Живороден гущер

	Живороден гущер
	♂ Живороден гущер
	♀ Живороден гущер
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Люспести (Squamata)
семейство:	Гущерови (Lacertidae)
род:	Zootoca
вид:	Живороден гущер (Z. vivipara)
	Научно наименование
	Zootoca vivipara (Lichtenstein, 1823)
	Разпространение
	Синоними
	Lacerta vivipara ;
	Живороден гущер в Общомедия
	[ редактиране ]

Живоро̀дният гу̀щер (Zootoca vivipara), наричан също планински гущер, е най-широко разпространеният вид в семейство Гущерови. В Европа се среща почти навсякъде освен в голяма част от територията на Италия, Гърция и Иберийския полуостров. Това е влечугото, чийто ареал достига най-далеч на север.

Описание редактиране

Живородните гущери имат издължени тела и къси крака. Имат груби люспи, чийто цвят по гърба варират от сиво и кафяво до бронзово и зелено. Обикновено мъжките гущери са по-тъмни от женските гущери. Те имат редове от бели петна отстрани, които се сливат в една линия, както и една черна линия по целия гръбнак. Живородните гущери също така имат голям брой черни петна, рапръснати по цялото тяло. Мъжките имат оранжеви или жълти коремчета с черни петънца, а женските имат кремави или бели коремчета. При гущерите, както и при други влечуги, колкото по-ярка е окраската, толкова по-отровно е самото влечуго.

Живородните гущери могат да достигнат до 18 cm на дължина, но обикновено са дълги между 10 и 16 cm.

Разпространение и местообитания редактиране

Живородните гущери са разпространени в Централна и Северна Европа, но отсъстват от фауната на средиземноморските страни и областите около Черно море. Срещат се и в Северна Азия, като това е най-разпространеният гущер в северните региони. В Ирландия например това е единственото влечуго. Разпространен е до Сахалин и Хокайдо на изток. В южната част от ареала се среща само във високите части на планините.

В България живородният гущер живее в изолирани популации във високите планини над 1200 m надморска височина и е смятан за глациален реликт. Среща се в Рила, Витоша, Пирин, между върховете Миджур и Тодорини кукли и Баба и Мазалат в Стара планина, както и във високите части на Родопите (в района на Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак).

Живородните гущери предпочитат влажни места в близост до водоеми. Живеят на различни места, включително в гористи местности, блата; в равни местности, обрасли с ниски храсти; в пясъчни дюни, живи плетове от ниски дървета, мочурища и бунища.

Хранене и поведение редактиране

Хранят се с насекоми, паякообразни, охлюви и дъждовни червеи. Те зашеметяват плячката си като я разтърсват и после я поглъщат цялата.

Живородните гущери са активни през деня и прекарват сутринта и следобеда като се пекат на слънце или сами, или на групи, но не и когато горещината е непоносима по пладне. Те търсят храна, когато телесната им температура достигне 30 °C. Добри плувци са и се гмуркат под водата, когато са застрашени. За да заблудят неприятелите си, при опасност гущерите се разделят с опашките си. През нощта или когато са изплашени, те се подслоняват под дънери, камъни или опадали листа. В южните части на ареала са активни през цялата година, а на север зимуват в периода октомври–март, често на групи, и понякога излизат от зимния сън за кратко време, когато времето временно се затопли.

Размножаване редактиране

След като излязат от зимен сън, мъжките бранят размножителните си територии от другите мъжки. Чифтосването става през април-май.

Въпреки че в най-югозападните части на ареала живораждащите гущери снасят яйца, за вида е характерна неговата способност да ражда малките си, откъдето идва и името му. Малките прекарват над 3 месеца в яйчните мембрани в тялото на женската, от които обикновено излизат, когато тя ражда. Те обаче могат да останат в яйчната мембрана няколко дни, преди да излязат на бял свят, използвайки главите си, за да пробият мембраната. През юни–септември женската ражда от 3 до 12 гущерчета, а след този период те не получават родителски грижи. Малките се хранят активно от раждането си и бързо се разпръскват. Мъжките и женските стават полово зрели на около 2 и 3 години съответно.

Защита редактиране

Живородните гущери са широко разпространени и по принцип не са смятани за застрашен вид.

Източници редактиране

BBC
Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки редактиране

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Viviparous lizard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

↑ Zootoca vivipara (Lichtenstein, 1823). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1] Zootoca vivipara (Lichtenstein, 1823). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1]