Уикипедия

Етрополе

град в България
Етрополе
      
Герб
България
42.8288° с. ш. 23.9924° и. д.
Етрополе
Софийска област
42.8288° с. ш. 23.9924° и. д.
Етрополе
Етрополе
42.8288° с. ш. 23.9924° и. д.
Етрополе
Общи данни
Население10 082 души[1] (15 март 2024 г.)
84,6 души/km²
Землище119,14 km²
Надм. височина618 m
Пощ. код2180
Тел. код0720
МПС кодСО
ЕКАТТЕ27632
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   – кмет		Етрополе
Владимир Александров
(БСП за България, Правото; 2023)
Адрес на общината
пл. „Девети септември“ №1
Уебсайтwww.etropole.com
Етрополе в Общомедия

География редактиране

Град Етрополе е разположен в живописната котловина на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връх Баба /1787 м/. Етрополската котловина е обградена от величествените старопланински върхове – Звездец, Шиндарника, Свети Атанас, Мара Гидия и др. Надморската височина на котловината е 620 м. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 10 188 души по настоящ адрес и 10 789 души по постоянен адрес.[2]

История редактиране

Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII – VI век пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището много векове се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до 2 важни старопланински прохода – Етрополски (през дн. с. Стъргел за София) и Златишки (за Тракия и Беломорието).

По пътя Етрополе – Златица (Златишки проход), на връщане към Древна Македония, след успешния си поход срещу скитите, преминават и войските на цар Филип II Македонски през 339 г. пр. Хр. Тогава трибалите ги пресрещат в планинските клисури, предявяват претенции към плячката, носена от македонците, сражават се за нея, и след като раняват самия Филип II Македонски, я задигат.

По-късно оттам преминават и Александър Велики (през 335 г. пр.н.е. идва да отмъсти за баща си и преследва трибалите чак до Дунава, където те се спасяват на остров), келтите и римски легиони.

През Средновековеито оттам преминават редица военни походи: ромейският император Исак II Ангел, който повел войските си през 1188 г. срещу укрепилите се в Ловеч Асеневци; търновските царе при военните им кампании в Македония (напр. Михаил III Шишман в 1330 г.) и др.

Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства – македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари – Финикия и Египет.

 
Евангелие от 1577 г., изрисувано в етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа.

През 16 – 17 век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро.

През 16 век в Етрополе се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството – чуковете самокови.

Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали – ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство.

Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.

Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария.

Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16 – 17 век в манастира „Св. Троица“ („Варовитец“), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Там се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи – безценни документи в съкровищницата на българската литература.

През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.

През 1828 – 1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци – търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.

Бурното развитие на просветното дело оказва значителен тласък в културното повдигане на близки и далечни селища. Десетки граматици, даскали и учители от Етрополе или получили своето образование тук, разнасят знания, просвета и култура из българските земи.

През 1865 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България (Плевен и Русе). Разположеното до пътя с. Самунджиево става важен пункт, бързо се разраства, обявено е за град и прекръстено на Орхание (дн. Ботевград). Преди това векове наред разположено на важен кръстопът, а след 1865 г. – на 15 км встрани от главния път, Етрополе започва постепенно да губи влиянието си и остава малък град.

Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842 – 1904) – учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на Възраждането в страната, оставил светла диря в националната история.

С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.

Етрополе играе важна роля и в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.). След падането на Плевен руските войски се насочват към София. Турците обаче, укрепили се (вж. Битката при Арабаконак) на позицията Арабаконак – Шиндарника, блокират Орханийския, Етрополския и Златишкия проход, водещи към София и Пловдив. Руското командване определя Етрополе като важна стратегическа позиция и изходен пункт за тези проходи. На 24 ноември 1877 г. III гвардейска пехотна дивизия (с командир генерал-майор Виктор Дандевил) от Западния руски отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко превзема Етрополе (вж. Боевете при Етрополе) и донася Свободата. Оттам в продължение на 40 дни ръководи зимното преминаване на Стара планина. Много етрополци и жители на околните селища помагат на руската армия – в техническа поддръжка, разузнаване, снабдяване и др.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване		Численост
19349417
194610 509
195611 768
196513 757
197514 262
198515 180
199215 178
200113 733
201112 047
202110 394

Етническият състав включва 9636 българи и 127 цигани.[3] В общината преобладават православните християни.

Управление редактиране

В града има организации на няколко политически партии: БСП, ГЕРБ, СДС, ДСБ, БАСТА и други.

Икономика редактиране

Инфраструктура редактиране

Училища редактиране

  • ОУ „Христо Ботев“
  • СУ „Христо Ясенов“
  • ПГ „Тодор Пеев“

Култура редактиране

 
Духов оркестър Етрополе

Етрополското читалище „Тодор Пеев – 1871“ е културното средище на града. Читалището разполага с голям салон от 700 места, малък салон – 150 места, многофункционална зала, библиотека, репетиционни зали, гримьорни, реквизит и административни кабинети. През годините са създавани различни школи, оркестри и състави, някои от които съществуват и до наши дни:

  • „Етрополска духова музика“ – духов оркестър, основан през 1934 г.
  • Фолклорен ансамбъл „Балканска младост“ с танцов състав, основан през 1946 г.
  • Детски музикални школи, основани 1955 г.: по цигулка, акордеон, пиано и солфеж, народни инструменти (гъдулка, гайда, кавал, тамбура и тъпан)
  • Театрална трупа „Михаил Пенчев“
  • Народни хорове, естрадно сатиричен състав и вокално инструментални състави.
 
Исторически музей

В Етрополе има исторически музей, разположен в бивш конак от времето на Османското владичество. Сградата е строена през 1853 – 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко и е архитектурен паметник на културата. Експозицията на музея представя богатото културно – историческо наследство на община Етрополе в експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти XVIв.-XVII в., Занаяти XVIIIв.-XIX в., Занаяти ХІХ в.-ср. ХХ в., Просветно дело, Етрополска калиграфско-художествена школа от XVII в., Националноосвободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 културни ценности, много фотоси и документи. Исторически музей – гр. Етрополе е включен в Движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ под № 63.

 
Часовникова кула

В града има 4 църкви, а разположението им една спрямо друга е във формата на кръст, който се вярва, че закриля града от беди.

Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. като отбранителна и впоследствие преустроена в часовникова (1821 г.). Кулата е реставрирана, часовникът работи и до днес, а точно в 12:00 часа всеки ден от него звучи песента на Тодор и Марияна Трайчеви „Стари къщи“, която е по текст на етрополеца Георги Билев.

В града са и останките на известната средновековна кула, наречена още „Еврейската кула“ или „Колото“. Строена около XVI или XVII век за нуждите на пристигащите в града евреи-търговци.

Хълмистата местност „Прогон“ е разположена на 4 – 5 km от град Етрополе. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) там е разположен щабът на руските войски начело с генерал Дандевил, откъдето е даден първият топовен залп, известяващ началото на тридневните боеве за Етрополе от 10 – 12 ноември 1877 г.[4] На хълма е построен паметник в чест на загиналите руски воини. Има и ретранслатор за TV и мобилни оператори.

Етрополски манастир редактиране

  Основна статия: Етрополски манастир
 
Етрополски манастир „Света Троица“

На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на старопланинския Черни връх, върху бигорна скала се извисява един от най-красивите български манастири – Етрополският манастир „Света Троица“, известен още с името „Варовитец“.

Икономическото благосъстояние на будните и горди балканджии, стопанският възход на Етрополе като важен рударски център, са предпоставка през XVI в. – XVII в. в града и в манастира „Света Троица“ да възникне и процъфти Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази епоха. Интензивният живот, който е кипял в Етрополската котловина през XVI в. – XIX в. създава условия за широко развитие на книжовна и просветна дейност, която е една от онези духовни крепости, които оставят ярка и трайна следа в историята на българската култура и просвещение.

За древната история на светата обител една от легендите говори, че тук Иван Рилски се установил в търсене на усамотение и покой и основал пустинножителството си в една от пещерите в местността Варовитец. Близостта на това място с будното и активно рударско селище го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, за да бъде далеч от всеки шум и суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и основало там манастира „Света Троица“.

Историята на манастира през ХІІІ в. – XIV в. е свързана с две предания. Първото предание разказва, че манастирът бил посетен от цар Калоян и царица Целгуба, която след убийството на царя станала монахиня именно в манастира „Варовитец“. Оттук после я взел цар Борил. Второто предание разказва, че в Етрополския манастир бил заточен патриарх Василий.

По време на националноосвободителните борби в Етрополския край в манастира голям бунтар и борец за национална свобода бил легендарният за Етрополския край игумен Хрисант, роден през 1834 г. в Трявна. В началото на 1856 г. той напуска родното си място и след кратко послушничество в Етрополския манастир, на 25 март 1862 г. приема монашество под името Хрисант.

През 1867 г. без знанието на манастирското братство, той укрива в килията си някои от ранените четници на Панайот Хитов, участвали в сражението в местността Хаджийца. Той бил известен като народен лечител и самоук „правач“. Много сполучливо лекувал и намествал счупени кости и изкълчвания.

Игумен Хрисант неведнъж е посрещал Апостола на свободата Васил Левски в Етрополския манастир, където и до ден днешен може да се види неговото скривалище.

През есента на 1870 г. Хрисант участва в основаването на местния революционен комитет в къщата на видния етрополец Тодор Пеев, съратник на Ботев и Левски. През 1879 г. игумен Хрисант бил предложен за депутат в Учредителното Народно събрание, но по неизвестни причини отказал. До края на живота си издирвал ръкописи от Етрополската книжовна школа и ревностно пазел богатството на манастирската библиотека. Напуснал този свят на 22 декември 1905 г. тихо и достойно.

 
Vodopad.varovitec

До манастира се намира Етрополски водопад „Варовитец“.

Спорт редактиране

Футболният клуб на град Етрополе се казва Чавдар (Етрополе), играе в Трета аматьорска футболна лига.

Празници редактиране

  • „Пеене на пръстените“ – 13 – 14 януари.
  • Св. Атанас – организира се през последната неделя на януари. Това е стар тракийски празник, възникнал е през второто хилядолетие преди новата ера, и е съхранен и запазен във времето от етрополци. Свързан е с изпращането на зимата и посрещането на пролетта.
  • Петровден – празник на град Етрополе – 29 юни.
  • Празник на етрополските зетьове – организира се през 4 г. към края на юни, когато е и празникът на града Петровден.
  • Освобождението на Етрополе от османско владичество – 24 ноември.

Известни личности редактиране

Родени в Етрополе
Други
  • Антон Гиргинов, юрист, работил в града като районен прокурор през 1987 – 1992 г.
  • Данчо Кирков (1939 – 2007), културен деец, поет и писател, артист и учител
  • Калина Малина (1898 – 1979), поетеса, учителка в града през 1918 – 1921 г.
  • Николай Коев – Кофето (1937 – 2008), културен деец, писател, артист.

Софи Маринова -поп-фолк певица

Източници редактиране

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ www.grao.bg
  3. ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
  4. ↑ Архив на Етрополе
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Етрополе&oldid=12098461“.