Иван Колев (генерал)

български генерал
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Колев.

Иван Колев Колев е български офицер, генерал-лейтенант известен още като Бащата на българската конница.

Иван Колев
български генерал
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1885 – 1917
Служи на България
КомандванияЛейбгвардейски конен полк (1908 – 1912)
Трета българска армия (1912)
Пета българска армия (1913)
Първа конна бригада (1913)
Първа Кавалерийска дивизия (ПСВ)
Битки/войниОсвобождаването на Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин през Първата световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
29 юли 1917 г. (53 г.)
ПодписIvan Kolev Signature (vectorized).svg
Иван Колев в Общомедия

Биография редактиране

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от Тракия и разположено на 25 км източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар.

Сръбско-българска война (1885) редактиране

На 2 ноември се обявява Сръбско-българската война (1885) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.

На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев, като отличник е определен за артилерист. Още от малък, той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист заявява „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен като взводен командир в Трети конен полк в Пловдив.[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във военната академия в Торино, която завършва през 1894 година.

На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. През 1897 г. е назначен за командир на ескадрон от 4-ти конен полк.[1] Завършва генерал-щабна академия в Италия,[2] назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния, от 1900 г. е офицер за особени поръчки в Кавалерийската инспекция, като на 14 февруари 1900 е произведен в чин майор, след което от 1901 г. е старши адютант в Кавалерийската дивизия. През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон (реорганизиран през 1904 г. в полк).[1] На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция.[1]

През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц,[3] откъдето се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник, и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война.

Балкански войни (1912 – 1913) редактиране

В началото на Балканската война (1912 – 1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. На 8 май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 1-ва резервна армия, а от 21 май – за началник на щаба на 5 отделна армия.[1] През Междусъюзническата война (1913) продължава да заема длъжността началник-щаб на 5 армия.

След Междусъюзническата война отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. През октомври 1914 г. е назначен за командир на 10 пехотна беломорска дивизия, а на 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.[1]

Първа световна война (1915 – 1917) редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Колев първоначално командва поверената му дивизия, след което на 23 март 1916 е командир на 1-ва конна дивизия, като от 7 май същата година е инспектор на конницата. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:

Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен – главнокомандващ войските на Балканите.[4]. При награждаването, главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!“

На 10 март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия, на 17 май с. г. заминава на лечение във Виена.[1] На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. На 7 август 1917 тленните му останки са пренесени в София и след това са погребани до гроба на генерал Жостов след церемониал в съборната черква „Св. Неделя".

Памет редактиране

Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.

В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча и е кръстена улица. През 2007 г. е създаден граждански комитет за изграждане на паметник на генерал Иван Колев, който е оглавен от директора на Института по история при БАН акад. Георги Марков. На мястото на паметника на маршал Толбухин в Добрич е поставен този на ген. Колев.

Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич). На него е наречена и улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).


На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.

Военни звания редактиране

Награди редактиране

  • Орден „За храброст“ II и III степен – 1-ви и 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
  • Орден „За военна заслуга“ IV степен и V степен с корона
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента
  • Бронзов медал за 1885 година
  • Знак за 10 годишна служба
  • Знак за 20 годишна служба
  • Кръст за Независимостта
  • Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола
  • Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
  • Руски орден „Св. Станислав“ II степен
  • Италиански орден „Италианска корона“ IV степен
  • Румънски орден „Румънска корона“ III степен
  • Сръбски орден „Белий Орел“ III степен
  • Турски орден „Железен полумесец“
  • Австрийски медал за 60 г. царуване на император Франц Йосиф II

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

Източници редактиране