Уикипедия

Жервохор (дем Негуш)

Тази статия е за селото в Негушко. За селото в Нигритско вижте Жервохор (дем Висалтия).

Жервохор или Червор или Царвор, понякога Долно Жервохор (на гръцки: Παλαιό Ζερβοχώρι, Палео Зервохори, катаревуса: Παλαιόν Ζερβοχώριον, Палеон Зервохорион) е село в Република Гърция, в дем Негуш в област Централна Македония.

Жервохор (дем Негуш)
Παλαιό Ζερβοχώρι
— село —
Река Марица в Жервохор
Река Марица в Жервохор
Гърция
40.6503° с. ш. 22.2331° и. д.
Жервохор (дем Негуш)
Централна Македония
40.6503° с. ш. 22.2331° и. д.
Жервохор (дем Негуш)
Берско
40.6503° с. ш. 22.2331° и. д.
Жервохор (дем Негуш)
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина14 m
Население259 души (2021 г.)
Жервохор (дем Негуш) в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 14 m надморска височина, на 16 km източно от Негуш (Науса) и на 14 km северно от град Бер (Верия).[1]

История редактиране

Край селото е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[2]

В Османската империя редактиране

В XIX век Жервохор е българско село в Берска каза на Османската империя. Храмът „Свети Николай“ е изписан в 1843 година от видните зографи Георгиос Мануил и Мануил Георгиу от Селица. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сервохори (Servokhori), Берска епархия, живеят 360 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Жервохор живеят 240 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жервохор (Jervohor) има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5] През 1907 година селото е нападано от четите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония на Телос Аграс[6] и капитан Пелас (Панайотис Пападзанетеас), но успешно е защитено от четата на Апостол войвода.[7]

В 1910 година в Жервохор (Ζερβοχώρι) има 180 жители екзархисти.[8]

В Гърция редактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Жервохор остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 127 мъже и 120 жени.[9] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Жервохор като село обитавано от „славофони“[10] с 25 семейства на християни славофони.[11]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цървор има 35 къщи християни славяни.[12]

В 1924 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт. В 1928 година Жервохор е смесено (местно-бежанско)[9] селище с 65 бежански семейства и 205 жители бежанци.[13] През 1932 година понтийските гърци се изселват от Жервохор и основават село Ново Жервохор.[1]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[14]

Населението на Жервохор в края на XX век е изцяло от потомци на местни жители.[1]

Селото е доста богато, тъй като землището му се напоява цялостно. Произвеждат се овошки, памук и частично пшеница.[1]

 
Ктиторският надпис в „Свети Николай“ в Жервохор, 1843 г.
Прекръстени с официален указ местности в община Жервохор на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Орманджик[15] Όρμαντζίκ Палиодасос Παλιοδάσος[16] местност на Ю от Жервохор[15]
Сува река[15] Φάβρικα Палиомилос Παλιόμυλος[16] местност на Ю от Жервохор[15]
Терзи Кума[17] Τερζή Κουμάς Котеция Κοτέτσια[16] местност на СИ от Жервохор и на Ю от Голо село[17][15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 242[1] 270[1] 466[1] 284[1] 331[1] 369[1] 375[1] 394[1] 413[1] 369 301

Личности редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 35. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 181.
  7. ↑ Παπατζανετέας Παναγιώτης взето от сайта pandektis.ekt.gr
  8. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  10. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  11. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  15. ↑ а б в г д Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  16. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
  17. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жервохор_(дем_Негуш)&oldid=11964154“.