Жорж Дюмезил

Жорж Дюмезил (на френски: Georges Dumézil) е френски компаративен филолог известен най-вече с анализа си на суверенитета и властта в протоиндоевропейската религия и общество. Неговият принос е основен за митографията, в частност неговата формулировка за трифункционалната хипотеза за социалната класа.

Жорж Дюмезил Georges Dumézil
френски филолог
Роден	4 март 1898 г. Париж, Франция
Починал	11 октомври 1986 г. Париж, Франция
Националност	Франция
Учил в	Екол нормал (Париж)
Научна дейност
Област	филология, философия
Работил в	Варшавски университет, Колеж дьо Франс
Известен с	трифункционалната хипотеза за социалната класа
Повлиял	Мирча Елиаде, Мишел Фуко, Жорж Дюби
Семейство
Подпис
Жорж Дюмезил в Общомедия

Биография

Роден е на 4 март 1898 година в Париж, Франция. Завършва класическа филология в Екол нормал през 1919 и в следващите години преподава френски език във Варшавския университет. След завръщането си, под ръководството на Антоан Мейе, през 1924 г. се хабилитира като публикува и двата си докторски труда: Le Festin d'immortalité и Le Crime des Lemniennes. Rites et Légendes du monde égéen.

От 1925 г. е лектор в Истанбул, където преподава история на религиите, а през 1931 се премества за две години в Упсала, където отново преподава френски език. Във Висшата практическа школа в Париж преподава сравнително религиознание. Там през 1938 г. за първи път излага трифункционалната си хипотеза.

През 1941 г. е временно отстранен от преподаване, тъй като признава, че членува в масонска ложа. През 1949 в Колеж дьо Франс е създадена Катедра по индоевропеистика, в която чете лекции през следващите две десетилетия и до своето пенсиониране. През следващите години пътува и изнася лекции, като в същото време обобщава и окрупнява публикуваните през годините свои трудове.

През 1978 г. е избран за член на Френската академия. Още през 1955 получава първата от четирите си титли хонорис кауза. Почетен член е и на редица престижни институции.

В началото на 80-те години срещу Дюмезил се формулират политически обвинения, свързани с неговото минало, но които са оборени от публикувана през 1992 г. книга.

Умира на 11 октомври 1986 година в Париж на 88-годишна възраст.

Трудове и идеи

Изследванията на Дюмезил изхождат от сравнителното езикознание, но се разширяват към историята, културологията и антропологията. В много отношения неговите работи се близки със структурализма, макар че Дюмезил сам отказва да се определя чрез това течение.

От края на 30-те години Дюмезил разработва трифункционалната хипотеза, която остава като негово основно постижение. Но след като в течение на половин век той доработва, уточнява и допълва тази своя идея, формулировките от различни периоди се оказват несъгласувани, така че критиците оспорват научната ѝ валидност.

Един от първите значими приноси на Дюмезил е описанието на изчезналия днес убихски език, за който той предлага транскрипция и съставя граматика. Към това свое изследователско начинание той се връща неколкократно през годините.

Библиография

Автограф на Жорж Дюмезил върху текст, подарен на Морис Халбвакс

• Le Festin d'immortalité – Étude de mythologie comparée indo-européenne, Annales du Musée Guimet, 1924
• Le Crime des Lemniennes – Rites et Légendes du monde égéen, 1924
• Le Problème des Centaures – Étude de mythologie comparée indo-européenne , Annales du Musée Guimet, 1929
• Légendes sur les Nartes, suivies de cinq notes mythologiques, Paris, Honoré Champion, „Bibliothèque de l'Institut français de Léningrad“, tome XI, 1930.
• La Langue des Oubykhs (I, Grammaire; II, Textes traduits et commentés; III, Notes de vocabulaire), 220 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931.
• Ouranos-Varuna – Essai de mythologie comparée indo-européenne, Maisonneuve, 1932.
• Introduction à la grammaire comparée des langues caucasiennes du nord, 152 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931.
• Flamen-Brahman, 1935
• Mythes et dieux des Germains – Essai d'interprétation comparative, Presses universitaires de France, 1939
• Mitra-Varuna – Essai sur deux représentations indo-européennes de la Souveraineté, Presses universitaires de France, 1940
• Jupiter Mars Quirinus, composé de:
  • Essai sur la conception indo-européenne de la société et sur les origines de Rome, Gallimard, 1941
  • Naissance de Rome, Gallimard, 1944
  • Naissance d'archanges – Essai sur la formation de la religion zoroastrienne, Gallimard, 1945
  • Explication de textes indiens et latins, Gallimard, 1948
• Les Mythes romains, composé de:
  • Horace et les Curiaces, Gallimard, 1942
  • Servius et la Fortune – Essai sur la fonction sociale de louange et de blâme et sur les éléments indo-européens du cens romain, Gallimard, 1943
  • Tarpeia – Cinq essais de philologie comparée indo-européenne, Gallimard, 1947
• Loki, G.P. Maisonneuve, 1948
• L'Héritage indo-européen à Rome, Gallimard, 1949
• Le Troisième Souverain, G.P. Maisonneuve, 1949

Корица на Les Dieux indo-européens

• Les Dieux indo-européens, Presses universitaires de France, 1952
• Rituels indo-européens à Rome, Klincksieck, 1954
• Déesses latines et mythes védiques , Latomus, 1956
• Aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, "Bibliothèque de l'Ecole des Hautes Etudes, Sciences religieuses, LXVIIIe volume, 1956
• Contes lazes, Institut d'Ethnologie, 1957
• L’Idéologie tripartite des Indo-Européens, Latomus, 1958
• Les Dieux des Germains, essai sur la formation de la religion scandinave, Presses universitaires de France, 1959
• Documents anatoliens sur les langues et les traditions du Caucase, A. Maisonneuve, 1960 – 1967
• Le Livre des héros, légendes ossètes sur les Nartes, Gallimard, 1965
• La Religion romaine archaïque, avec un appendice sur la religion des Étrusques , Payot, 1966
• Mythe et Épopée:
  • L’Idéologie des trois fonctions dans les épopées des peuples indo-européens, Gallimard, 1968
  • Types épiques indo-européens: un héros, un sorcier, un roi, Gallimard, 1971
  • Histoires romaines, Gallimard, 1973
• Idées romaines, Gallimard, 1969
• Heur et Malheur du guerrier, aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, 1969
• Du mythe au roman, la Saga de Hadingus et autres essais, Presses universitaires de France, 1970
• Fêtes romaines d’été et d’automne, suivi de Dix Questions romaines , Gallimard, 1975
• Les Dieux souverains des Indo-Européens, Gallimard, 1977
• Romans de Scythie et d’alentour , Payot, 1978
• Mariages indo-européens, suivi de Quinze Questions romaines, Payot, 1979
• Apollon sonore et autres essais, Gallimard, 1982
• La Courtisane et les Seigneurs colorés, et autres essais – 25 esquisses de mythologie, Gallimard, 1983
• Le Moyne noir en gris dedans Varenne – Sotie nostradamique, Gallimard, 1984
• L’Oubli de l’homme et l’honneur des dieux, Gallimard, 1985
• Entretiens avec Didier Eribon, Gallimard, coll. Folio, 1987
• Le Roman des jumeaux – Esquisses de mythologie, (édition posthume par Joël Grisward), Gallimard, 1994

Външни препратки

• ((fr)) Биография на Жорж Дюмезил на сайта на Френската академия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georges Dumézil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​