Изолиран език

Изолираните езици (език-изолат) са онези, които според родословното дърво на езиците не принадлежат към никое от познатите езикови семейства.

В този смисъл, на практика, всеки изолиран език представлява отделно семейство, състоящо се само от този език. Изолираните езици са онези, за които има достатъчно данни и отнасянето им към езиково семейство не е доказано, дори и след интензивни опити и усилия това да бъде сторено от лингвистите. В противен случай, онези езици за които просто няма достатъчно данни (примерно хазарски език), се наричат ​​некласифицирани (въпреки че, понякога се групират на база хипотеза по косвени признаци).

Изолираните езици (при всяка вероятност) са част от дълбоки езикови сдружения, макросемейства и хиперсемейства, но те като правило са изолати, т.е. не е установена и/или доказана родствената им връзка с друг/други езици и езиково семейство.

От друга страна, в съотватстващ контекст, терминът „изолиран език“ може да се използва по отношение на отделен език в рамките на езиково семейство, който обаче формира отделна самостоятелна група, състояща се само от този език (например албански, фригийски, венетски в индо-европейското езиково семейство, като в такъв случай за обозначение също се използва терминът „моногрупа“). Без подходящ конкретен контекст, терминът „изолиран език“ обичайно се изпълва по принцип с „абсолютен“ смисъл (примерно за шумерския).

В действителност, някои езици може да бъде изолирани в малки семейства, състоящи се от няколко езика, които предходно са били считани като/за диалекти. Такива са например японското езиково семейство, айнуто езиково семейство, тиренското езиково семейство и т.н.

Изолираните езици са такива езици, на които сродните им езици са изчезнали в исторически времена, но те са се съхранили през по-продължителен период от време.

Изолираните езици могат да се разглеждат и като специален случай на некласифицирани езици, дори и след активизиране на усилията да се докаже връзката им с други езици. В някои случаи, тези усилия в крайна сметка водят до успех, след което, съответния език престава да се разглежда като изолат.

Няколко са причините за съществуването на езици-изолати:

1. Липсата на живи родствени езици. В този случай изолираният език не може да бъде свързван с друг език/други езици, тъй като неговите родствени са мъртви езици, без да са оставили следа в историята;
2. Продължителното пребиваване/съществуване в изолация. Ако един език по някакава причина се е отделил от праезика за дълго време, той може да придобие черти/характеристики много различни от другите му сродствени езици, от които са произлезли като общ произход. Това е особен частен случай на езици, свързани не на ниво езиково семейство, но класифицирани на макро или хипер езиково ниво.

Вижте също

• Аусбау-парадигма
• Юдео-арабски език

Литература

• Campbell, Lyle. (1997). American Indian languages: The historical linguistics of Native America. New York: Oxford University Press. ISBN 0-19-509427-1.
• Goddard, Ives (Ed.). (1996). Languages. Handbook of North American Indians (W. C. Sturtevant, General Ed.) (Vol. 17). Washington, D. C.: Smithsonian Institution. ISBN 0-16-048774-9.
• Goddard, Ives. (1999). Native languages and language families of North America (rev. and enlarged ed. with additions and corrections). [Map]. Lincoln, NE: University of Nebraska Press (Smithsonian Institute). (Updated version of the map in Goddard 1996). ISBN 0-8032-9271-6.
• Grimes, Barbara F. (Ed.). (2000). Ethnologue: Languages of the world, (14th ed.). Dallas, TX: SIL International. ISBN 1-55671-106-9.
• Mithun, Marianne. (1999). The languages of Native North America. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-23228-7 (hbk); ISBN 0-521-29875-X.
• Sturtevant, William C. (Ed.). (1978-present). Handbook of North American Indians (Vol. 1 – 20). Washington, D. C.: Smithsonian Institution. (Vols. 1 – 3, 16, 18 – 20 not yet published).

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Изолированные языки“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​