Ерланген (на немски: Erlangen) е град в Германия. Намира се в провинция Бавария. Ерланген е един от студентските градове на Бавария.

Ерланген
Erlangen
— град —
Знаме
      
Герб
Сградата на общината
Сградата на общината
Страна Германия
ПровинцияБавария
РегионСредна Франкония
Окръг
Площ76,96 km²[1]
Надм. височина279 m
Население106 326 души
Пощенски код91052, 91053, 91054, 91055, 91056, 91057, 91058, 91001
МПС кодER
Официален сайтwww.erlangen.de
Ерланген в Общомедия

Площта на Ерланген е 76,95 км², населението към 31 декември 2010 г. – 105 629 жители, а гъстотата на населението – 1373 д/км².[2] Разположен е във Франконската койпер-лиасова равнина.

Ерланген е вторият град в Германия след Мюнхен по съсредоточаване на развойни и производствени предприятия на фирмата Сименс АГ и поради това често бива наричан Siemens-Stadt Erlangen, т.е. „Ерланген – градът на Сименс“. Предпоставките, привлекли фирмата да избере града след Втората световна война за своята дейност, са били: наличието на солиден университет, градът не е бил разрушен, както и благосклонното отношение на градската управа, предоставила обширни терени и инфраструктура за целта.

В Ерланген се намират и два от многобройните Фраунхоферови институти – немски академични организации за научно-приложни изследвания. В единия от тях между другото е бил разработен например масово използваният аудио-формат MP3.

Известни личности редактиране

Родени в Ерланген
Починали в Ерланген
Други
  • Лорентзос Мавилис (1860 – 1912), гръцки поет, завършва философия през 1890
  • Кольо Карагьозов (1896 – 1972), индустриалец, общественик, дарител, почетен немски вицеконсул, следва право (1919 – 1920)

Побратимени градове редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Alle politisch selbständigen Gemeinden mit ausgewählten Merkmalen am 31.12.2018 (4. Quartal) // Федерална статистическа служба. Архивиран от оригинала на 10 март 2019 г. Посетен на 10 март 2019 г.
  2. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 2 февруари 2013.