Иваново (област Шумен)
За другите селища с това име вижте Иваново.
Ивàново е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.
| Иваново | |
 | |
  Иваново  Иваново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 429 души[1] (15 март 2024 г.) 16,3 души/km² |
| Землище | 26,311 km² |
| Надм. височина | 227 m |
| Пощ. код | 9865 |
| Тел. код | 05393 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 32113 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Върбица Мердин Байрям (ДПС; 2011) |
| Кметство – кмет | Иваново Иван Стефанов (ГЕРБ) |
География редактиране
Село Иваново се намира на около 25 km югозападно от областния център град Шумен, около 12 km север-североизточно от общинския център град Върбица и около 25 km източно от град Омуртаг. Разположено е южно от Преславска планина, в историко-географската област Герлово, на около 2 km западно от началото на северозападния ръкав на язовир „Тича“. Надморската височина в центъра на Иваново при сградата на кметството е около 221 m, на север нараства до около 250 m, а на югоизток намалява до около 210 – 215 m.
Климатът е умереноконтинентален; почвите са предимно лесивирани и планосоли[2].[3]
През село Иваново минава първокласният републикански път I-7, водещ на североизток през град Велики Преслав до връзка при град Шумен с автомагистрала „Хемус“, а на юг – през селата Конево и Менгишево, град Върбица и пътния възел „Петолъчката“ до връзка с автомагистрала „Тракия“.
В землището на село Иваново има два микроязовира (по данни към 10 юни 2023 г.) – поземлени имоти с кадастрални идентификатори 32113.2.90 (площ около 3 ha) и 32113.11.98 (площ около 6 ha).[4]
Землището на село Иваново граничи със землищата на: село Методиево на запад и север; село Имренчево на север; град Велики Преслав на север; село Сушина на изток и югоизток; село Ловец на юг; село Конево на югозапад; село Драгановец на запад.
История редактиране
Иваново е старо селище. За първи път се споменава в османотурски документ от 1573 г. под името Хуйван.[3] Селото е в България от 1878 г. През 1898 г. дотогавашното му име Хуйвèн е променено на Иваново.[5][6]
След Освобождението в селото идват много преселници главно от Горнооряховско, Еленско, Разградско, Ловешко и Севлиевско.[3]
Българското начално училище в село Иваново, създадено като частно българско училище, съществува от 1919 г. Учебните занимания се водят в 2 паралелки по 2 слети класа от двамата първи учители – Коста Жеков Шапков и Тодорка Костова Шапкова. Училищната сграда е построена през 1921 г., а е електрифицирана през 1952 г. Прогимназията в Иваново се открива през 1924 г. само с I клас. Началното училище и прогимназията са слети в едно основно училище през 1953/1954 г. През периода 1976 – 1990 г. Основно училище „Васил Левски“ – село Иваново разполага с 10 учебни стаи, физкултурен салон и спортна площадка.[7][8]
Частно турско първоначално училище в село Иваново е открито през 1921 г. Липсват сведения за дейността на училището до 1926 г. До 1930 г. учениците се обучават от ходжа[9], който им преподава само корана. За пръв път български учител е назначен през 1930 г.[10] Училищна сграда е построена през 1934 г., близо до джамията. Състои се от две класни стаи и канцелария. До 1945 г. турското училище в село Иваново е частно училище.[11]
През 1924 г. в село Иваново е основано читалище „Съзнание“.[12]
Население редактиране
Числеността на населението на село Иваново според преброяванията през годините е както следва:[13]
|  |
Етническият състав на населението на село Иваново по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:[14]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 489 | 100,00 |
| Българи | 133 | 27,19 |
| Турци | 225 | 46,01 |
| Цигани | 117 | 23,92 |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | 12 | 2,45 |
Обществени институции редактиране
Село Иваново към 2023 г. е център на кметство Иваново.[15][16]
В село Иваново към 2023 г. има:
- действащо читалище „Съзнание 1924“;[17]
- действащо общинско основно училище „Васил Левски“;[18]
- православна църква „Света Троица“;[19][20]
- джамия;[21]
- пощенска станция.[22]
- целодневна детска градина „Детски свят“.[23]
Културни и природни забележителности редактиране
В североизточния край на селото се намира селищната могила „Банята“ с диаметър 90 m и височина 6,2 m, на която през 2008 г. са проведени спасителни археологически разкопки[24]. Могилата е датирана от ранния, средния и късния халколит. Регистрирани са находки от керамика от културите Поляница и Коджадермен.[25]
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Лесивирани почви (Luvisols). Планосоли (Planosols). // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2023-06-05.
- ↑ а б в Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2095, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 128. Иваново.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ИВАНОВО (Хуйвен) (Справка към 5 юни 2023.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1178 „Основно училище „Васил Левски“ – с. Иваново, Шуменско (1950 - )“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 195 „Народно начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя
- ↑ Речник на българския език. хòджа, -та, мн. -и, м. (перс.). Мюсюлмански свещеник.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 202К „Частното турско начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 194 „Турско народно начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 545К „Народно читалище „Съзнание“ – с. Иваново, Шуменско“ (1924 – 1944); История на фондообразувателя
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Иваново, общ. Върбица, обл. Шумен
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Иваново
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Иваново
- ↑ Детайлна информация за читалище „Съзнание 1924“, село Иваново, община Върбица, област Шумен Справка към 9 юни 2023 г.
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Васил Левски“, село Иваново, община Върбица, област Шумен. История Справка към 9 юни 2023 г.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Иваново, област Шумен. Църква „Света Троица“ Справка към 9 юни 2023 г.
- ↑ Към 9 юни 2023 г. в Българска православна църква > Структура > Епархии > Варненска и Великопреславска епархия > Храмове > Шуменска духовна околия няма регистриран храм в село Иваново.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Иваново, област Шумен. Джамия Справка към 9 юни 2023 г.
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Шумен, 9865 Иваново // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-06-09.
- ↑ Регистър на детските градини в България. Целодневна детска градина „Детски свят“, Село Иваново Справка към 9 юни 2023 г.
- ↑ Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. „За извършване на теренни археологически проучвания“, чл. 6, ал. 2, т. 2: „Спасителни археологически разкопки се извършват при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.“ Справка хъм 9 юни 2023 г.
- ↑ Светлана Венелинова. Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия, стр. 36, с. Иваново, община Върбица
Външни препратки редактиране
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-030
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-030-3 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
- Научна поредица „Културно-историческо наследство: опазване, представяне, дигитализация“. Том 4, брой 1, 2018. Институт по математика и информатика, БАН. Светлана Венелинова, Валери Григоров. Селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. Етапи и методи на проучване. Страници 25 – 56.
