Тази статия е за града в Източна Сърбия. За селото в Югоизточна България вижте Зайчар (село).

За̀йчар (на сръбски: Зајечар или Zaječar) е град в Тимошко, Източна Сърбия, близо до границата с България.

Зайчар
Зајечар/Zaječar
Знаме
      
Герб
Централната част на града.
Централната част на града.
43.9042° с. ш. 22.2847° и. д.
Зайчар
Страна Сърбия
ОкръгЗайчарски окръг
ОбщинаЗайчар
Площ1068 km²
Надм. височина137 m
Население39 800 души (2002)
Пощенски код19000
Телефонен код019
МПС кодZA
Официален сайтwww.zajecar.info
Зайчар в Общомедия

Според последното преброяване от 2002 година има население от 39 800 жители. Градът е административен център на Зайчарски окръг.

История редактиране

За първи път Зайчар се споменава през 1466 г. в турски документ във връзка с броя на българското население на Видинския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на Църни и Бели Тимок в река Тимок. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич ("Кнежевина Србија", Београд, 1876 г.) Част от местните българи сами себе си наричат торлаци или още старинци, докато друга част са преселници от Тетевенско в края на ХVІІІ век, говорят източнобългарски диалект и носят типичните тетевенски носии.

Градът влиза в пределите на Сърбия на 27 април 1833 по силата на Одрински мирен договор (1829), слагащ край на Руско-турската война (1828-1829).[1] През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България, но то е неуспешно и е удавено в кръв. Бунтът е предхождан от продължително противопоставяне между радикалите, борещи се за демократично преустройство на бюрократичната система в Сърбия, и крал Милан Обренович, който се опитва да укрепи властта си.[1][2] Радикалната партия печели категорично изборите за Скупщина на 7 септември 1883 година, с което предизвиква падането на напредняшкото правителство на Милан Пирочанац.[3] Вместо да даде мандат на партията с най-много депутати, на 21 септември кралят назначава чиновническо правителство начело с Никола Христич (вътрешен министър от времето на княз Михаил Обренович). Христич закрива заседанията на Скупщината още преди тя да е започнала работа по същество и разпорежда разоръжаване на селяните в изпълнение на решената от напредняците военна реформа, която предвижда премахване на народното опълчение и увеличаване на постоянната редовна армия.[4].[2]

По време на Първата световна война (1915 – 1918), от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9500 души.[1] Край града са погребани 367 български войници и офицери от Първата световна война.[3]

Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от ІІІ век, Felix Romuliana, който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.

Население редактиране

Населението на града е 39 491 души през 2002 година.

Етнически състав редактиране

(2002)

Култура редактиране

Личности редактиране

Родени в Зайчар

Побратимени градове редактиране

Други редактиране

На Зайчар е наречена улица в София (Карта).

Източници редактиране

  1. а б Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29-30
  2. Павлов, Тихомир, „Българите в Моравско и Тимошко“, София, 1931 г.
  3. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  4. Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 227 – 228.

Външни препратки редактиране