Ивелин Попов

български футболист

Ивелин Иванов Попов е български футболист, на Ботев Пловдив както и бивш капитан на националния отбор по футбол на България до 2019 г. Играе като нападател, но може да се изявява еднакво добре по левия и десния фланг на атаката. Той е трикратен носител на приза Футболист №1 на България за 2015, 2016 и 2017 г. Един от най - добрите български футболисти през новия век.

България Ивелин Попов
Попов с екипа на Сочи през 2021 г.
Лична информация
Прякор"Попето"
Роден26 октомври 1987 г. (36 г.)
Ръст182 см
ПостАтакуващ полузащитник
Нападател
Настоящ отбор
Отбор Ботев Пловдив
Номер10
Юношески отбори
1993 – 1998
1999 – 2004
2004 – 2005
Септември София
Левски София
Фейенорд
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2005 – 2010
2010 – 2012
2012 – 2015
2015 – 2018
2018
2019 – 2020
2020 – 2022
2022 – 2023
2023 –
Литекс
Газиантепспор
Кубан Краснодар
Спартак Москва
Рубин Казан*
Ростов
Сочи
Левски София
Ботев Пловдив
96
60
79
77
9
39
22
31
13
(25)
(6)
(19)
(6)
(4)
(6)
(5)
(5)
(6)
Национален отбор²
2006 – 2008
2007 – 2019
България до 21 г.
България
13
90
(2)
(18)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 1 декември 2023.
2. Информацията е актуална към 24 януари 2019.
* Играе под наем в посочения отбор.
Ивелин Попов в Общомедия

Състезателна кариера редактиране

Юношески години редактиране

Първите си стъпки прави в школата на Септември (София), откъдето е забелязан и привлечен да тренира в Левски (София). На Герена остава за 4,5 години.

Като юноша прави впечатление, но ръководството на Левски така и не му предлага първи професионален договор и през януари 2005 г. е поканен във Фейенорд, а шефовете на Левски подозират, че зад разделянето с таланта им стои Андрей Желязков, който по това време работи като скаут на холандците за Източна Европа. След един сезон при юношите Фейенорд не успява да го картотекира в първия състав и Попов се връща в България.

Литекс Ловеч редактиране

Около месец и половина води подготовка с Берое, но подписва 5-годишен договор с Литекс. През пролетта на 2006 г. отбелязва 5 гола в 9 мача и попада в тройката за най-добър млад състезател в анкетата за Футболист на футболистите.

Чепатият характер обаче започва да му създава главоболия. Известен с буйния си нрав, Попов няколко пъти си навлича различни наказания заради провинения извън терена или заради провокации към публиката. В интервю пред спортната преса заявява, че има „треньорска контузия“, обвинявайки индиректно треньора Люпко Петрович, че не го пуска титуляр. Изваден е от отбора и е пратен да тренира с юношите.

Дебютира в европейските клубни турнири срещу Страсбург. Капитан е на юношеския и младежкия национален отбор, като е предпочетен от съотборниците си пред Валери Божинов и Николай Михайлов след гласуване. От юли 2008 г. е капитан и на мъжкия състав на Литекс. Талантът му не остава незабелязан и Ивелин Попов продължава да е сериозен обект на внимание от страна на редица европейски клубове. Влиза в полезрението на различни мениджъри и в офиса на Литекс пристигат запитвания от клубове като Дарби Каунти, Интер, Блекбърн[1], РСК Андерлехт, Манчестър Сити, Херта, Щутгарт, Панатинайкос, Омония, Фиорентина, Хофенхайм, ПСВ Айндховен, НЕК Неймеген, Кьолн, Рубин Казан и Астън Вила. [2] През сезон 2009/10 с отбора на Литекс става шампион на България, а в анкета, проведена от „Асоциацията на българските футболисти“, е избран за Футболист на футболистите. На 17 септември 2010 година в контролата срещу Сърбия влиза в историята като най-младия капитан на Националния отбор в неговата история. [3]

Газиантепспор редактиране

В последния ден от летния трансферен прозорец на 2010 преминава под наем за 1 година в Газиантепспор с опция за закупуване за 3 години. Сумата, която ще бъде заплатена на Литекс (Ловеч) за периода под наем, е 500 000 евро. На 14 декември 2010 г. Ивелин Попов подписва договор за 5 години с турския клуб. Бившият му отбор, Литекс, получава за него 2 милиона евро. Дебютира на 13 септември 2010 срещу Галатасарай. Сезонът за Попов не е много успешен, като за 28 мача вкарва едва 2 попадения.

Кубан Краснодар редактиране

На 25 август 2012 г. Попов преминава в руския Кубан Краснодар.[4] На 26 октомври същата година вкарва първия си гол за Кубан. Попов успява да измести Маркос Пицели от титулярното място и помага за възхода на Кубан, като през сезон 2012/2013 отборът не допуска нито една загуба в първенството. Полузащитникът попада няколко пъти в отбора на кръга в Русия.

През лятото на 2013 г. сериозен интерес към футболиста проявяват от Астън Вила, но ръководството на руския клуб отказва да преговаря.[5]

Спартак Москва редактиране

В началото на юни 2015 г. преминава в руския Спартак Москва, където играе 3 години. Става шампион на Русия през 2018 година. Вкарва някои от най - красивите голове в кариерата си именно тук. [6]

2018 – 2022 редактиране

От 2018 до 2022 играе по 1 сезон в Рубин (Казан) и Ростов и 2 сезона в Сочи.

Левски (София) редактиране

На 17 май 2022 г. 34-годишният футболист се завръща в родния Левски (София). На пресконференцията се просълзява от вълнение, говорейки за мотивацията да помогне на родния си клуб. По време на периода си при "сините" е често контузен, като има леки проблеми и със временния треньор на Левски - Елин Топузаков. Запомня се с много силен мач, който изиграва срещу ЦСКА през 2022 г. при победада с 2-0 за Левски (София) и с пропусната дузпа в последната минута няколко месеца по - късно. Съперник тогава отново е ЦСКА София. [7][8]. На 14 август 2023 г. се разделя с ПФК Левски по взаимно съгласие и преминава в Ботев (Пловдив), където става основен играч.

Успехи и отличия редактиране

  Литекс Ловеч

Личен живот редактиране

Женен е за попфолк певицата Елена Паришева[9], с която са заедно от 2010 г. и имат син, кръстен на него – Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.)[10][11] и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.)[12].

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

ПФК Ботев (Пловдив) - настоящ състав

1 Ханкич • 2 Херман • 5 Там • 6 Мартенс • 7 Брахими • 9 Секулич • 10 Попов • 11 Бароан • 14 Степонавичус • 15 Ето'о • 16 Акере • 17 Минков • 20 Перера • 21 Ннади • 22 Рабеи • 24 ван Хертъм • 25 Работов • 26 Думбуя • 28 Карабельов • 30 Балтанов • 31 Емануел • 33 Смъркалев • 38 Балоянис • 79 Чернев • 88 Колев • 92 Кайзер • Треньор: Ферейра