Иваняне

българско село

Иваняне е село в Западна България. Намира се в Район Банкя, Столична община, област София, на около 12 km от столицата гр. София.

Иваняне
Село Иваняне, поглед от магистрала Люлин
Село Иваняне,
поглед от магистрала Люлин
Общи данни
Население920 души[1] (15 март 2024 г.)
67,7 души/km²
Землище13,594 km²
Надм. височина665 m
Пощ. код1393
Тел. код02997
МПС кодС, СА, СВ
ЕКАТТЕ32216
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Столична община
Васил Терзиев
(ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Кметство
   кмет
Иваняне
Мария Павлова
(независим)

География редактиране

Площта на селото по данни на НСИ е 13.594 km2.

Намира се на 12 км от София-град, на 5 км от Банкя и на 23 км от Перник.

История редактиране

При археологически разкопки край с. Иваняне са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от IV-V век от новата ера. Известни са и две късноантични църкви - еднокорабна сграда от IV век в местността Църквище и еднокорабна сграда с множество пристройки от края на IV - началото на V век в местността Побиен камик, под днешния параклис „Свети Георги“.[2]

Според местната легенда преди години имало 3 братя-овчари, които притежавали голям чифлик. Те се казвали Иван, Яне и Филип. Иван и Яне се скарали с брат си Филип и така разделили чифлика. Филип със своята част от стадото овце основал селището, наречено Филиповци. Иван и Яне основали Иваняне.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
1934732
1946896
19561037
19651347
1975648
1985567
1992585
2001779
2011929

Религии редактиране

Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена през 1915 г. Мястото е подарено през 1903 г. от Григор Братоев и Минчо Кръстев. Легендата разказва, че в близост до църквата е имало орлово гнездо. На Гергьовден се е правел курбан и след като попа заколя агнето се носи месо на орела. Днес курбан се прави на храмовия празник на 11 май – деня на братя Кирил и Методий. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[5]

От 2000 г. са възобновени богослуженията в храма, но редовен църковен живот започва от 2004 г., когато е назначен свещеник. Първото тайнство, което се извършва след освещаването на храма е кръщение.

Транспорт редактиране

Селото се обслужва от 2 автобусни линии на Центъра за градска мобилност: Автобус 81, който свързва селото с метростанция "Сливница" и Северната промишлена зона в София, както и автобус 44, който свързва селото с град Банкя.

Редовни събития редактиране

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 133.
  3. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
  4. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.

Външни препратки редактиране