Ефемеридата (от латински: ephemeris – „дневник“ и от старогръцки: ἐφημερίς – „дневник, календар“[1][2][3]) е прецизна информация за дадена орбита, която се обновява на всеки два часа. Тези данни се предават непрекъснато от спътниците и служат за определяне на позицията им и времето на излъчване на сигнала. Съдържат се в навигационното съобщение, което представлява сигнал с честота 50 Hz.

Страница от Almanach Perpetuum.

В астрономията и небесната навигация, ефемеридите дават позициите на естествено срещащи се астрономически обекти, както и изкуствени спътници в небето в даден момент или моменти. В исторически план, позициите са извеждани под формата на печатни таблици със стойности, давани на равни интервали от дата и час. Съвременните ефемериди често се изчисляват по електронен път от математически модели на движението на астрономически обекти и Земята. Въпреки че изчисляването на тези таблици е едно от първите приложения на механичните компютри, печатни ефемериди все още се произвеждат и са полезни, когато изчислителните устройства не са налични.

История редактиране

Ефемеридите се изучават още от вавилонските математици през първото хилядолетие пр. н. е. През 1474 г. Йохан Региомонтан издава в Нюрнберг известния си труд „Ефемериди“.[4] Този труд съдържа ефемеридите от периода 1475 – 1506 г. В него са записани таблици с координати на звезди, позициите на планетите, обстоятелствата на съединенията на осветените и затъмнените тела. През 1496 г. е публикуван труда Almanach Perpetuum на Авраам Закуто.

Източници редактиране