Уикипедия

Източноафриканска общност

Източноафриканската общност (на английски: East African Community, EAC; на суахили: Jumuiya ya Afrika Mashariki) е междуправителствена организация, съставена от шест държави в региона на Големите африкански езера: Бурунди, Кения, Руанда, Танзания, Уганда и Южен Судан. Президентът на Руанда, Пол Кагаме, служи като президент и на организацията. Организацията е учредена през 1967 г., разпада се през 1977 г., но е отново възродена на 7 юли 2000 г.[1] През 2008 г., след преговори с Общността за развитие на държавите от Южна Африка и Общия пазар за Източна и Южна Африка, EAC се съгласява да разшири зоната си на свободна търговия, включвайки всичките страни членки от трите организации. EAC е интегрална част от Африканската икономическа общност. Седалището на организацията е в Аруша, докато най-населеният ѝ град е Дар ес Салаам (и двата в Танзания).

Източноафриканска общност
East African Community
Страни членки (тъмнозелено) Кандидат-членки (светлозелено)
Страни членки (тъмнозелено)
Кандидат-членки (светлозелено)
Информация
АкронимиEAC
ТипМеждуправителствена организация
Мото„Един народ, една съдба“
Основана1967 г.
СедалищеАруша
Езицианглийски език
РъководителПол Кагаме
Членове Демократична република Конго
 Бурунди
 Кения
 Руанда
 Танзания
 Уганда
 Южен Судан
Сайтwww.eac.int
Население168 848 000 (2016 г.)
Източноафриканска общност в Общомедия

Източноафриканската общност е предвестник на Източноафриканската федерация – предложена федерация от страните ѝ членки, обединени в една суверенна държава.[2] През 2010 г. EAC пуска свой собствен общ пазар за стоки, работна ръка и капитали в региона, като целта е да се създаде обща валута, а накрая и пълна политическа федерация.[3] През 2013 г. е подписан протокол, отразяващ плановете на страните членки за установяване на паричен съюз до 10 години.[4] През септември 2018 г. е съставен комитет, който да започне процеса по изработване на регионална конституция.[5]

История редактиране

Кения, Танзания и Уганда си сътрудничат още от началото на 20 век. Митническият съюз между Кания и Уганда от 1917 г., към който се присъединява и Танганика през 1927 г., прераства в Източноафриканска висша комисия от 1948 до 1961 г., Източноафриканска организация за общи услуги от 1961 до 1967 г. и Източноафриканска общност от 1967 до 1977 г.[6] Бурунди и Руанда се присъединяват към EAC на 6 юли 2009 г.[7]

Кооперирането между Британска Кения, Протекторат Уганда и Територия Танганика се формализира през 1948 г. чрез Източноафриканската висша комисия. Това предвижда митнически съюз, единна външна тарифа, валута и пощенски разноски. Тя, също така, се занимава с общите услуги в транспорта и съобщенията, научните изследвания и образованието. След като страните членки получават независимост, тези интегрирани дейности са възобновени, а комисията е заменена от Източноафриканската организация за общи услуги, която много наблюдатели смятат, че ще доведе до политическа федерация между трите страни. Новата организация среща трудности, поради липсата на съвместни планиране и фискална политика, отделни политически политики и доминиращата икономическа позиция на Кения. През 1967 г. организацията е наследена от Източноафриканската общност. Този орган цели да затвърди връзките между страните членки чрез общ пазар, общи митнически тарифи и редица обществени услуги, за да се постигне балансиран икономически растеж в региона.[8]

През 1977 г. EAC се разпада. Причините за това включват изискването на Кения за повече места от Уганда и Танзания при вземането на решения,[9] разногласия с диктатора на Уганда Иди Амин, който настоява, че Танзания като страна членка не трябва да подслонява сили, които се стремят към завземането на властта в друга страна членка, и отчаяната икономическа система на социализма в Танзания и капитализма в Кения.[10] Някои държавни служители на Кения отпразнуват разпадането с шампанско.[11]

Президентите Даниел арап Мои (Кения), Али Хасан Муини (Танзания) и Йовери Мусевени (Уганда) подписват споразумение за кооперация в Кампала на 30 ноември 1993 г. и учредяват тристранна комисия за кооперация.[12] Държавите се впускат в процес по реинтеграция на програмите по кооперация в политическите, икономическите, социалните, културните, изследователските и други дела.

Източноафриканската общност е възродена на 30 ноември 1999 г., когато е подписано споразумението за повторното ѝ основаване. То влиза в сила на 7 юли 2000 г. През март 2004 г. е създаден митнически съюз, който влиза в сила на 1 януари 2005 г. Кения, най-големият износител в района, продължава да плаща мита върху стоките, влизащи в останалите четири страни. На 30 ноември 2016 г. е обявено, че финалната цел е конфедерация, а не федерация.[13]

През 2011 г. президентите на Кения и Руанда канят в организацията правителството на Южен Судан, след като страната извоюва независимостта си.[14][15] Анализатори смятат, че усилията от по-рано на Южен Судан за интегриране на инфраструктурата, включително железопътни връзки и петролни тръбопроводи,[16] със системи в Кения и Уганда показват намеренията на Джуба да се отдръпне от зависимостта си от Судан.

През декември 2012 г. Танзания се съгласява на предложението Южен Судан да се присъедини към организацията.[17] През май 2013 г. EAC заделят 82 000 щатски долара за приемането на най-новата държава в блока.

През април 2016 г. Южен Судан подписва договор за присъединяване,[18] а след шест-месечна ратификация официално се присъединява към общността.[19][20] Все още, страната не участва до такава степен в организацията като останалите ѝ страни членки.[13]

География редактиране

Географският регион, който обхваща Източноафриканската общност, покрива площ от 2 467 202 km2[21] и включва общо население около 173 583 000 души.[22]

Страни членки редактиране

Държава Столица Приемане Население[22] Площ (km2)[21] БВП
(млрд. US$)[22] 		БВП
на глава от населението
(US$)[22]
  Кения Найроби 2000 г. 46 756 000 580 367 69,074 1477
  Танзания Додома 2000 г. 49 605 000 947 300 49,528 998
  Уганда Кампала 2000 г. 42 319 000 241 038 27,556 651
  Бурунди Гитега 2007 г. 9 879 000 27 830 2,976 301
  Руанда Кигали 2007 г. 11 887 000 26 338 9,052 762
  Южен Судан Джуба 2016 г. 13 137 000 644 329 5,239 399
173 583 000 467 202 163,425 941

Източници редактиране

  1. ↑ East African Community – Quick Facts // Eac.int. Архивиран от оригинала на 2009-03-19. Посетен на 1 юли 2010.
  2. ↑ A political union for east Africa? – You say you want a federation // The Economist. 9 февруари 2019. Посетен на 4 август 2019.
  3. ↑ FACTBOX-East African common market begins // Reuters, 1 юли 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-18. Посетен на 1 юли 2010.
  4. ↑ East African trade bloc approves monetary union deal // Reuters. 30 ноември 2013. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2020-01-29.
  5. ↑ Ready for a United States of East Africa?
  6. ↑ From Co-operation to Community // Архивиран от оригинала на 2008-05-10. Посетен на 2020-01-29.
  7. ↑ EAC Update E-newsletter // www.eac.int. Directorate of Corporate Communications and Public Affairs. Архивиран от оригинала на 2012-04-26. Посетен на 10 декември 2011.
  8. ↑ East African Economic Community // Crwflags.com. Посетен на 1 юли 2010.
  9. ↑ – Born in anonymity // Ms.dk. Архивиран от оригинала на 2012-04-15. Посетен на 1 юли 2010.
  10. ↑ East African trade zone off to creaky start, Christian Science Monitor, 9 март 2006
  11. ↑ We Celebrated at EAC Collapse, Says Njonjo.
  12. ↑ History of the EAC // EAC. Архивиран от оригинала на 2016-12-21. Посетен на 20 декември 2016.
  13. ↑ а б East African Nations agree to disagree // All Africa, 30 ноември 2016. Посетен на 20 декември 2016.
  14. ↑ South Sudan: Big trading potential for EAC // 8 юли 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-11. Посетен на 9 юли 2011.
  15. ↑ Mazimpaka, Magnus. South Sudan: Rwanda Hopeful of South's Strategic Link to North Africa // 8 юли 2011. Посетен на 9 юли 2011.
  16. ↑ South Sudan to link to Kenya oil pipeline // Reuters, 6 юли 2011. Архивиран от оригинала на 2012-05-14. Посетен на 19 октомври 2011.
  17. ↑ Tanzania warms up to South Sudan membership // 8 декември 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 21 ноември 2013.
  18. ↑ COMMUNIQUÉ: SIGNING CEREMONY OF THE TREATY OF ACCESSION OF THE REPUBLIC OF SOUTH SUDAN INTO THE EAST AFRICAN COMMUNITY // East African Community, 15 април 2016. Архивиран от оригинала на 2016-04-24. Посетен на 15 април 2016.
  19. ↑ Germany Ambassador pays courtesy call on EAC Secretary General // East African Community, 9 май 2016. Архивиран от оригинала на 2016-06-24. Посетен на 1 юни 2016.
  20. ↑ Republic of South Sudan deposits Instruments of Ratification on the accession of the Treaty for the establishment of the East African Community to the Secretary General // East African Community, 5 септември 2016. Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 5 септември 2016.
  21. ↑ а б The World Factbook – Central Intelligence Agency // Архивиран от оригинала на 2018-12-26. Посетен на 2020-01-29.
  22. ↑ а б в г Report for Selected Countries and Subjects
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Източноафриканска_общност&oldid=11966564“.