Иван Ненов
Иван Василев Ненов е български художник и скулптор. Автор е и на критични статии по въпросите на изобразителното изкуство. Известен е със своите портрети и актове на жени.
| Иван Ненов | |
| български художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 септември 1997 г.
София, България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | посткубизъм |
| Жанр | акт |
| Академия | ВИИИ „Н. Павлович“ |
| Учители | Никола Ганушев Никола Маринов |
| Направление | живопис |
| Награди | „Владимир Димитров – Майстора“ (1977) |
| Семейство | |
| Съпруга | Екатерина Савова-Ненова |
| Иван Ненов в Общомедия | |
Биография и творчество редактиране
Роден е през 1902 година в София. Учи в Художествената академия при Никола Ганушев, като се дипломира през 1925 година при Никола Маринов. През 1928 г. сключва брак със своята състудентка от академията Екатерина Савова-Ненова. Творческия си път започва в областта на интимно-психологическия портрет. Основно работи в областта на живописта, графиката, мозайката, малката пластика. Предпочитаните техники за живописните му платна са температа и маслените бои.
През 1930-те години се включва в прогресивното движение в българското изкуство, членува в Дружеството на новите художници. Рисува серия от портрети на жени от народа, в които характерни са класическата чистота на формите и трайните духовни състояния. През 1932, 1936 и 1938 година пребивава в Италия, където експериментира с посткубистична живопис. Творчеството на Иван Ненов от 1950-те и 1960-те години се характеризира със своя реализъм, колорит и завършеност на композицията.[1]
Малката пластика е другата сфера на творческите търсения на Ненов и се нея се представя на много от общите художествени изложби по приложни изкуства. Предпочитани от твореца материали са керамика, теракота, глазиран шамот. Създава серия от малки фигурни пластики и обредно-ритуални съдове, чийто водещ мотив отново е женският образ.[1] Насочва се към малката пластика, след като е обявен за формалист в началото на 1950-те и цяло десетилетие не може да излага творбите си.[2]
С пластиките си Иван Ненов участва във всички по-значими изяви на Съюза на българските художници в страната и зад граница. Представен е в изложби в Будапеща, Венеция, Делхи, Дрезден, Загреб, Милано, Москва, Ню Йорк, Париж, Токио, Фаенца, Франкфурт, Чикаго.[1] Въпреки това той има само една самостоятелна изложба, през 1975 година, в София, като няколкото други опита преди това завършват с крах. През 1941 година подготвя за излагане близо 100 творби от края на 1920-те до началото на 1940-те години, но бомба пада върху ателието му и унищожава произведенията му. През 1963 г. Ненов отново прави опит, но експозицията му е осуетена от властта.[2]
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галерии в страната, както и частни сбирки в Гърция, Италия, САЩ, Япония. През 1936 година за картината си „Край морето“ е награден с бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано и със златен злак от СБХ. Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ – II степен през 1960 и I степен през 1963 година; с „Червено знаме на труда“ през 1963 г. и орден „Георги Димитров“ през 1982 г. Носител на награди на СБХ за цялостно представяне на керамика (1968), за самостоятелната му изложба в София през 1975 година и наградата за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ през 1977 година.[1] През 1994 г. е избран за академик в Българската академия на науките.[2]
Умира на 4 септември 1997 година. През 1998 година излиза биографично-мемоарната книга на Георги Каприев и Петър Змийчаров „Много лично. Иван Ненов“ (ISBN 954-607-165-X). През 2001 година Евгени Клинчаров публикува книгата „Разговори с Иван Ненов / Мисли на художника за изкуството“ (ISBN 954-90866-3-1).
Личният му архив се съхранява във фонд 843К в Централен държавен архив. Той се състои от 390 архивни единици от периода 1901 – 1997 г.[3]
Литература редактиране
- Марков, Константин, „Форма и пространство в творчеството на Иван Ненов“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.381 – 388.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986
- ↑ а б в Иван Ненов в „Ракурси“, в-к „Дума“, 7 ноември 2007 г.
- ↑ Иван Василев Ненов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 6 април 2018 г.
Външни препратки редактиране
- Иван Ненов: „Моделите ми бяха все от живота...“ (последното интервю преди смъртта му), сп. „Европа 2001“, брой 3/1997
- Картини: „Пейзаж“ (1920-те), „На село“ (1920-те), „Портрет на момиче“ (1928), „Ваза с лалета“ (1950-те) „Утринен полъх“ (1970), „След плажа“ (1975), „Момичета край морето“
- Произведения на Иван Ненов в галерия Ценности
- Произведения на Иван Ненов в галерия Виктория
- Репродукции на шест картини на Иван Ненов
- Мила Вачева, Светлите картини на Иван Ненов, в-к „24 часа“, 26 април 2012
- Момчето пред прозореца[неработеща препратка] филм на Владимир Ангелов за Иван Ненов
