Западна Малайзия
Полуостровна Малайзия (на малайски: Semenanjung Malaysia), известна също като Западна Малайзия (по-рано Малая), е основна териториална част от Малайзия, която заема на полуостров Малака и съседните острови площ от 130 598 km2. Той споделя по суша границата с Тайланд на север, а южно е разположен остров Сингапур, с който полуостровът е свързан със земен насип и висящ мост[1] През Малакския проток на запад е остров Суматра (Индонезия). Източна Малайзия (на остров Калимантан) се намира на изток през Южнокитайско море. По данни от 2105 г. полуостров Малайзия концентрира по-голямата част (около 80%) от населението и икономиката на Малайзийската федерация.
| Западна Малайзия Semenanjung Malaysia | |
  | |
 | |
| Страна | Федерация Малайзия |
|---|---|
| Адм. център | Куала Лумпур |
| Площ | 131 732 km² |
| Население | 22 569 345 души (2010 г.) |
 | |
| Административни единици | |
| Западна Малайзия в Общомедия | |
Топонимия редактиране
Полуостровна (Западна) Малайзия е известна още под имената Малайзия Барат и Малая ( Tanah Melayu ). Терминът полуостров Малайзия се използва като Малая или Малака , но вече не е актуален и е свързан с колониалната епоха. Въпреки това трите термина са синоними. Малая все още се използва в имената на някои институции, например Върховен съд на Малая, Университет на Малая, Малайски Железници и т.н. До 1946 терминът Малая включва също Сингапур.
География редактиране
Климат и релеф редактиране
Климатът на полуостровна Малайзия е горещ и влажен. Средната януарска температура е 25 °C, а през юли – 27 °C. Колебанията в температурата през деня могат да варират от 20 °C до 35 °C. Средната годишна сума на валежите е между 3000 – 4000 мм в равнините до 6500 мм в планините. Валежите са главно под формата на проливни дъждове. Много от тях настъпват от октомври до януари, а месеците с най-малко влажност са юли и февруари. Територията на Западна Малайзия е предимно нискохълмиста и нископланинска, с екваториален климат и тропически дъждовни гори. Най-високите върхове са Тахан (2187 m) и Корб (2182 m). Бреговата линия е разчленена от големи заливи, но почти без плажове. Крайбрежните острови са малко, като най-големият от тях е Пенанг. Реките в Западна Малайзия, които образуват гъста мрежа, са пълноводни през цялата година. Поради поройните валежи нивото им е предмет на значителни колебания, което често води до катастрофални наводнения. При сливането на реките в морето обикновено са блокирани от пясъчни коси, възпрепятстващи навигацията. Най-дългите реки са Паханг (320 км) и Перак (270 км). По-голямата част от скалите, които образуват на геологичната повърхност на Западна Малайзия включват гранити, кварцити, варовици и шисти. Основните минерални ресурси са находища на калай, за добива на който страната се нарежда на второ място в света след Тайланд.
Западна Малайзия е покрита с гъсти вечнозелени тропически гори, които са доминирани от дървесна растителност от семейство Dipterocarpaceae. Срещат се много видове палми, а също така, бамбук, диви банани и дървесни папрати. Най-ценна е дървесината на видовете ченгал, балау и капур. До 1500 м надморска височина в горите доминира субтропическата растителност, а над 2000 м – растения от умерените ширини. В крайбрежните лагуни растат мангрови гори от видовете Rhizophora и Avicénnia, а в солената вода на речните устия – ниски храсти. Фауната принадлежи към индо-малайски зоогеографски район. Сред бозайниците са най-често срещаните макаци, гибони, дървесни земеровки, малайски мечка, тигър, малайски тапир, леопард.
Административни единици редактиране
Полуостров Малайзия се състои от следните 11 щата и две федерални територии (като се започне от север на юг):[2]
- Северен регион: Перлис, Кедах, Пенанг, Перак;
- Източно крайбрежие: Келантан, Теренггану, Паханг;
- Централният регион: Селангор, федерални територии Куала Лумпур и Путраджая;
- Южен регион: Негери Сембилан, Малака, Джохор.
| № | Наименование | Статус | Глава на субекта | Административен център | Площ, км² |
Население, чел. (2010) |
Гъстота, чел./км² |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 |  Джохор
|
Щат | Султан | Джохор Бахру | 18 987 | 3 348 283 | 176,36 |
| 2 |  Кедах
|
Щат | Султан | Алор-Сетар | 9425 | 1 947 651 | 206,65 |
| 3 |  Келантан
|
Щат | Султан | Кота Бару | 15 024 | 1 539 601 | 102,48 |
| 4 |  Малака
|
Щат | Губернатор | Малака | 1652 | 821 110 | 497,04 |
| 5 |  Негери Сембилан
|
Щат | Янг дипертуан бесар | Серембан | 6644 | 1 021 064 | 153,68 |
| 6 |  Паханг
|
Щат | Султан | Куантан | 35 965 | 1 500 817 | 41,73 |
| 7 |  Перак
|
Щат | Султан | Ипох | 21 005 | 2 352 743 | 112,01 |
| 8 |  Перлис
|
Щат | Раджа | Кангар | 795 | 231 541 | 291,25 |
| 9 | .svg){kind=small} Пулау-Пинанг
|
Щат | Губернатор | Джорджтаун | 1031 | 1 561 383 | 1514,44 |
| 10 |  Селангор
|
Щат | Султан | Шах Алам | 7960 | 5 462 141 | 686,20 |
| 11 |  Теренггану
|
Щат | Султан | Куала Теренггану | 12 955 | 1 035 977 | 79,97 |
| 12 |  Путраджая
|
Федерална територия | Президент | 46 | 72 413 | 1574,20 | |
| 13 |  Куала Лумпур
|
Федерална територия | Датук бандар | 243 | 1 674 621 | 6891,44 | |
| Общо | 131 732 | 22 569 345 | 171,33 |
История редактиране
Името „Малая“ произхожда от името на река с подобно име на остров Суматра.[3] През 1963 г. названиетоМалайзия е прието за новата Федерация, обединяваща Малая, Северен Борнео, Саравак и Сингапур и е предложено федериране с Филипините.[4][5][6][7]
Западна и източна Малайзия се различават не само географски, но и по различната структура на магистратурата. Източните покрайнини имат повече автономия отколкото първичните полуостровни щатове, като освен това ограничават имиграцията от полуострова.
Демографски данни редактиране
Повечето хора на Полуостров Малайзия етнически малайци, предимно мюсюлмани,[8] като тук живеят и големи китайски и индийски групи. Коренните жители малакския полуостров принадлежат към племенната група, наричана Орангасли и наброяват около 140 000 души, като населяват вътрешните части на региона.
Западна и Източна Малайзия редактиране
Разликата между Запада и Изтока в Малайзия (Сабах и Саравак) е от значение от сферата на географията, тъй като те са били отделни региони до образуването на Федерация Малайзия и източните Щати имат по-голяма автономия. Тези права са издадени в рамките на Споразумение за Саравак (в 18 точки) и за Сабах (в 20 точки) в състава на Федерация Малайзия.
Източници редактиране
- ↑ Peninsular Malaysia.
- ↑ Malaysia Regions Архив на оригинала от 2015-10-25 в Wayback Machine..
- ↑ Abdul Rashid, Melebek; Amat Juhari, Moain (2006), Sejarah Bahasa Melayu („History of the Malay Language“), Utusan Publications & Distributors, pp. 9 – 10, ISBN 967-61-1809-5
- ↑ Sakai, Minako (2009).
- ↑ Mohamed Anwar Omar Din (2012).
- ↑ Reid, Anthony (2010).
- ↑ Hikmah, kelaziman jodoh tidak kesampaian, архив на оригинала от 19 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160919121242/http://kosmo.com.my/kosmo/content.asp?y=2016&dt=0908&pub=Kosmo&sec=Rencana_Utama&pg=ru_01.htm, посетен на 15 ноември 2016
- ↑ „Some aspects of Malay-Muslim Ethnicity in Peninsular Malaysia“.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Peninsular Malaysia“ и страницата „Западная Малайзия“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |