Жълто джудже
Жълто джудже е звезда от главна последователност от спектрален клас G. Такава звезда е с маса между 0,84 и 1,15 слънчеви маси и повърхностна температура между 5300 и 6000 К.[1] Както останалите звезди от главна последователност, жълтото джудже преобразува водород в хелий в ядрото си чрез термоядрен синтез.[2] Пример за жълто джудже (клас G2V) е Слънцето, около което се върти Земята. Всяка секунда то синтезира 600 милиона тона водород в хелий, преобразувайки 4 милиона тона материя в енергия.[3][4] Освен Слънцето, други известни примери за жълти джуджета са Алфа Кентавър A, Тау Кита и 51 Пегас.[5][6][7]
Всъщност, наименованието „жълто джудже“ не е съвсем точно, тъй като звездите от клас G могат да варират на цвят от бял до много бледо жълт.[8] В действителност, Слънцето е бяло и в спектърът му преобладава синьото и зеленото, но от Земята изглежда жълто или оранжево, поради земната атмосфера и разсейването на Релей, особено при изгрев или залез.[9][10][11] Освен това, въпреки че терминът „джудже“ се използва в контраст с гигантските звезди, жълтите джуджета са по-ярки от 90% от звездите в Млечния път (които са главно по-бледи оранжеви, червени и бели джуджета).
Жълтото джудже синтезира водород в продължение на около 10 милиарда години, докато той се изчерпи в центъра на звездата. Когато това се случи, звездата се уголемява многократно и се превръща в червен гигант (като например Алдебаран).[12] Накрая червеният гигант губи външния си газов слой, който се превръща в планетарна мъглявина, докато ядрото рязко се охлажда и се свива в компактно бяло джудже.[2]
| Спектрален клас |
Маса (M☉) | Повърхностна гравитация (log g) |
Ефективна температура (K) |
Цветови индекс (B − V) |
|---|---|---|---|---|
| G0V | 1,15 | 4,32 | 5980 | 0,583 |
| G1V | 1,10 | 4,34 | 5900 | 0,608 |
| G2V | 1,07 | 4,35 | 5800 | 0,625 |
| G3V | 1,04 | 4,37 | 5710 | 0,642 |
| G4V | 1,00 | 4,38 | 5690 | 0,657 |
| G5V | 0,98 | 4,40 | 5620 | 0,672 |
| G6V | 0,93 | 4,42 | 5570 | 0,690 |
| G7V | 0,90 | 4,44 | 5500 | 0,713 |
| G8V | 0,87 | 4,46 | 5450 | 0,740 |
| G9V | 0,84 | 4,48 | 5370 | 0,776 |
Източници редактиране
- ↑ Empirical bolometric corrections for the main-sequence, G. M. H. J. Habets and J. R. W. Heintze, Astronomy and Astrophysics Supplement 46 (1981), pp. 193 – 237.
- ↑ а б Stellar Evolution: Main Sequence to Giant Архив на оригинала от 2020-05-13 в Wayback Machine., class notes, Astronomy 101, Valparaiso University, accessed on line June 19, 2007.
- ↑ Why Does The Sun Shine?, lecture, Barbara Ryden, Astronomy 162, Ohio State University.
- ↑ Sun Архив на оригинала от 2007-06-16 в Wayback Machine., entry at ARICNS.
- ↑ Alpha Centauri A, SIMBAD query result. Accessed on line December 4, 2007.
- ↑ Tau Ceti, SIMBAD query result.
- ↑ 51 Pegasi, SIMBAD query result.
- ↑ What Color Are the Stars?, Mitchell N. Charity's webpage
- ↑ WHAT COLOR IS THE SUN? // Universe Today.
- ↑ What Color is the Sun? // Stanford University.
- ↑ Dissanaike, George. Painting the sky red // New Scientist 132. 19 октомври 1991. с. 31 – 33.
- ↑ SIMBAD, entry for Aldebaran
- ↑ Chapter 5. Incoming Solar Radiation // Radiation and Climate: Atmospheric Energy Budget from Satellite Remote Sensing. Т. 138. OUP Oxford, 2011. ISBN 0199697140. с. 130.