Ивета Бартошова

чешка певица

Ѝвета Ба̀ртошова (на чешки: Iveta Bartošová) (8 април 1966 г., Челадна29 април 2014 г., Ухржиневес, Прага) е чешка певица.

Ивета Бартошова
Ивета Бартошова през 2008 г.
Ивета Бартошова през 2008 г.
Информация
Родена
От Чехия
Починала
29 април 2014 г. (48 г.)
Стилпоп
Професиипевица
Активностот 1985 г.
Музикален издателСупрафон
Уебсайт
Ивета Бартошова в Общомедия

Биография редактиране

1966 – 1983 г.: Семейство, образование и ранни години редактиране

Има брат Лумир, който е по-голям от нея с 2 години, и сестра близначка Ивана, родена 15 минути преди нея, също е певица.

Прекарва детството си в квартал „Копана“ във Френщат под Радхощем. Там учи от 1 до 4 клас в основното училище, от пети клас учи в спортното училище във Френщат под Радхощем в паралелка с изучаване на ски бягане и спринт, а от 1980 г. учи в местната гимназия.

1982 – 1989 г.: Първи изяви, дует с Петър Сепеши и нататъшни успехи редактиране

От 1982 г. са първите ѝ изяви с група „Диантус“, когато е 16-годишна. Първият ѝ успех като професионална певица е през следващата година, когато печели в регионалния кръг на състезанието за певци Talent („Талант“) в Нови Ичин и участва в областния кръг в Тршинец, където се класира на второ място. Това ѝ отваря път към фестивала Mladé písně („Млади песни“) в Ихлава, на който се класира на четвърто място.[1] Там се запознава с младия певец Петър Сепеши. Режисьорът Яромир Ваща и композиторът Павел Вацулик ги събират в дует и двамата изпяват успешните Červenám („Изчервявам се“), Knoflíky lásky („Копчетата на любовта“), My to zvládnem' („Ще се справим“) и Medové dny („Медни дни“). През 1985 г. е издаден албумът им Knoflíky lásky. Дуетът престава да съществува със смъртта на Петър Сепеши, който на 29 юли 1985 г. загива в автомобилно произшествие на железопътен прелез във Франтишкови Лазне,[2] вследствие на което певицата се оттегля от сцената за няколко месеца.

След завръщането си Ивета Бартошова работи известно време с група „Балет“, с която записва хита Hej, pane diskžokej („Хей, диджей“). След това работи с „Кроки“ на Франтишек Янечек, от чието сътрудничество се ражда хитът Léto („Лято“).

През 1986 г. заема първо място в категорията за най-популярна певица на анкетата „Златен славей“, с което прекъсва 9-годишната титла на Хана Загорова.

През пролетта на 1987 г. започва да работи с оркестъра на Ладислав Щайдъл. Композиторът става неин партньор в продължение на много години. В края на годината е издаден първият ѝ самостоятелен албум, озаглавен I. B. и удостоен със златна плоча от звукозаписната компания „Супрафон“.

1990 – 1999 г. редактиране

През 1990 г. издава два албума – първият е Zpívání s Ivetou („Пеене с Ивета“) и включва народни песни, а вторият – Closer Now е първият ѝ англоезичен албум. Същата, както и следващата година печели „Златен славей“ за съответно втори и трети път.

През пролетта на 1993 г. играе главната роля във филма Svatba upírů („Сватба на вампири“) на режисьора Ярослав Соукуп, към който записва песента Já se vrátím („Аз ще се върна“) – чешка версия на Va, pensiero от операта „Набуко“ на Джузепе Верди. От 1993 до 1997 г. издава няколко албума: Tobě (1993), Malé bílé cosi (1994), сборния Medové dny (1996), Čekám svůj den (1996).

На 11 октомври 1996 г. ражда сина си Артур Щайдъл,[3] вследствие на което се отдава изцяло на семейството си и се оттегля от сцената за известно време.

В началото на 1997 г. приема поканата на композитора Карел Свобода да участва в мюзикъла „Дракула“.

Смърт редактиране

 
Гробът на Ивета Бартошова в Ржичани (2014 г.).

Ивета Бартошова умира в 11:29 ч. на 29 април 2014 г. недалеч от дома си в Ухржиневес (Прага),[4][5] след като ляга на релсите в близост до железопътен прелез P5674 и бива прегазена от влак модел CityElefant с номер 971 015 – 3, пътуващ от Прага за Бенешов.[5][6][7] Машинистът започва да спира влака едва на около 200 метра разстояние от мястото на произшествието.[7] Певицата претърпява тежки телесни наранявания и умира на място.[4][8]

Част от пътя към мястото на сблъсъка минава покрай релсите. Тъй като влакът я прегазва на място, където преминаването не е позволено, става дума за самоубийство.[4][6][7] Потвърждение на тази версия е оставеното от певицата прощално писмо, както и отговорът на машиниста, според когото не става дума за нещастен случай.[8]

Резултатите от съдебната аутопсия потвърждават, че при сблъсъка с влака певицата претърпява множество опустошителни наранявания, които са причината за смъртта ѝ.[9][10][11][12] Резултатите от токсикологичните тестове изключват у нея да е настъпило здравословно неразположение, което да причини смъртта ѝ още преди сблъсъка с влака.[10][11] Предвид огромната телесна повреда се налага да се проведат сравнителни тестове за ДНК, които потвърждават напълно самоличността на певицата.[9][10][11][12] На 1 август 2014 г. полицията приключва разследването. Окончателната ѝ версия е, че става дума за самоубийство и че никой друг не е виновен за смъртта ѝ.

Гробът на Ивета Бартошова в Ржичани е символичен, урната с пепелта ѝ притежава съпругът ѝ Йозеф Рихтарж.

Отзвук в медиите редактиране

В течение на дълги години певицата е постоянен предмет на обсъждане в жълтия печат.

Смъртта ѝ поражда значителен отзвук както в сериозните,[4][5][10][11][12][13][14] така и в жълтите медии.

Дискография редактиране

Студийни албуми редактиране

  • 1987 – I. B.
  • 1989 – Blízko nás
  • 1991 – Natur
  • 1992 – Václavák
  • 1993 – Tobě
  • 1994 – Malé bílé cosi
  • 1996 – Čekám svůj den
  • 1998 – Ve jménu lásky
  • 1999 – Bílý kámen
  • 2000 – Jedna jediná
  • 2003 – Dráhy hvězd – All Stars Disco
  • 2008 – 22

Източници редактиране

  1. Радек Лаудин. Na Mladé písni v Jihlavě bojovaly dnešní hvězdy za socialismus zpěvem // iDNES.cz, 30 ноември 2019 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  2. Ян Рейжек. POHNUTÉ OSUDY: Petr Sepéši. Sympaťáka s tuctovým hlasem nechme spát // в. „Лидске новини“, 27 септември 2015 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  3. Artur Štaidl // iDNES.cz. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  4. а б в г Мартина Чернотова, Ондржей Голис, Вера Свободова. Iveta Bartošová spáchala sebevraždu. V Uhříněvsi skočila pod vlak // в. „Лидове новини“, 29 април 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  5. а б в Zemřela Iveta Bartošová. Srazil ji vlak // ČT24, 29 април 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  6. а б Zpěvačka Iveta Bartošová spáchala sebevraždu // Aktuálně.cz, 29 април 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  7. а б в Ян Ваца, Ерика Шедива, Ян Вирницер. Iveta Bartošová spáchala sebevraždu, skočila pod vlak // iDNES.cz, 29 април 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  8. а б Zemřela zpěvačka Iveta Bartošová, skočila pod vlak // Novinky.cz, 29 април 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  9. а б Pitva Ivety Bartošové potvrdila devastující zranění, na toxikologii se čeká // Novinky.cz, 3 май 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  10. а б в г Якуб Покорни, Олдржих Манерт. Pitva potvrdila totožnost Bartošové, policie tělo dál zkoumá // iDNES.cz, 3 май 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  11. а б в г Je to Bartošová, potvrdil test DNA. Policie má výsledky pitvy // сп. „Тиден“, 3 май 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  12. а б в Sražená žena je Bartošová, potvrdily testy DNA // в. „Лидове новини“, 3 май 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  13. Милан Холаковски. Lidmi z okolí Bartošové cloumají emoce. Kde bude nakonec pochována? // в. „Деник“, 1 май 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на чешки)
  14. Pop star Iveta Bartošová dies // в. „Праг Пост“, 29 април 2014 г. Посетен на 6 април 2021 г. (на английски)

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iveta Bartošová в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​