Изабела Гонзага ди Новелара

Изабела Гонзага ди Новелара (на италиански: Isabella Gonzaga di Novellara; * 1576, Новелара, Графство Новелара и Баньоло; † 1630, Боцоло) от рода Гондзага (кадетски клон: Гонзага ди Новелара) е чрез брак от 1616 до 1627 г. херцогиня на Мантуа и на Монферат.

Изабела Гонзага ди Новелара
херцогиня на Мантуа и Монферат
вероятен портрет на Изабела
Родена	1576 г. Новелара, Графство Новелара и Баньоло
Починала	1630 г. Боцоло, Италия
Погребана	Манастир на Августинските девици (Боцоло)
Религия	Католицизъм
Управление
Период	29 октомври 1626 – 25 декември 1627
Предшественик	Катерина де Медичи
Наследник	Изабела Клара Австрийска
Герб
Семейство
Род	Гонзага: Гонзага ди Новелара по рождение Гонзага по брак
Баща	Алфонсо I Гонзага
Майка	Витория ди Капуа
Братя/сестри	Алесандро Камило Порция Фаустина Витория Барбара Сетимия Костанца Камило Джулио Чезаре Алфонсина Алфонсо Природени: Джулио Чезаре Корнелия
Съпруг	Винченцо II Гонзага
Деца	Шипионе Алфонсо Карло Луиджи Камило Изабела Федерико Анибале
Изабела Гонзага ди Новелара в Общомедия

Произход

Тя е дъщеря на Алфонсо I Гонзага (* 1529, † 1589), граф на Новелара, Баньоло и Кортенуова, и на съпругата му Витория ди Капуа (* 1552, † 1627). Нейни дядо и баба по бащина линия са Алесандро I Гонзага, 1-ви граф на Новелара, Баньоло и Кортенуова, и Костанца да Кореджо, а по майчина – Джовани Томазо ди Капуа, маркиз на Торе ди Франколизе, и Фаустина Колона.

Има пет братя и седем сестри:

• Алесандро († 1569)
• Камило
• Порция
• Фаустина, монахиня в манастира „Санта Марта“ в Милано
• Витория, съпруга на маркиз Алфонсино Палавичино ди Полезине
• Барбара, маркиза на Фузиняно и баронеса на Алфонсине като съпруга на Теофило III Калкаджини
• Сетимия
• Костанца, маркиза на Джове като съпруга на Аздрубале Матей
• Камило II (* 1581, † 1650), 5-и граф на Новелара, съпруг на Катерина д'Авалос
• Джулио Чезаре († 1630), военен на служба на Гонзага ди Мантуа
• Алфонсина (* 1584, † 1647), господарка на Перджине като съпруга на барон Джананджело Гауденцио Мадруцо
• Алфонсо (* 1588, † 1649), военен, архиепископ на Родос (1621 – 1649)

Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си.

Биография

Първи брак и регентство

Изабела се омъжва първо през 1593 г. за Феранте Гондзага, граф на Боцоло, син на Карло Гондзага и на Емилия Кауци Гондзага, от когото има единадесет деца.

Останала вдовица през 1605 г., само на 29 години, тя поема регентството на своя първороден син Шипионе и се посвещава на управлението на малката държава, която включва и Изола Доварезе. През 1609 г., след смъртта без наследници на Джулио Чезаре Гонзага, принц на Боцоло, брат на Феранте, тя също започва да управлява тази област, която е наследена от сина ѝ Шипионе заедно със земите на Ривароло Фуори, Помпонеско и Комесаджо. През 1615 г. към тях се присъединява Маркграфство Остиано, от което се отказва в полза на Шипионе чичо му Анибале, епископ на Мантуа.

Хрониките от времето се позовават на доброто ѝ управление спрямо общността на Боцоло. Изабела е отговорна за обнародването на важните Заповеди и укази за управлението на града през 1610 г., чието създаване обаче може да се проследи назад до нейния девер Джулио Чезаре Гонзага. Създава и публичен нотариален архив, като също полага големи грижи за правилното правораздаване.

През 1613 г. Изабела предава управлението на 18-годишния си син Шипионе, оттегляйки след година в резиденцията си в Сан Мартино.

Втори брак

Винченцо II Гонзага, съпруг

В близост до резиденцията на Изабела в Сан Мартино, в Гацуоло, през 1516 г. отива да живее младият кардинал Винченцо Гонзага. Винченцо през декември 1515 г. е поел кардиналския пост, оставен от брат му Фердинандо, който е станал херцог на Мантуа. Поради разпуснатото поведение на Винченцо и непрекъснатите скандали в двора херцогът отпраща брат си в Гацуоло. Там 20-годишният кардинал поисква да се запознае с 38-годишната си братовчедка Изабела, която се ползва с репутацията на културна жена. Той се влюбва в нея, захвърля кардиналския пост и двамата се женят през август 1516 г. Това предизвиква конфликт с папата и с херцог Фердинандо, който е притеснен, че брат му ще загуби богатите църковни облаги, а семейството политическите предимства на място в Светата колегия. Херцогът незабавно работи със Светия престол, за да възстанови кардиналския пост и бракът да бъде обявен за недействителен. В края на 1516 г. обаче Изабела намеква за предполагаема бременност и е поканена да остане във феода Гацуоло под строгия контрол на съветниците на Херцога на Мантуа, докато състоянието ѝ бъде установено. След като прекарва необходимия период напразно, тя се връща в Сан Мартино, докато в Мантуа започна затягане от папата, който цели анулирането на сватбата на Винченцо. Опитите се проточват дълго време.

Процес за вещество

През 1621 г. Фердинандо Гонзага все още е без наследници. Поради страха от преждевременната смърт на херцога бракът на брат му Винченцо с Изабела отново идва на дневен ред, разрушителен от гледна точка на династията и наследството във време, когато в Европе вече се пишат бъдещи сценарии за разпределяне на териториите на Мантуанското херцогство и на Монферат. Необходимостта да се анулира бракът и невъзможността да се посегне на живота на Изабела, защитавана от Гонзага ди Боцоло и Гонзага ди Новелара, води до повдигането на обвинение във вещерство срещу нея. След първоначално колебание съпругът ѝ Винченцо също се присъединява към заговорите на брат си Фердинандо.

Според фалшиви свидетели пет години по-рано Изабела е омагьоса младия кардинал с магически отвари, за да го накара да се ожени за нея. По искане на Херцогския съд Инквизицията на Мантуа започва процес. През 1623 г. Изабела се укрива в Рим, поверявайки се на присъдата на Върховната инквизиция с твърдото намерение да изтръгне свидетелите от прекия контрол на Мантуанския херцог. След като започва нов процес и римският съд призовава свидетелите, Херцогът на Мантуа отказва да ги изпрати, докато не бъде затворена Изабела, която се движи свободно из града и е уважавана от римската аристокрация. В края на 1623 г. новият папа Урбан VIII одобрява началото на процеса, който приключва малко след изслушването на свидетелите от Мантуа, които оттеглят всички обвинения. Напълно оневинена, след кратък престой в затворите на Кастел Сант Анжело, Изабела е освободен на 5 януари 1624 г. и получава присъда за невинна през май.

Херцогиня на Мантуа и смърт

На 29 октомври 1626 г., със смъртта в Мантуа на Фердинандо Гонзага и наследяването на херцогския трон на Винченцо II, тя става херцогиня на Мантуа. Изабела получава новината в Рим, където остава след приключването на процеса за вещерство срещу нея. На 3 април 1627 г. папа Урбан VIII поверява казуса за анулирането на брака ѝ на Сакра Рота (папския съд) и тогава Изабела, в допълнение към подновяването на искането за валидност на брака, сключен с херцога, прави официално искане за обезщетение за претърпените щети и за признаване на статута ѝ на херцогиня.

Бракът ѝ с Винченцо II е без наследници. След смъртта му през 1627 г. прекият клон на Гонзага ди Мантуа изчезва.

54-годишната Изабела умира в Боцоло през 1630 г. вследствие на чумата след разграбването на Мантуа. Тя умира в Манастира на Августинските девици, където се е оттеглила, където е и погребана.

Брак и потомство

Феранте Гонзага, 1-ви съпруг

Шипионе, син

Изабела се омъжва два пъти:

∞ 1. 1594 за Феранте Гонзага ди Гацуоло (* 1550, Сан Мартино дал'Арджине, † 11 февруари 1605, пак там), кондотиер, граф на Боцоло, маркиз на Гацуоло (1555 – 1605), господар на Сан Мартино дал'Арджине (1593 – 1605), син на Карло Гонзага и на Емилия Кауци Гонзага, от когото има единадесет деца, сред които:

Анибале, син

• Шипионе Гонзага (* 1595, Сан Мартино дал'Арджине; † 12 май 1670, пак там), кондотиер, маркиз на Ористано; ∞ 1640 за Мария Матей († 1658), дъщеря на маркиз Аздрубале Матей, от която има трима сина
• Алфонсо Гонзага (* 1596, Сан Мартино дал Арджине, † август 1659, пак там), кондотиер, маркиз на Помаро, бездетен
• Карло Гонзага (* 1597, Сан Мартино дал Арджине, † 24 април 1636, Боцоло), губернатор на Боцоло през 1631 г.

Винченцо Гонзага, 2-ри съпруг

• Луиджи Гонзага (* 1599 Сан Мартино дал Арджине, † 1660, пак там), ∞ за Изабела Аренберг (* 1615, † 1677), от която има син и дъщеря
• Камило Гонзага (* 1600, † 1659), кондотиер на служба на Венецианската република
• Изабела Гонзага
• Федерико Гонзага, военен
• Анибале Гонзага (* 1602, Боцоло; † 2 август 1668, Виена), княз на Боцоло, губернатор на Виена; ∞ 1636 за Мария-Едвига фон Заксен-Лауенбург, дъщеря на херцог Франц II фон Захсен-Лауенбург, от която има син и дъщеря

2. ∞ 23 август 1616 за братовчед си Винченцо II Гонзага (* 7 януари 1594, Мантуа; † 25 декември 1627, пак там), херцог на Мантуа и на Монферат от 1626 до 1627 г., от когото няма деца

Източници

• Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972.
• Ferrante Aporti, Memorie storiche riguardanti San Martino dall'Argine, Mantova, 2004. ISBN 88-88499-22-9.
• Kate Simon, I Gonzaga, storia e segreti, Roma. Newton Compton Editori, 2004
• Luigi Tonini, San Martino dall'Argine nella storia. Alla ricerca delle nostre radici, Mantova, 2003
• Raffaele Tamalio, ISABELLA Gonzaga, duchessa di Mantova, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 62, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2004
• Gonzaga di Bozzolo

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella Gonzaga di Novellara в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​