Железен закон на олигархията

Железен закон на олигархията е принцип от теорията за елита, за първи път формулиран от германския синдикалист и социолог Роберт Михелс през 1911 г. в неговата книга „Политическите партии“. Според този принцип всяка форма на социална организация, независимо от своята първоначална демократичност или автократичност, неизбежно се изражда във власт на няколко избрани – олигархия (частен случай – номенклатура). Причина за това Михелс вижда в обективната необходимост от лидерство, стремежа на лидерите и организациите да защитят своите собствени интереси, прекаленото доверие на обществото към лидерите и общата пасивност на масите.

Титул на „Социология на партийното дело при модерната демокрация“ (оригинал на книгата, преведена на английски език като „Политическите партии“), 1911

История редактиране

Като социалист Роберт Михелс установява, че либералните и социалистическите партии в Европа, независимо от лозунгите, които издигат за насърчаване на най-широкото участие на масите в политическия живот, всъщност са доминирани от волята на няколко водачи в същата степен, както при традиционните консервативни партии. Роберт Михелс стига до извода, че стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации. „Говорейки за организация, разбираме олигархия“ — пише Михелс. Той заключава, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото по-голяма е организацията, толкова по-малко в нея са демократичните елементи и повече елементите на олигархията. По времето, когато формулира принципа, Михелс е анархо-синдикалист. По тази причина той се отдръпва от социалистическите идеи и става поддръжник на Мусолини, смятайки олигархичното управление не само за допустимо, но и категорично благотворно за обществото като цяло. Става важен идеолог на фашисткия режим в Италия и преподавател по икономика и история на доктрините в Университета в Перуджа.

Изводи редактиране

Според железния закон на олигархията във всяка организация – независимо от нейната първоначална демократичност – в крайна сметка се развиват олигархични тенденции. Истинската демокрация практически и теоретически е невъзможна, особено в големи групи и сложни организации.

Според Робърт Страбъл младши бързата ротация в управлението на една организация може да смекчи или дори да неутрализира напълно железния принцип на олигархията в законодателните органи на големите нации.[1]

Вижте също редактиране

Литература редактиране

  1. Robert Struble, Jr., Treatise on Twelve Lights, (TeLL, inc., 2005, 2009), Chapter seven, Rotation in Office.