Жан Старобински
Жан Старобински (на френски: Jean Starobinski) е швейцарски литературен критик и историк на идеите.
| Жан Старобински Jean Starobinski | |
| швейцарски литературен теоретик и историк | |
 През 2004 г. | |
| Роден |
17 ноември 1920 г.
|
|---|---|
| Починал |
Морж, Швейцария |
| Религия | юдаизъм |
| Националност |  Швейцария |
| Учил в | Женевски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Теория на литературата |
| Работил в | Женевски университет Университет „Джонс Хопкинс“ Колеж дьо Франс |
| Жан Старобински в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 17 ноември 1920 г. в Женева, Швейцария. Освен образование по класическа филология, в Женевския университет той се дипломира и като медик психиатър. Трудовете му са представителни за т.нар. Женевска школа, която съчетава (класическа) психология и структурализъм.
Кариерата на Жан Старобински започва в годините след Втората световна война като асистент в литературната катедра на своя университет, но с приключване на медицинското си образование той работи и в университетската болница. В средата на 50-те години преподава в Университета „Джонс Хопкинс“. След завръщането си преподава в редица швейцарски университети. През 70-те години получава първите си титли хонориус кауза, а в 1987 – 1988 г. е поканен като лектор в Колеж дьо Франс.
Старобински е член на престижни общества и комитети.
Научна дейност редактиране
Изследване върху Жан-Жак Русо донася трайна известност на Старобински[1] след 1957 и от 1967 до 1993 г. той е председател на общество за неговото изучаване. През 1964 г. Старобински пръв публикува анаграмите, с които Фердинанд дьо Сосюр продължително се е занимавал. Посвещава редица значими трудове на меланхолията, така както е засвидетелствана в литературните и медицинските текстове.
През 2010 г. дарява своята лична колекция от 40 000 тома на Швейцарската библиотека.
Признание и отличия редактиране
- 1965: Награда „Рамбер“
- 1974: Член на Американската академия на изкуствата и науките
- 1974: Член на Британската академия
- 1978: Член на Американската асоциация за модерни езици
- 1980: Член на Торинската академия на науките
- 1982: Европейска награда за есеистика Шарл Вейон
- 1984: Награда „Балзан“ за литература история и литературна критика
- 1986: Член на Германската академия за език и литература
- 1988: Член на Academia Europaea
- 1993: Ханзейска награда „Гьоте“
- 1998: Награда „Карл Ясперс“, Хайделберг
- 1998: Награда „Гринцане Кавур“
- 1998: Grand Prix de la Francophonie на Френската академия
- Почетен доктор на
- Университета на Лил (1973),
- Брюкселския свободен университет (1979),
- Лозанския университет (1979),
- Чикагския университет (1986)[2],
- Колумбийския университет в Ню Йорк (1987),
- Монреалския университет (1988),
- Ньошателския университет (1989),
- Нантския университет (1992),
- Университета „Джонс Хопкинс“ (1993),
- Università degli Studi в Торино (1994),
- Университета на Осло (1994),
- Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж-Напока (1995),
- Университета на Урбино (1995)
- Федералното политехническо висше училище в Цюрих (1998).
Библиография редактиране
- Montesquieu, Le Seuil, Paris, 1953; édition corrigée et augmentée, 1994.
- Jean-Jacques Rousseau: la transparence et l’obstacle, Paris, Plon, 1957; réédition, Gallimard, 1976,
- Histoire du traitement de la mélancolie, des origines à 1900, (thèse), Acta psychosomatica, Bâle, 1960.
- L’Œil vivant, Gallimard, Paris, 1961
- Histoire de la médecine, Ed. Rencontre et ENI, 1963.
- La Relation critique, Gallimard, 1970; rééd. coll. „Tel“, 2000
- Les Mots sous les mots: les anagrammes de Ferdinand de Saussure, Paris, Gallimard, 1971.
- 1789: Les Emblèmes de la Raison, Paris, Flammarion, 1973.
- Trois Fureurs, Paris, Gallimard, 1974.
- Montaigne en mouvement, Paris, Gallimard, 1982.
- Claude Garache, Paris, Flammarion, 1988.
- Le Remède dans le mal. Critique et légitimation de l’artifice à l’âge des Lumières, Paris, Gallimard, 1989
- La Mélancolie au miroir. Trois lectures de Baudelaire, Paris, Julliard, 1990.
- Diderot dans l’espace des peintres, Paris, Réunion des Musées Nationaux, 1991.
- Action et réaction. Vie et aventures d’un couple, Paris, Seuil, 1999.
- Действие и реакция: Житието и битието на двойка думи. Превод от френски Тодорка Минева. София: Сонм, 2005, 390 с. ISBN 0-9548478-6-5-Х
- Largesse, Paris, Gallimard, 2007.
- L'Encre de la mélancolie, Paris, Le Seuil, 2012
- Accuser et séduire, Paris, Gallimard, 2012
- Diderot, un diable de ramage, Paris, Gallimard, 2012
- La Beauté du monde – La littérature et les arts, Édition établie sous la direction de Martin Rueff, Paris, Gallimard, 2016
Източници редактиране
- ↑ Жорж Асима, „Общата воля у Русо в светлината на полупряката система на демокрация в Швейцария“, сайт на Българското общество за изследване на 18 век.
- ↑ Past Honorary Degree Recipients, сайт на Чикагския университет.