Златьо Бояджиев
Златю (срещано също като Златьо или Злати) Георгиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век.
| Златьо Бояджиев | |
| български художник | |
| Роден |
22 октомври 1903 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1976 г.
|
| Погребан | Централен траурен парк, Пловдив, Република България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | проф. Цено Тодоров |
| Награди | „Владимир Димитров – Майстора“ |
| Златьо Бояджиев в Общомедия | |
Биография и творчество редактиране
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група „Бараците“.
Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка[1]. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност[2]. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.
Народен художник. Герой на социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“, "Портрет на майка ми", "Семеен портрет". Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив, Благоевград и Националната галерия.
Златю Бояджиев участва в малка роля на художник във филма „Дърво без корен“.[3]
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
Памет редактиране
На Златьо Бояджиев е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).
Галерия редактиране
-
Паметник на Златю Бояджиев в двора на Къща музей „Златю Бояджиев“
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Моливната скица – портрет на КЕРАЦА в средата Архив на оригинала от 2011-07-22 в Wayback Machine. според нея е бил първи негов опит след удара, строго академичен все още, през сълзи.
- ↑ Галина Минчева. Златю Бояджиев бил работохолик, не обичал парите // Фамилия. Вестник „Сега“, 5 юли 2003. Посетен на 2013-06-20.
- ↑ Дърво без корен // БНТ. Посетен на 2023-09-15.
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Златьо Бояджиев- Картини на Златьо Бояджиев
