Жан-Пол Белмондо

френски актьор (1933–2021)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Белмондо.

Жан-Пол Белмондо̀ (на френски: Jean-Paul Belmondo) е френски актьор, роден на 9 април 1933 г., починал на 6 септември 2021, асоцииран с новата вълна в киното през 60-те години на 20 век.[1]

Жан-Пол Белмондо
Jean-Paul Belmondo
френски актьор (1933–2021)
Жан-Пол Белмондо (1960)
Жан-Пол Белмондо (1960)
Роден
Жан-Пол Шарл Белмондо
Починал
VII окръг, Париж, Франция
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност Франция
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1957—2015
НаградиНай-добър актьор:
1989 „Сезар
Семейство
СъпругаЕлоди Константин
(1952-1968; развод)
Нати Тардивел
(2002-2008; развод)
ПартньорУрсула Андрес
(1965–1972)
Лаура Антонели
(1972–1980)
Мария Карлос Сото Майор
(1980–1987)
Барбара Гондолфи
(2008-2012)
Деца4
Подпис
Уебсайт
Жан-Пол Белмондо в Общомедия

Биография редактиране

Ражда се в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор.

Париж по това време е един от градовете, които дават най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като записва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.[2]

Още ненавършил 27 години Жан-Люк Годар му поверява главна роля във филма „До последен дъх“. Справя се добре и поканите за участие в други филми не закъсняват. След това играе във философския филм на Жан-Пиер Мелвил Леон Морен, свещеник (1961) и в криминалето Fingerman (1963).

С филма си „Човекът от Рио“ той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.

Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино – Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998).

До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят като дядка в киното.

Белмондо е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера.

Личен живот редактиране

През 1953 г. Белмондо се жени за Елодия Константин, от която има три деца: Патрисия (1958), Флоранса (1960) и Пол (1963). Пол става пилот от Формула 1, а Патриция умира през 1994 г. при пожар. През 1966 г. след афера с Урсула Андрес, разкрита от пресата, Белмондо и Елодия се развеждат.[3]

През 1989 г. на Откритото първенство на Франция Белмондо се запознава с Натали Тардиве, за която се жени през 2002 г.[4] година. На 13 август следващата година се ражда и четвъртото му дете - Стела. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика Белмондо получава масиран кръвоизлив в мозъка, вследствие на което се парализира дясната половина от тялото му и той губи говора си.[5] Все пак Белмондо проявява силна воля, възстановява се от инсулта и шест години по-късно се завръща с филма си „Мъж и куче[6]

Умира на 6 септември 2021 г.[7]

Избрана филмография редактиране

 
Жан-Пол Белмондо в Цюрих през 1962 г.
 
Жан-Пол Белмондо в Рио де Жанейро през 1963 г.
 
Жан-Пол Белмондо в Рим през 1971 г.
 
Жан-Пол Белмондо през 2013 г.
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1959 Тримата мускетари Les Trois Mousquetaires Д'Артанян Клод Барма
1959 Мрежа от страсти À double tour Ласло Ковач Клод Шаброл
1960 До последен дъх À bout de souffle Мишел Поакар Жан-Люк Годар
1960 Модерато кантабиле Moderato cantabile Шовин Питър Брук
1960 Чочарка La ciociara Микеле Ди Либеро Виторио Де Сика
1961 Жената си е жена Une femme est une femme Алфред Любич Жан-Люк Годар
1965 Лудият Пиеро Pierrot le Fou Фердинанд Грифон (Пиеро) Жан-Люк Годар
1966 Нежният мошеник Tendre voyou Антоан Марешал (Тони) Жан Бекер
1966 Гори ли Париж? Paris brûle-t-il ? Пиерлот (Ив Моранда) Рене Клеман
1967 Крадецът Le Voleur Жорж Рандал Луи Мал
1968 Наричайте ме О Ho! Франсоа Олин (О) Робер Енрико
1969 Сирената от Мисисипи La sirène du Mississipi Луи Мае Франсоа Трюфо
1969 Един човек, който ми харесва Un homme qui me plaît Анри Клод Льолуш
1970 Борсалино Borsalino Франсоа Капела Жак Дере
1971 Обирджиите Le Casse Азад Анри Верней
1972 Доктор Попол Docteur Popaul Доктор Пол Симе Клод Шаброл
1974 Стависки Stavisky Александър Стависки Ален Рене
1975 Непоправимият L' Incorrigible Виктор Вотие Филип де Брока
1977 Животното L'Animal Майк Гоше и Бруно Ферари Клод Зиди
1980 Гиньоло Le Guignolo Александър Дюпре Жорж Лотнер
1981 Професионалистът Le Professionnel Жослен Бомон Жорж Лотнер
1982 Ас на асовете L'As des as Джо Кавалие Жерар Ури
1983 Самотникът Le Marginal Комисар Жордан Жак Дере
1983 Хищниците
1984 Щастливият Великден Joyeuses Paques Стефан Маржел Жорж Лотнер
1984 Авантюристите Les Morfalous Сержант Пиер Оганьор Анри Верней
1985 Обир Hold-up Грим Александър Аркади
1988 Пътят на едно разглезено дете Itineraire D'Un Enfant Gate Сам Лион Клод Льолуш
1992 Непознат вкъщи L'Inconnu dans la maison Жак Лурса Жорж Лотнер
1995 Сто и една нощи Les cent et une nuits de Simon Cinéma Професор Бебел Анес Варда
1995 Клетниците на XX век Les Misérables Анри Фортен/Жан Валжан Клод Льолуш
1996 Дезире Désiré Дезире Бернар Мурат
1998 Бащи трепачи
1999 Може би Peut-être Ако Седрик Клапиш
2000 Актьорите Les Acteurs Себе си Бертран Блие

Източници редактиране

  1. Jean-Paul Belmondo, IMDb.com.
  2. Професионалистът Жан-Пол Белмондо Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine., в-к Новинар, 2 февруари 2005.
  3. 1966 Ursula Andress and Jean-Paul Belmando circa 1966, посетен на 15.07.2008.
  4. Блондинка води Белмондо пред олтара, в-к Стандарт, 7 декември 2002.
  5. 1966 Жан-Пол Белмондо се възстановява след инсулта[неработеща препратка], посетен на 15.07.2008
  6. Искра Крапачева, Любовта и киното възкресиха Белмондо, в-к Стандарт, 31 март 2008.
  7. Юлия Талева - кор. на БНР във Франция. Почина Жан-Пол Белмондо // БНР Новини. 6 септември 2021.

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за