Живалево (на македонска литературна норма: Живалево) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

Живалево
Живалево
— село —
42.0911° с. ш. 22.1222° и. д.
Живалево
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Надм. височина631 m
Население155 души (2002)
Пощенски код1360
Живалево в Общомедия

География редактиране

Селото e разположено na 6 км западно от общинския център Кратово на главния път свързващ Кратово и Куманово. Най-близките селища са с. Железница от запад, непосредствени преди Кратово и Туралево на юг.

История редактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Живалева с 8 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 5 джизие ханета в Живалева.[2]

В XIX век Живалево е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Живалево има 165 жители, всички българи християни.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 16 сръбски патриаршистки къщи.[4]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Живалево (Jivalevo) има 160 българи екзархисти.[6]

Бележки редактиране

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)