Железница (област Благоевград)

Железница
	Железница
	Железница Координати: 41°55′34.99″ с. ш. 23°06′18.03″ и. д. / 41.926387° с. ш. 23.105011° и. д. Железница
Общи данни
Население	285 души (15 март 2024 г.); 8,7 души/km²
Землище	32 802 km²
Надм. височина	677 m
Пощ. код	2732
Тел. код	0748
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	29146
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Симитли; Апостол Апостолов ; (Партия на зелените; 2003)

Желѐзница е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Вижте пояснителната страница за други значения на Железница.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост
Общо	368
Българи	340
Турци	4
Цигани	17
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	7

Село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 3,5 км от общинския център град Симитли и на 15 км от областния център гр. Благоевград. На север граничи със землището на с. Мощанец и с. Покровник. На изток пресича река Струма при Долно Церово и граничи със землището на с. Градево и Горно Ораново. На юг селото граничи със землището на град Симитли, с. Докатичево и с. Тросково. Западната му граница е до с. Дебочица и село Падеж. През Железнишкия пролом преминава международната железопътна линия София-Кулата и международен път Е-79, които имат важно транспортно и икономическо значение за эбщината, областта и страната. Средната надморска височина е 600 м. Железница има умерено-континентален климат. По поречието на река Струма прониква средиземноморско течение.

Средномесечните температури са между 18 – 20 градуса. Най-високите летни температури достигат 39 – 40 градуса, а най-ниските до минус 10 – 12 градуса. Валежите средногодишно са около 60 – 80(?) литра на m². Преобладават пролетно-летните дъждове.

История редактиране

В землището на селото на запад от Струма има малка могила Градището с антични останки. Срещу Градището, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име Градище, която е била наблюдателница на пътя край Струма. Градището край Железница е играело помощна роля. Според легенди двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма.

По време на Второто българско царство, поради наличието на желязна руда в Железница започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо.

През XVI век Доброта войвода организира съпротивата на селото срещу потурчването. На втория ден от Великден 1625 година имало събор, провеждан в местността Попадиин рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300 – 400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница.

Църквите в селото са „Свети Илия“ (1874), „Успение Богородично“ (Бялата Църква), Атанасова Църква и „Свети Дух“. Село Железница участва и в изграждането на Рилския манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира.

Към средата на XIX век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата „Свети Илия“ са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски.

В края на XVIII и началото на XIX век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му Румена войвода. След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България. През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Железница, лежи на З от Джумая на разстояние от 3 часа. Църква, в която се чете по български, и 1 попско училище с 13 ученика. Тук се ражда първо качество тютюн. Къщите са на брой до 200, чисти българе.^[3]

“

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1100 души, всичките българи-християни.^[4]

В село Железница на 23 септември 1902 година пуква първата пушка на Горноджумайското въстание. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941 – 43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.

Религии редактиране

Жителите на селото са православни християни. В селото има 2 черкви.

Обществени институции редактиране

Народно читалище „Васил Коларов“;
Кметство;
Старчески дом;

Културни и природни забележителности редактиране

Природна забележителност е река Вранещица или Стара река, която пресича от запад на изток цялата територия на селото и се влива в р. Струма. Най-високите места са 5-те чуки – Лунджовска с 1050 м надморска височина, Мурджовска със 750 м надморска височина, Бурча със 700 м надморска височина, Тупарска (с Куклите), Камено и Лазаровска чука по 650 м надморска височина. Една от най-интересните природни забележителности е „Момина скала“, надвиснала над р. Вранещица на 1 км от р. Струма. Местността е свързана с историята на селото. По време на османската власт тук се водили битки с поробителите. Един от тях харесал местна мома, която не отговаряла на щенията му. Тръгнал турчинът да я преследва, а тя побягнала и се изкачила на скалата. Като видяла, че турчинът ще я настигне, момичето скочило от високата скала и загинало, запазвайки своето достойнство.

Редовни събития редактиране

Провежда се събор-земляческа среща с жителите на с. Железница, обл. Софийска, преселници в миналото от с. Железница, обл. Благоевград. Фолклорната група на селото редовно взема участие в събора „Пирин пее“, провеждан в местността Предела. На празника Свети Дух се провежда събор и курбан за здраве на жителите на селото, подобни събирания има и на други религиозни значими празници.

Личности редактиране

Заявление от Стоян Атанасов Стоянов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 15 декември 1934 г.

Родени в Железница

Александър Николов (1893 – 1923), комунист
Доброта войвода, български хайдутин от XVI век;
Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[5]
Михаил Гребенаров (1843 - 1908), български книгоиздател
Симеон Ангелов (? – 1902), български революционер
Славе Македонски (1931 – 2002), български писател, македонист;
Стоимен Карадаев, български революционер
Стойне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 15 щипска дружина^[6]
Стоян Атанасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на Кюстендилската дружина,7 кумановска дружина^[7]
Христо Стоименов, български революционер, деец на МФО, убит на 20 март 1923 година от дейци на ВМРО заедно с Петър Чочков от Серменин и Давитко Вангелов Панков от Горна Рибница^[8]

Свързани с Железница

Иван Поппанайотов Илиев (Панайотов Попилиев) е български учител в Железница, Бачево и Добринище, син на свещеника Панайот Илиев от Разлог и брат на Филип Илиев, чичовците му Стоян и Петър са свещеници в Добринище^[9]

Литература редактиране

Узунов, Борис. „Железница – Слънчева земя“.
Хаджи Михаил Гребенаров от с. Железница, Горноджумайско, Пиринска Македония - "Македония (Първа книжка сос добри раскази за Македония и за Света гора и за добрите художества)", Русе, 1879 година

Бележки редактиране

↑ www.grao.bg
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 70.
↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 331. (на македонска литературна норма)
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 288-289.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-2] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[3] Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.

[6] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.

[7] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 70.

[:0-8] Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 331. (на македонска литературна норма)

[9] Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 288-289.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]