Женевски конвенции по морско право
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
Женевските конвенции по морско право са международни договори, които доразвиват подписания по време на първата конференция на ООН по морско право на 29 април 1958 г. договор.
| Женевски конвенции по морско право | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Подписване | 10 декември 1982 г. |
| Място | Монтего Бей, Ямайка |
| Женевски конвенции по морско право в Общомедия | |
В договора се утвърждават основите на международно-правни режими на териториалните води, континенталния шелф и открито море, принципите на международното корабоплаване и риболова.
Към настоящия момент са подписани 4 конвенции – за териториалното море и крайбрежната зона; за откритото море; за континанталния шелф; за риболова и опазването на живите ресурси на откритото море.
Конвенция за откритото море (1958) редактиране
Женевската конвенция за откритото море от 1958 г. предвижда основния принцип за свободата на корабоплаването, риболова, прокарването на подводни кабели и тръбопроводи и въздушните полети над откритото море, като държавите се съгласяват никоя от тях да не разпростира властта си нито над него/откритото море/, нито над въздушното му пространство. Конвенцията от 1982 г. въвежда още свободата на морските научни изследвания и възможността да се изграждат изкуствени острови и инсталации. Целта на морските научни изследвания са познанията за Световния океан, неговите биологични и минерални ресурси и взаимодействието му с атмосферата и космоса.
Корабите в открито море се подчиняват само на властта на държавата, чието знаме носят. За военните кораби този принцип е абсолютен, докато за търговските са допуснати някои изключения. Военноморските съдове могат да спират и извършват огледи на чуждестранни търговски кораби при подозрения за трафик на хора, превоз или търговия в открито море с наркотични и психотропни вещества, пиратство, както и за нерегламентирано радио и телевизионно разпръскване.
Конвенция за териториалното море и крайбрежната зона (1964) редактиране
Конвенцията влиза в сила на 10 септември 1964 г. Тя утвърждава:
- суверенитета на крайбрежните държави и териториалните им води, въздушното пространство над тези води и над повърхността и недрата на дъното им;
- правото и условията за мирно преминаване през териториалните води;
- наказателната и гражданската юрисдикция в териториалните води;
- правото на крайбрежната държава да осъществява контрол, необходим за недопускане нарушаване на нейните митнически, имиграционни и санитарни правила.
В конвенцията не се определя ширината на териториалните води. В международните отношения съществува обичай ширината на териториалното море да не превишава 12 морски мили и повечето държави във вътрешноправните си актове, с които уреждат статута на своите морски пространства се придържат към тези граници.
