Еразъм Охридски
Свети Еразъм Охридски или Еразъм Формийски (на гръцки: Άγιος Έρασμος; на латински: Sanctus Erasmus) е християнски светец от IV век.[1][2] Паметта му се тачи в гръцките,[2] българската[3] и западната църква на 2 юни, а в руската – на 4 май. Името има и форма Елм.[2]
| Свети Еразъм Άγιος Έρασμος | |
 Свети Еразъм от Майстора от Мескирх, около 1530 г. | |
| свещеномъченик | |
|---|---|
| Роден | III век |
| Починал | 303 г. |
| Почитан в | Източноправославна църква, Католическа църква |
| Празник | 2 юни (гръцките, българската и западните църкви), 4 май (руската църква) |
| Свети Еразъм Άγιος Έρασμος в Общомедия | |
Източници редактиране
Еразъм се споменава за пръв път в италийската редакция на Мартиролога на блажения Йероним от първата половина на V век (Formiae in Campania Herasmi). В 590 година епископ Григорий I Римски споменава за мощите на Еразъм във Формия (Gregorius I Magnus Ep. I 8 // PL. 77. Col. 454). В други послания на Григорий се споменава манастир на Архангел Михаил и светите Максим, Еразъм и Юлиана в Неапол, основан от някоя Александра (Gregorius I Magnus Ep. X 13-14 // PL. 77. Col. 1075-1076), също и за манастир на свещеномъченика Еразъм близо до планината Соракт (Gregorius I Magnus Ep. I 24 // PL. 77. Col. 468).[2]
При археологически разкопки под църквата „Свети Еразъм“ са открити останки от мартирий. Мартирият представлява правоъгълна сграда с апсида, в който има гробница на светец с надпис ER[ASMVS]. Мартирият е изграден във втората половина на IV век на територията на извънградския некропол. Около времето на папа Григорий I в църквата е изградена полукръгъл коридор, който води до подземната гробница на Еразъм. Liber Pontificalis споменава, че на хълма Целий има манастир „Свети Еразъм“, в който монах е бил Адеодат. След като Адеодат става римски епископ (615 - 618) той разширява и преустройва манастира (Liber Pontificalis Vol. 1. P. 346).[2]
„Мъченичеството на Еразъм“ е легенда в източен стил, типична за италийската агиография от византийския и поствизантийския период, съдържаща недостоверни сведения. Тези текстове се датират в VII – началото на IX век. В IX век латинската версия на „Мъченичеството“ е известна на Адон Виенски. Между 1078 и 1088 година то е преработено от Джовани Кониуло. В тази версия се споменават редица нови подробности, включително посещението в Лихнида и Смирна и погребението на тялото на Еразъм от епископ Проб Формийски. След като Кониуол става папа под името Геласий II, освещава в базиликата „Свети Петър“ олтар, посветен на Свети Еразъм. Разказът за Еразъм с някои добавки влиза в „Златната легенда“ на Яков Ворагински.[2]
Житие според първата версия на „Мъченичеството“ редактиране
Според „Мъченичеството“ Еразъм е от Антиохия. Бил е епископ на неизвестна катедра, вероятно по подразбиране Антиохийската. При гоненията на християнството по времето на император Диоклециан, Еразъм бяга в Ливанските планини, където се отдава на аскетичен живот. Глас от небето обаче му казва да се върне в Антиохия и Еразъм се подчинява. Заловен, Еразъм е изправен пред съда, на който заявява, че е християнин и отказва да принесе жертва на езическите богове. Подложен е на мъчения, но остава невредим. С помощта на ангел успява да се спаси от затвора и отива в Сингидунум, Илирик, където прекарва седем години в проповядване на християнството сред езичниците. Отново е заловен и изправен пред император Галерий (293 - 311) в Сирмиум. При влизането си в града чрез молитва правръща в прах идолите, след което 400 000 души стават християни, някои от които приемат мъченическа смърт. Отново е мъчен и отново остава невредим. От затвора го изважда Архангел Михаил. Еразъм се установява в град Формия в Кампания, където умира след седем дни.[2]
Почит в Западната църква редактиране
В житието на Еразъм вероятно са смесени няколко светци. В IX век в Мартиролога на Узуард е отбелязан мъченик Еразъм от Антиохия на 25 ноември. Вероятно при съставянето на „Мъченичеството“ на Еразъм е използвано незапазено житие на Еразъм Антиохийски. Възможно е Еразъм да е бил сирийски проповедник, умрял във Формия или мъченик, чийто мощи са пренесени там след завладяването на Сирмиум от готите в края на IV век.[2]
Паметта на Еразъм се тачи на 2 юни в мраморния Неаполитански календар от първата половина на IX веки и в Синаксара на Константинополската патриаршия в края на X век.[2]
В края на VIII или първата половина на IX век криптата под църквата „Свети Еразъм“ във Формия, в която са погребвани формийските епископи, е разширена, но градът упада и резиденцията на епископите се мести в Гаета. При разгрома на Формия от арабите в средата на IX век мощите на Еразъм са преместени в Гаета и положены в църквата „Света Богородица“, която е изградена на ново и осветена в 1106 година. В 934 година се споменава за църква „Свети Еразъм“ в Кастелоне, а в 1016 година си гевори за манастир при храма. В XIV век по Рейн Еразъм е почитан като един от 14-те свети помощници лечители, лекуващ заболявания на червата. Това се отразява и в иконографията на светеца, рисуван с разпран от палача стомах. Мъченикът се почита и като покровител на моряците - възникващите по време на бури електрически разряди на върховете на корабните мачти се наричат Огньове на Свети Елм.[2]
Части от мощите на Еразъм има в много градове в Европа. В Кьолн в XV век частици от мощите притежават две църкви. От началото на XV век части от мощите се пазят в Прага. Кардинал Алесандро Риарио (1578 - 1585) полага част от мощите на светеца под главния олтар на „Свети Яков“ в Болоня. В 1587 година главата на Еразъм е перенесена от Гаета в Евора, Португалия.[2]
Почит в Източната църква редактиране
Българите наследяват почитта към Еразъм като покровител на Охрид и основоположник на местната църковна йерархия от гърците. В епохата на Първото българско царство култът към светеца е разпространен на територията на цялата страна, съдейки по факта, че има руски спискъци със служби от XII – XIV век. По-късно култът придобива регионален характер – в Югозападна България или дори само в Охрид. В Охрид има раннохристиянска базилика, посветена на Еразъм, както и скална църква. Пространното „Мъченичество“ с добавките за посещение в Лихнида е преведено на старобългарски не по-късно от XII век, като езикът на превода няма ярки регионални диалектни черти, но съдейки по мястото на почитане на Еразъм може да се свърже с Охрид и съответно да се датира не по-късно от X век. Текстът на „Мъченичеството“ е запазен в редица източнославянски сборници, като най-старите са в пергаментния Успенски сборник (ГИМ. Усп. № 4 перг. Л. 118 об.- 124), датиран не по-късно от края на XII и началото на XIII век и в сборник от средата на XV вет (РГБ. Ф. 98. Егор. № 279). В руската църква паметта на Еразъм е утвърдена на 4 май. В западнобългарските литургически ръкописи от XII-XIV век паметта на Еразъм е според византийските календари - 1, 2 или 3 юни: в кирилската приписка към Асеманиевото евангелие, в най-късната приписка към Охридския апостол от края на XII век, в Скопския апостол и други.[2]
Средновековни изображения на Еразъм в реда на други архиереи има в стенопис в храма „Свети Йоан Богослов Канео“ от края на XIII - началото на XIV век и на външната западна стена на „Свети Никола Болнички“ (1487) в Охрид, както и в параклиса „Свети Йоан Предтеча“ в Протатон заедно с охридските архиереи Николай Кавасила, Климент Охридски и Теофилакт Охридски.[2]
Бележки редактиране
- ↑ Όσιος Έρασμος ο Ιερομάρτυρας // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 27 август 2017.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Православная энциклопедия. Т. XVIII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2008. ISBN 978-5-89572-032-5. с. 590 - 592.
- ↑ Св. свещеномъченик Еразъм Охридски // Православието. Посетен на 27 август 2017.