Уикипедия

Иван Групчев

Иван Христов Групчев Топалчев с псевдоними КЛМН, КЛМ и Салямо, Селимо, Селямо и Z[1] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2][3]

Иван Групчев
български революционер
Роден
Починал
11 юни 1963 г. (89 г.)
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство

Биография редактиране

Роден е на 25 януари 1874 година в Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[2] Принадлежи към големия род Групчеви. Син е на Екатерина Шапкарева, сестра на Кузман Шапкарев.[4] Първоначално образование получава в Охрид, а в 1892 година завършва българската гимназия в Солун със седмия випуск.[5][2] След завършването си става български учител в Гевгели, а след това с прекъсвания учителства в Охрид, Ресен и Крушево.[2]

Още в 1894 година влиза във ВМОРО, покръстен от Лев Огненов и Никола Филипчев.[2] В учебната 1895 - 1896 година преподава в охридската махала Кошища заедно с Христо Узунов и Методи Патчев, също дейци на ВМОРО.[6] След убийството на сърбоманина Димитър Гърданов на 5 август 1898 година, Групчев е арестуван заедно с Методи Патчев, Кирил Пърличев и Христо Узунов и затворен в Битоля.[6]

След излизането си от затвора, отново се занимава с революционна дейност. В 1901 година влиза в новия охридски революционен комитет (бюро). Учителства в Ресен, но е арестуван и затворен в затвора Пимирана край Битоля, където остава по време на Илинденско-Преображенското въстание.[6] На 10 септември 1903 година е изпратен на заточение в Синоп, за да излежи присъда от осем години.[6] На следната 1904 година е амнистиран по всеобщата амнистия и се връща в Охрид на 24 ноември. Назначен е за главен български учител в Крушево за учебната 1904 - 1905 година. В Крушево също се занимава с революционна дейност. На следната 1905 - 1906 година учителства в Охрид. В 1906 година на Охридския конгрес е избран за председател на околийския революционен комитет (бюро).[6][7] В учебната 1906 – 1907 година е уволнен като учител, но продължава да ръководи охридския комитет.[6]

През есента на 1907 година в османски ръце попада архивът на охридския войвода Деян Димитров и при създалата се ситуация Групчев е принуден да бяга в Свободна България.[6] Като емигрант е избран за делегат на Кюстендилския конгрес през 1908 година.[6]

След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран и се връща в Охрид.[6] В навечерието на Балканската война в 1912 година е арестуван заедно с видните граждани на Охрид и Струга и затворен в Битоля, където е изтезаван.[6] Заедно с брат си Георги Групчев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Трета отделна партизанска рота, начело с Петър Чаулев. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота, като брат му Георги загива на 23 юни 1913 г.[8] Участва във временната българска управа в Охрид за време на Охридско-Дебърското въстание.[9][10] След въстанието с лодка бяга в Албания и оттам в България. Работи в Българската земеделска банка.[9]

През Първата световна война, след освобождението на родния си град, се завръща с него и става кмет – председател на тричленната комисия.[11][12][9] Кмет е до 27 септември 1918 година, когато напуска града с отстъпващите български войски и със семейството си се установява в София.[9]

В София завършва на 54 години финанси в Свободния университет за политически и стопански науки (сега УНСС). Активно участва в дейността на емигранските македонски организации.[9]

Умира на 11 юни 1963 година.[9]

Синът на брат му Георги Асен Групче е виден юрист от Република Македония.

Галерия редактиране

  •  
    Портмоне на Иван Групчев от периода на заточението му (гръб)
  •  
    Портмоне на Иван Групчев от периода на заточението му (лице)

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48, 84, 86, 108.
  2. ↑ а б в г д Шапкарев, Петър. Живот, посветен на родината // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 181.
  3. ↑ Парцел 60 // София помни. Посетен на 7 май 2018.
  4. ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 175.
  5. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  6. ↑ а б в г д е ж з и к Шапкарев, Петър. Живот, посвете на родината // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 182.
  7. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 188.
  9. ↑ а б в г д е Шапкарев, Петър. Живот, посвете на родината // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 183.
  10. ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 42.
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 37.
  12. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 408. (на македонска литературна норма)
Димитър Карадимчев → кмет на Охрид
(? – 27 септември 1918) 		→ ?
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Групчев&oldid=12143201“.