Етиен Боно де Кондияк
Етиен Боно дьо Кондияк (на френски: Étienne Bonnot de Condillac[2]) е френски философ и епистемолог от школата на сенсуалистите, правил изследвания в области като психологията и философията на ума.
| Етиен Боно де Кондияк Étienne Bonnot de Condillac | |
| френски философ | |
 | |
| Роден |
30 септември 1714 г.
Лай ан Вал, Франция |
|---|---|
| Починал |
Гренобъл, Франция |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Школа | Емпиризъм |
| Интереси | епистемология, психология |
| Текстове | Traité des sensations (1754) |
| Повлиян | Джон Лок |
| Повлиял | Клод Адриан Хелвеций, Жан-Жак Русо |
| Научна дейност | |
| Област | Икономика |
| Публикации | Le Commerce et le Gouvernement (1776) |
| Етиен Боно де Кондияк в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в Гренобъл и е най-малкият от трима братя. По-големите Жан и Габриел приемат името Мабли, свързано с един от семейните имоти в Лоар. Етиен се идентифицира с друга собственост в Кондияк, Дром и е познат като „Боно де Кондияк“. Като брат си Габриел, Кондияк учи за свещеник (1733 – 1740) и е назначен за игумен на Мюро.
Кондилак посвещава целия си живот, с изключение на интервал от време, в който е съдебно-назначен учител в двора на Парма, на спекулативната мисъл.
В Париж Кондияк е свързан с кръга на Дени Дидро, философа, който организира издаването на Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите. Запознава се с Жан-Жак Русо и двамата остават приятели до смъртта на Русо през 1778 г.
Отношенията на Кондияк с неортодоксалните философи не нанасят вреди на кариерата му. Той публикува няколко произведения преди френският съд да го изпрати в Парма, за да обучава херцога сирак, тогава дете на седем години.
При завръщането си от Италия Кондияк е назначен във Френската академия през 1768 г. Противно на всеобщото схващане, че посещава само едно заседание, той е чест участник в заседанията две години преди смъртта си. През последните си години се оттегля във Флукс – малък имот, който купува в близост до река Лоара. Там умира на 3 август 1780 г.
Теории за езика и сетивата редактиране
Кондияк смята езика за средството, чрез което сетивата и емоциите се трансформират в по-висши ментални способности. Той вярва, че структурата на езика отразява структурата на мисълта и сравнява идеи със звуците на клавесин. Неговите теории имат голям ефект върху развитието на езикознанието.
Кондияк поддържа идеята за сенсуализма – теория, според която всяко знание идва от сетивата и няма вродени идеи. Кондияк подкрепя експресионистичната теория за езиковото творение, която предвижда основните характеристики на по-късните идеи за езика на германския теоретик Йохан Готфрид фон Хердер (1744 – 1803).
Икономически идеи редактиране
Трудът на Кондияк Le Commerce et le Gouvernement (публикуван през 1776 г., в една година с Богатството на народите на Адам Смит) се опитва да постави икономиката в ясна логическа рамка. Много от трудовете на Кондияк отразяват идеите на популярни физиократи, особено неговият анализ на данъчната структура и предложения за съживяване на икономиката. Той предлага също и друг аргумент, твърдейки че производителите работят, за да бъдат полезни. Повечето физиократи отхвърлят аргумента и идеята е игнорирана чак до преоткриването ѝ от Уилям Стенли Джевънс и Карл Менгер през 1871 г.
В своята теория за vrai prix (истинска цена) Кондияк предлага идеята за човешка история, разделена на две фази: прогрес и упадък. Прогресът е белязан от рационално развитие и употреба на ресурси; упадъкът е белязан от лошо поведение от страна на висшите класи, което постепенно достига до работниците, насърчавайки излишък, лукс и фалшиви цени, които вредят на населението. Кандияк вижда решението на този проблем, като vrai prix – истинска цена, създадена от невъзпрепятстваното взаимодействие между търсене и предлагане, постигната чрез пълна липса на регулации. Според него хората трябва да бъдат учени как да действат според собствения си интерес в свободен пазар, чрез преформулиране на техните разбирания. Защитавайки икономика на свободния пазар, противно на преобладаващата политика на тогаващното време за държавен контрол, Кондияк повлиява на класическо либералната икономическа теория.
Философия на историята редактиране
В своите Histoire ancienne и Histoire moderne (1758 – 1767) Кондияк демонстрира как опитът и наблюденията върху миналото помагат на човека. Историята не е просто преразказ на миналото, но също така и източник на информация и вдъхновение. Аргументирането и критическото мислене могат да подобрят човек и да унищожат суеверията и фанатизма. По тази причина историята служи като морален, политически и философски учебник, от който човек да се учи как да живее по-добре. Двете истории представляват основната идея на Просвещението в изчистена форма.
Произведения редактиране
- 1746 – Essai sur l’origine des connaissances humaines
- 1749 – Traité des systèmes
- 1754 – Traité des sensations
- 1755 – Traité des animaux
- 1775 – Cours d’études
- 1776 – Le Commerce et le gouvernement considérés relativement l’un à l’autre
- 1780 – La Logique ou l’art de penser
- 1798 – La Langue des calculs
Бележки редактиране
- ↑ ola2002159002 // Посетен на 15 май 2020 г.
- ↑ Патронимът [bɔno də kɔ̃dijak] понякога бива предаван като Боно де Кондияк.