Здравко Мицов
Здравко Василев Мицов е български и съветски офицер, генерал-майор, заслужил лекар на НРБ, професор.
| Здравко Мицов | |
| български генерал-майор | |
| Роден |
28 февруари 1903 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Военно-медицинска академия „Сергей Киров“ |
Биография редактиране
Роден е в Плевен на 28 февруари 1903 година. От 1917 г. започва да разпространява в. „Работнически вестник“, органа на БРСДП (т.с.), а в края на септември 1918 г. приема идеите на партията.
На 15 декември 1918 г. по поръчение на Васил Караваев, създава младежка организация на БРСДП (т.с.) в Плевен, за което е изключен от гимназията, но после успява да продължи обучението си.[1]. След като завършва гимназия през 1922 г. участва в IV конгрес на БКП. През септември същата година е избран за секретар на плевенската младежка организация „Георги Кирков“.[1].
От 1924 година е член на БКП. През 1923 година взема участие в Септемврийското въстание. От 1924 до 1927 година е емигрант в Югославия и Австрия. През 1927 година се установява в СССР. Там завършва Военномедицинската академия в Ленинград и става военен лекар в съветската армия. Бил е старши лекар на военноморската авиация в Севастопол. Участва във Втората световна война на Ленинградския и Московския фронт. На 15 октомври 1945 година се завръща в България и продължава да работи като военен лекар. Започва работа като старши преподавател в Общовоенния хигиенен институт. Между 1947 и 1969 г. е завеждащ Катедрата по военномедицинска подготовка към Висшия медицински институт в София. Здравко Мицов е един от основателите на военнополевата терапия и на военната токсикология.[2] Достига чин генерал-майор. Пише мемоари, озаглавени „Нелегалният канал. Спомени (1920 – 1945)“[3].
Книги редактиране
- Здравко Мицов. Военна токсикология. София, „Медицина и физкултура“, 1958 – 365 стр.
- Здравко Мицов. Пирогов. София, „Медицина и физкултура“, 1971 – 80 стр.
- З. В. Мицов, А. С. Георгиевский. Медицинская общественность и военная медицина в Освободительной войне на Балканах в 1877 – 1878 гг. М., „Медицина“, 1978 – 234 стр., илл.
- Здравко Мицов. Нелегалният канал. Спомени (1920 – 1945). София, Партиздат, 1985. – 189 стр.
Награди редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132
- ↑ Родени през февруари, Национален военноисторически музей, архив на оригинала от 23 ноември 2015, https://web.archive.org/web/20151123222709/http://www.militarymuseum.bg/Pages/Military%20history/Military%20calendar/February.html, посетен на 14 януари 2017
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 97
- ↑ Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132
- ↑ Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132
- ↑ Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132
- ↑ Профессор, генерал-майор Здравко Мицов. Сердцем к сердцу // Плечом к плечу, сердцем к сердцу. Воспоминания болгар – бойцов и командиров Красной Армии / сб., сост. М. Костадинова, И. Лалов. пер. с болг. М., Воениздат, 1984. стр.115 – 132