Уикипедия

Живойно

Живойно (на македонска литературна норма: Живојно) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Живойно
Живојно
— село —
Къщи в селото
Къщи в селото
40.9047° с. ш. 21.5944° и. д.
Живойно
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областНидже
Надм. височина801 m
Население214 души (2002)
Пощенски код7225
МПС кодBT
Живойно в Общомедия

География редактиране

 
Църквата „Свети Илия“
 
Развалини от джамия в селото

Живойно е разположено в северозападните склонове на планината Нидже югоизточно от град Битоля, на границата между Северна Македония и Гърция.

Селото се дели на три махали: Горна (Пиргановци), Долна (Чанкуловци) и Средна (Поповци).[1]

История редактиране

На рида Градище на 1 km югоизточно над селото има остатъци от антично и средновековно селище и крепост.[2]

В XIX век Живойно е село в Леринска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тиволиана (Tivoliana), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.[3] Църквата в селото „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е изградена в 1885 година.[4] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Живойна или Живина има 500 жители, от които 300 българи християни и 200 турци.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Живунево (Живоня) е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 115 къщи.[7]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Живуево има 448 българи екзархисти и работи българско училище.[8]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 214 жители, всички македонци.[10]

Националност Всичко
македонци 214
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени в Живойно
  •   Иван Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[11]
  •   Трайко Пирганов, български революционер от ВМОРО, лерински войвода[12]
  •     Панде Петровски (1943 – 2006) – бивш Началник на Генералния щаб на Армията на Северна Македония (2001)
  •     Рада Видиновска (р. 1944), писателка от Северна Македония и Канада
Починали в Живойно
  •   Грозю Грозев Ганчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
  •   Кунчо Стефанов Кунчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
Свързани с Живойно

Бележки редактиране

  1. ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
  2. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 144.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  4. ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
  5. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  9. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 ноември 2007 
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
  13. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 76
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 11
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Живойно&oldid=12137816“.