Желязово
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Желя̀зово е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
| Желязово | |
 Кметството на село Желязово | |
  Желязово  Желязово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 146 души[1] (15 март 2024 г.) 17,6 души/km² |
| Землище | 8,32 km² |
| Надм. височина | 37 m |
| Пощ. код | 8106 |
| Тел. код | 05918 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 29249 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Камено Жельо Вардунски (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Меджит Мехмед |
| Адрес кметство | |
| село Желязово | |
| Желязово в Общомедия | |
География редактиране
Село Желязово се намира на около 27 km западно от центъра на областния град Бургас, около 16 km югозападно от общинския център Камено и около 16 km север-северозападно от град Средец[2]. Разположено е в Бургаската низина, на около 1,5 km запад-югозападно от възвишението Русин камък, по което се извършват разкопки във връзка с крепостта Русокастрон. Надморската височина при църквата „Свети Димитър“ е около 35 m.
До Желязово води общински път, който е западно отклонение от третокласния републикански път III-539, водещ на юг през селата Русокастро и Дюлево към град Средец, а на север през селата Трояново, Вратица и Караново – към град Айтос.
Землището на село Желязово граничи със землищата на: село Аспарухово на север; село Трояново на североизток; село Русокастро на изток, югоизток и юг; село Сърнево на юг, югозапад и запад.
История редактиране
След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.
През 1934 г. селото – с дотогавашно име Демирдѐш[3], е преименувано на Желязово[4]. До 1950-те – 1960-те години в селото има само българи – християни, след което започват постепенно да се заселват турци – мюсюлмани предимно от община Руен, целта на които е да намерят по-добри условия за живот. Тук те активно участват и работят в структурата на тогавашното ТКЗС.
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Демирдеш е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
В селото е имало училище, детска градина и читалище, които с намаляването на населението са престанали да действат.
Население редактиране
Населението на село Желязово наброява 501 души при преброяването към 1934 г. и намалява до 242 към 1965 г., наброява 145 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[6]
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 190 |
| Българи | 35 |
| Турци | 152 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 1 |
Обществени институции редактиране
Село Желязово към 2022 г. е център на кметство Желязово.[8][9]
В село Желязово към 2022 г. има:
Културни и природни забележителности редактиране
Както мюсюлманите, така и християните в Желязово спазват обичаите си, почитат и празнуват религиозните си празници. Населението с турска етническа принадлежност е запазило част от народните си обичаи, които намират изява предимно по време на сватби и религиозни празници. Например, носят се специални носии от жените и девойките, води се по специален ритуал сватбената церемония и така нататък.
От близкото възвишение Русин камък се открива отвисоко великолепен изглед към селото и красивите залези. В заобикалящата селото откъм юг и изток Русокастренска река с левия ѝ приток Кьойюдере от запад има условия за риболов.
Личности редактиране
- Родени в Желязово
- Георги Анастасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен; от с. Демирдеш, Бургаско; работник: Продоволствен транспорт – МОО; 3.XII.1912 г. – починал неизвестно кога.[12]
- Починали в Желязово
- Ямо Стпкчев – Гагавузина (1858 – 1927), български революционер от ВМОРО, роден в Карахлия, Бабаескийско, четник при Лазар Маджаров през 1903 г.[13]
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ В периода 1950 – 1993 г. град Средец носи името Грудово.
- ↑ Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 год. София, Държавна печатница, 1930. Стр. 5 (20); Окръг Бургас. 3. Околия Бургас. 24. община Трояново, с. Демирдеш
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места. Справка за с. Желязово, общ. Камено, обл. Бургас към 14.08.1934 г. // Архивиран от оригинала на 2022-08-28. Посетен на 2022-08-28.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Справка за населението на с. Желязово, общ. Камено, обл. Бургас // Архивиран от оригинала на 2022-08-27. Посетен на 2022-08-27.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за събитията за кметство Желязово // Архивиран от оригинала на 2022-08-28. Посетен на 2022-08-28.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Желязово
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, Желязово – храм „Св. Димитър“ – 1941 г.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Желязово, област Бургас Видяно на 28 август 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 25.
