Златишко-Тетевенска планина
Златишко-Тетевенска планина е планина в най-западната част Средна Стара планина, в Софийска област и областите Ловеч и Пловдив, между Златишкия и Рибаришкия проход. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.
| Златишко-Тетевенска планина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област Област Ловеч |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Вежен |
| Надм. височина | 2198,1 m |
| Подробна карта | |
 | |
Географско положение, граници, големина редактиране
Златишко-Тетевенска планина се издига в най-западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 36 км и максимална ширина 10 – 12 км. На запад долината на река Малки Искър и Златишкия проход (1385 м) я отделят от Етрополска планина на Западна Стара планина, а на изток Рибаришкия проход (1570 м) – от Троянска планина. На север чрез седловината Превлаката (1098 м н.в.) и седловината при село Ямна (880 м н.в.) се свързва с планинските ридове Лисец и Лествица, части на Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към Златишка котловина и най-западната част на Карловската котловина, а чрез планински праг Козница, разположен между двете котловини се свързва със Същинска Средна гора.
Южните ѝ склонове обърнати към Златишка и Карловската котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от десните притоци на река Тополница: Златишка река, Пирдопска река, Манджарица и Дълбочица и река Стряма с нейните най-горни притоци. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон при билото е скалист със сипеи, срутища и блокажи, а след това на север е дълбоко разчеленен от реките Бели Вит, Черни Вит и Стара река (десен приток на Малки Искър) и техните начални притоци.
Върхове редактиране
Билото на планината е остро, разположено на 1800 – 2100 м н.в. при върховете и 1600 – 1700 м н.в. при седловините.
| Име | Кота (m) |
|---|---|
| Вежен | 2198,1 м |
| Каменица | 2104 |
| Тетевенска Баба | 2070,3 |
| Булувания | 2042,5 |
| Картала | 2033 |
| Паскал | 2029 |
| Косица | 2000,5 |
| Братаница | 1992 |
| Пъпа | 1976 |
| Свищи плаз | 1888,3 |
| Разбой | 1631 |
Геоложки строеж редактиране
Планината е образувана върху Централнобалканската антиклинала и Ботевръшкия навлак. Билото и южните склонове са изградени от гранити и палеозойски кристалинни скали, а ниските крайни северни чести – от триаски и юрски варовици, пясъчници и мергели.
Почви редактиране
Почвите са кафяви горски, лесивирани, планинско-ливадни и рендзини.
Флора редактиране
Билото е заето от високопланинска тревна и храстова растителност. Северните склонове са обрасли с бук, а над 1500 м – от смърчово-елови гори. Южните склонове с около 70% габъро-горунови, лескови и акациеви гори, както и запазени гори от бук и дъб. В миналото в подножието на планината са проведени залесителни мероприятия.
Населени места редактиране
По южното подножие на планината са разположени градовете Златица, Пирдоп и Клисура и селата Църквище, Антон, Христо-Даново и Розино, а по северното – гр. Тетевен и гр. Етрополе и селата Рибарица (в Софийска област), Ямна, Дивчовото и Рибарица (в Област Ловеч).
Защитени територии редактиране
Златишко-Тетевенска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Боатин“ и „Царичина“.
Туризъм редактиране
Хижи редактиране
В Златишко-Тетевенска планина се намират от запад на изток следните хижи:
| Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
|---|---|---|---|---|---|
| „Свищи плаз“ | 1480 | Да | 55 | Не | Не |
| „Момина поляна“ | 1640 | Да | 80 | Да | Да |
| „Планински извори“ | 1850 | Не | 50 | Не | Не |
| „Паскал“ | 1345 | Да | 60 | Да | Да |
| „Бенковски“ | 1540 | Да | 60 | Да | Да |
| „Вежен“ | 1650 | Да | 120 | Да | Да |
Пътища редактиране
По цялото ѝ южно подножие, от град Златица до село Розино, на протежение от 38,6 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.
В най-западната част на планината, през Златишкия проход, от Етрополе до Златица, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен път № 37 от Държавната пътна мрежа Джурово – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.
Вижте също редактиране
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 2052 – 2053.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 214 – 215.