Заземяване

Заземяването е електрическо съединение на определено устройство със земята. Заземяването се състои от „заземител“ (част от електрическата мрежа, непосредствено свързана със земята) и заземяващ проводник, съединяващ заземяваното устройство със заземителя. Заземителят може да бъде прост метален кабел (най-често меден) или сложен комплекс от елементи със специална форма.

История редактиране

Нуждата от допълнителен проводник, който да „връща“ електричеството се появява още през 1820 г., след изобретяването на телеграфа.^[1] Томас Едисон, след патентоването на електрическата електропреносна система през 1879 г., предлага и свързването на електрическите проводници към земя.^[2] Заземяването навлиза и в радиокомуникациите след навлизането им през 20-те години на двадесети век. Практически заземяването е с цел създаване на връзка между тоководещ проводник или част, предаваща или приемаща антена чрез земя (нулев потенциал).^[3]

Заземителна шина 1500 А

Видове заземители редактиране

Единичен заземител
Група от заземители
Заземителна мрежа
Заземителна плоча

Устройство на заземяването редактиране

Някои типове системи за заземяване на електрически мрежи

В България изискванията към заземяването и неговото устройство са регламентирани в Правила за устройство на електроинсталациите.

Грешки при заземяването редактиране

Понякога като заземител се използват водопроводни тръби, но това заземяване не е сигурно. Във водопроводната система може да има „непроводящи“ елементи (например пластмасови тръби), или нарушен електрически контакт между тръбите вследствие на корозия и др.

Заземяване на уреди редактиране

Уредите с метален корпус задължително трябва да се заземяват, като се включват към мрежата само чрез заземени контакти.

Заземяване при неизправно електрооборудване редактиране

Доброто заземяване е изключително важен фактор. Ако изолацията на включения уред с метален корпус е нарушена, то корпусът може да се окаже под електрическия потенциал на фазата и при отсъствие на заземяване това не може да се установи. Съприкосновението с такъв неизправен уред може да доведе до смърт. Ако металният корпус на електрическия уред е заземен, то при възникването на електрически контакт между фазовия проводник и корпуса може да се случи следното:

Ако уредът е включен в електрическата мрежа чрез дефектнотокова защита, тя реагира дори и при незначителен утечен ток (обикновено прагът на чувствителност е 10 mA или 30 mA), и незабавно изключва неизправния участък от мрежата.
Ако няма дефектнотокова защита, неизправният участък може да се изключи само от предпазител, и то само ако силата на тока във фазата превиши прага му на задействане. Фактически предпазителят се задейства при много голям ток, докато при по-слаби утечни токове той не прекъсва фазата, т.е. не изключва повредения участък.

НИКОГА не пренебрегвайте техниките за безопасност! НИКОГА не включвайте електрически уред с метален корпус към незаземен контакт!