Записки от подземието

„Записки от подземието“ (на руски: Записки из подполья; Zapiski iz podpol'ya) е новела от Фьодор Достоевски, публикувана през 1864 г. Считана е от много за един от първите екзистенциални романи. Представя се като извадка от мемоарите на горчив и изолиран разказвач, който е пенсиониран държавен служител, живеещ в Санкт Петербург. Първата част от историята е разказана под формата на монолог или като дневник на „подземния човек“ и атакува възникващата западна философия, особено „Какво да се прави?“ на Николай Чернишевски. Втората част на книгата е назована „По повод мокрия сняг“ и описва някои събития, които изглеждат като разрушителни и понякога подновяват подземния човек, който действа като антигерой.

Записки от подземието
Записки из подполья
Автор	Фьодор Достоевски
Създаване	1864 г. (стар стил) Русия
Първо издание	1864 г. Русия
Оригинален език	руски
ISBN	ISBN 9789545974786
Начало	Я человѣкъ больной… Я злой человѣкъ. Непривлекательный я человѣкъ. Я ду‐маю, что у меня болитъ печень. Впрочемъ я ни шиша не смыслю въ моей болѣзни и не знаю навѣрно что у меня болитъ. Я не лѣчусь и никогда не лѣчился, хотя медицину и докторовъ уважаю. Ктому‐же я еще и суевѣренъ до крайности; ну, хоть настолько, чтобъ уважать медицину. (Я достаточно образованъ, чтобъ не быть суевѣрнымъ, но я суевѣренъ.) Нѣтъ‐съ, я не хочу лѣчиться со злости. Вотъ вы этого навѣрно не изволите понимать.
Край	Впрочемъ здѣсь еще не кончаются «записки» этого парадоксалиста. Онъ не вы-держалъ и продолжалъ далѣе. Но намъ тоже кажется, что здѣсь можно и остано-виться.
Записки от подземието в Общомедия

Сюжет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Значение в световната литература

• Много екзистенциалисти, и по-специално Жан-Пол Сартр, смятат новелата като въведение към своята философия.
• Фридрих Ницше казва, че в този роман „истината крещи“.