Тази статия е за селото. За защитената природна местност вижте Злато поле (защитена местност).

Злато поле е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.

Златополе
Общи данни
Население619 души[1] (15 март 2024 г.)
42,8 души/km²
Землище14,473 km²
Надм. височина95 m
Пощ. код6421
Тел. код03920
МПС кодХ
ЕКАТТЕ31156
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Златополе
Иван Иванов
(ГЕРБ)

История редактиране

До 1888 година името на селото е Пиринчлии, а до 1950 година – Златица.[2]

Културни и природни забележителности редактиране

  • В непосредствена близост до с. Златополе, на левия бряг на река Марица се намира защитената местност Златополе. Там е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Обхваща части от землищата на селата Нова Надежда (община Хасково), Брод, Райново и Златополе (община Димитровград). Тя включва комплекс от свързани един с друг водни басейни с различна форма, големина и дълбочина, тръстикови и папурови масиви, острови и пасища. Защитената територия се е формирала в резултат изграждането на дига, която откъсва реката от нейното старо корито. Отделеният през 60-те години участък от реката е с формата на подкова и е с дължина около 2 км. В резултат на човешката дейност в западната част на Мъртвицата, а именно добива на инертни материали са се образували повечето от водните огледала, формиращи комплекса на влажната зона. Източната част е останала непроменена, обраснала с папур, тръстика и ракита. Влажните зони в Тракийската низина съхраняват неоценимо богатство от растителен и животински свят. Те са последните оазиси на редки растителни и животински видове, заплашени от изчезване, единствен начин за съхраняване на естествените местообитания на много редки птици: малък корморан, малка бяла, нощна и гривеста чапла, голям воден бик, тръстиков блатар, мустакат синигер и голям брой водоплаващи птици.

Злато поле е обявено за защитена местност от 11.08.2001 година със заповед № РД-476 на МОСВ (ДВ 73/2001 г.) по предложение на САЕП „Гео“ и СНЦ „Зелени Балкани“. Площта на защитена територия е 84,79 ха.

В защитената местност са забранени:

– ново строителство
– добив на инертни материали
– водочерпене при спадане на нивото под 1,5 м от билото на остров №10
– опожаряване на тръстикови и папурови масиви, без съгласуване с МОСВ
– голи сечи в горските насаждения
– промяна предназначението на земята на островите
– отдаването за ползване на площи и водоеми без съгласуване от РИОСВ
– извършване на лов и ловностопански мероприятия [3]

Бележки редактиране