Есам Ел-Хадари (на арабски: عصام الحضري) е бивш египетски футболист, вратар. Държи рекорда за най-възрастен футболист, записал мач на световно първенство, като на 45 години и 161 дни пази в двубоя от груповата фаза на Мондиал 2018 срещу Саудитска Арабия.[1] Многократен шампион на Египет в състава на СК Ал Ахли, за които има над 400 мача. Четирикратен носител на Купата на африканските нации, като три пъти е обявяван за най-добър вратар на турнира.

Есам Ел-Хадари
Лична информация
Роден
Есам Камал Талфик Ел-Хадари
15 януари 1973 г. (51 г.)
Ръст190 cm
Поствратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1993 – 1996
1996 – 2008
2008 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2011
2011 – 2013
2012
2013 – 2014
2014 – 2015
2015 – 2017
2017 – 2018
2018 – 2019
2019
Дамиета СК
СК Ал Ахли
ФК Сион
ФК Исмаили
Замалек
Ал Мереих
Ал Итихад*
Уади Дегла
ФК Исмаили
Уади Дегла
Ал Таавон
ФК Исмаили
ФК Ногоом
58
412
32
20
4
92
1
14
38
57
25
15
3
(0)
(1)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(1)
(0)
(0)
Национален отбор
1996 – 2018 Египет159(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Есам Ел-Хадари в Общомедия

Клубна кариера редактиране

Започва кариерата си в тима на Дамиета СК през 1993 г. и помага на тима за първи път да се класира в Първа дивизия на шампионата. През 1996 г. подписва с Ал Ахли, където в продължение на 12 години е несменяем титуляр. По време на престоя си записва 412 мача, печели 8 пъти титлата на Египет, 4 пъти националната купа, 4 пъти Шампионската лига на Африка, 3 суперкупи на Африка и веднъж клубната купа на Арабския полуостров.

През февруари 2008 г. преминава в швейцарския ФК Сион, макар да има действащ контракт с Ал Ахли. Състезателните му права са спрени за 4 месеца, но все пак стражът подписва със Сион.[2] Тимът е наказан с изваждане на 36 точки от актива, а през 2009 г. Ел Хадари се завръща в Египет.[3]

През сезон 2009/10 пази за ФК Исмаили, след което преминава в Замалек. През 2011 г. преминава в суданския Ал Мереих, с който печели титлата и купата на Судан. През 2012 г. е даден под наем в Ал Итихад (Александрия), но след прекъсването на египетското първенство поради трагедията в Порт Саид[4] се връща в Судан. През 2013 г. преминава в Уади Дегла, а през сезон 2014/15 отново облича екипа на Исмаили.

През 2017 г. преминава в Ал Таавон, ставайки първият чуждестранен вратар в шампионата на Саудитска Арабия.[5]

Национален отбор редактиране

Дебютира за националния отбор на Египет през 1996 г. През 1998 г. печели Купата на африканските нации. Ел Хадари става шампион на Африка още три пъти – през 2006, 2008 и 2010 г. като е избран и за най-добър вратар в трите издания на турнира. През януари 2013 г. слага край на кариерата си в националния отбор, но през 2014 г. се завръща, започвайки като титуляр в мач с Босна и Херцеговина. През 2017 г. става най-възрастният футболист, играл в Купата на африканските нации, като на 44 години пази в мача с Мали. Вратарят е с основен принос за достигането на финала на турнира, загубен от Камерун. В полуфиналите Ел Хадари спасява 2 дузпи, което е решаващо за победата над Буркина Фасо.

През 2018 г. попада в състава на Египет за световното първенство в Русия. Ветеранът е резерва на Мохамед Ел-Шенави, но играе в третия мач от груповата фаза срещу Саудитска Арабия, загубен с 1:2 от Египет. Така Ел Хадари чупи рекорда на Фарид Мондрагон за най-възрастен футболист, записал мач на Световно първенство.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране