Житоше (на македонска литературна норма: Житоше) е село в община Долнени на Северна Македония.

Житоше
Житоше
— село —
41.4208° с. ш. 21.2906° и. д.
Житоше
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина644 m
Население? души (?)
Пощенски код7507
Житоше в Общомедия

География редактиране

Разположено е в северозападната част на Прилепското поле. Край селото е разположен манастирът „Свети Атанас Житошки“.

История редактиране

В XIX век Житоше е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Житоше християнско (Jitoché Christiansko) е посочено като село с 35 домакинства и 153 жители българи, а Житоше мюсюлманско (Jitoché Musulmansko) е село с 94 домакинства и 232 жители мюсюлмани, 83 българи и 21 цигани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Житоше Горно е населявано от 66 жители българи християни, 560 арнаути мохамедани и 75 цигани, а Житоше Долно е село със 102 българи.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Житоше има 17 български къщи и 160 турски.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Житоше е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[4] Долно Житоше е смесено село българи, албанци и турци със 106 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гитогле (Gitoglé) има 48 българи екзархисти.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Житоше като българо-албанско село.[7]

Личности редактиране

 
Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев - Карче и Йовче Аврамов - Люба, четници на Георги Сугарев
Родени в Житоше
  •     Муса Ибраими (р. 1978), северномакедонски политик
  •   Стерио Велев – Самарджията (? – 1963), български революционер от ВМОРО, починал в Крушево[8]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  3. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 91.