Източноафриканска рифтова система (вулкани)

Източноафриканският рифт е една от най-впечатляващите структури на Земята. Вулканичната дейност в Африканския континент е съсредоточена основно по протежение на Голямата рифтова долина, заключена между двата клона на огромен разлом с дължина 6500 km, започващ от Ливан в Азия и стигащ до Мозамбик в Африка. При неговото формиране са създадени най-високите и най-ниските вулкани на континента. По цялата рифтова система са разпръснати около 30 активни и още много спящи и угаснали вулкани, дължащи съществуването си на геоложките катаклизми, формирали тази зона. Придружени са с множество вулканични полета, фумароли, горещи извори, фисури и други вулканични образувания, пръснати на огромна площ по протежение на разлома. Голяма част от всички тези структури са образувани при масивно подземно повишаване на налягането по време на формирането на разлома. Около 80% от африканските вулкани се намират до, или в рамките на Източноафриканската рифтова долина. Те са едни от най-грандиозните и най-известни вулкани на планетата. По-голямата част от тях са стратовулкани. Това са високи, стръмни, конусообразни структури, съставени от пластове втвърдена лава и вулканична пепел, които обикновено изригват експлозивно и нанасят сериозни щети. Една от отличителните характеристики на вулканите тук е устойчивото движение на лава в кратерите им. Континентът е водещ в света по наличие на езера от лава във вулканичните кратери.

Източноафриканска рифтова система

Африка е единствения регион, освен Средиземно море, за който съществуват писмени сведения за вулканична дейност преди новата ера. Едно от тях е записано през V век пр.н.е. от картагенски мореплаватели. От друга страна, тук се намират и най-много вулкани, времето на чиито последни изригвания не е уточнено, но за част от тях е известно, че са се случили през холоцена. През последните 150 години в района са наблюдавани повече от 110 изригвания на 18 различни места, а други 112 вулкана са диагностицирани като потенциално активни.

Големите количества пепел, изхвърлени от вулканите, са дали две основни предимства за живот в тяхната околност – създали са плодородни почви за отглеждане на земеделски култури и поддържат богати саванни пасища, които от своя страна привличат разнообразен животински свят. Друго безценно предимство е запазването на важни археологически находки във вулканичната пепел, особено в дефилето Олдувай и Лаетоли, които позволяват на учените да разберат повече за произхода на човека.

Ерта Але – най-активният вулкан в Етиопия

Северни вулкани

Вулканите в северната част на рифта се издигат от най-ниските части на рифтовата система на суша и част от тях се намират под морското ниво в депресията Данакил (Афар) в Етиопия. Районът е осеян с голямо количество разнообразни структури, които са характерни и придружаващи вулканичната дейност. Тук, където тектоничните плочи се отдръпват една от друга, се намира вулканичната верига Ерта Але, в границите на която са включени 8 вулкана. В началото на ноември 2008 година, в тази област изригва вулканът Далафила и по склоновете му потичат широки потоци лава. Ерта Але, който е един от малкото вулкани в света с постоянни огнища от жива лава, изригва две години след това – през 2010 година. В района на северните вулкани, в зоната на Етиопия и Еритрея, се издигат още веригите Набро с 3 вулкана, Тат Али – също с 3, Западен Данакил – 11, Северен етиопски рифт – 9 и Южен етиопски рифт – с 15 вулкана, един вулканичен комплекс и допълнителната вулканична верига Корат с 20 кратера.

Вулканична верига Ерта Але

Веригата Ерта Але е част от Източноафриканската разломна система, а най-високият вулкан в нея е Але Багу, достигащ до 1013 m над морското равнище. В границите ѝ са включени още вулканите Борале Але, Далафила, Ерта Але, Гада Але и Хайли Губи. Това са предимно щитовидни вулкани с разлятата форма и полегати склонове. Лавата им обикновено е с нисък вискозитет и при разлива си обхваща по-големи територии.

Ерта Але (Erta Ale) е действащ вулкан в североизточната част на рифта в Етиопия. Езерото от лава на върха му е разположено на 500 m надморска височина, а основата на вулкана лежи на 75 m под морското равнище в депресията Данакил. В калдерата му има две кратерни ями, като активна лава се намира в по-малката от тях. От там перманентно се изхвърлят фонтани от базалтова лава, на която са необходими 1100 °С за да се запази в разтопено състояние. Езерото от лава е с площ от 4000 m² и топлинното излъчване от него е много силно. Това е едно от най-недостъпните места на земята, няма пътища, а температурите са изключително високи. Последното му изригване е през 2010 година и продължава.

Але Багу (Ale Bagu) е най-южният вулкан от веригата и единственият, при който е възниквала могъща взривна активност. На юг застиналата лава от него достига до северните области на вулкана Алайта, а на изток се припокрива с тази от Ерта Але и Хайли Губи. Върхът на вулкана е покрит от пирокластити, състоящи се от цинерит, лапили и слоеве сгурия. Лапилите са с доста разнороден състав – пемза, фрагменти от обсидиан, плагиоклаз, оливин. На връхната част на вулкана, прорязана от фумароли, се намират няколко кратера, най-големият от които е с размери 750 х 450 m.

Далафила (Габули) (Dalaffilla) е малък коничен стратовулкан със стръмни склонове, който изригва за последен път на 4 ноември 2008 година. Това е едно от най-големите ефузивни изригвания в Африка за времето на познатата ни история. Огромното количество потоци от лава обхваща площ от около 300 km².

Северен етиопски рифт

Вулканът Айелу

Най-старият и най-добре очертан разлом се намира в региона Афар в Етиопия и е познат под името Афарски триъгълник или Етиопски рифт и образува депресията Афар (Данакил). Той е много характерен с трите си разлома, които започват от една точка и сключват помежду си ъгли от 120°. Точката, от която водят началото си се нарича „троен възел“ и се намира в този триъгълник. Двата му клона са заети от Червено море и Аденския залив, а третият минава на юг по суша. Именно този последен клон оформя Северния етиопски рифт. В тази зона са разположени вулканичното поле Беру, фисури, маари и 9 вулкана – Адва, Айелу, Асмара, Габилема, Дофен, Коне, Фентале. Маарите представляват фуниевидни или кръгли вдлъбнатини в земната повърхност, образувани при изригване на газове и често превърнати в езера. В зоната се намира и един ненаименуван вулкан на 105 km югоизточно ат Адис Абеба. Представлява поликластичен конус на 1300 m надморска височина.

Адва (Adwa) е стратовулкан, разположен на изток от вулкана Айелу с калдера от 20 km². На дъното на почти кръглата калдера са разположени няколко конуса, покрити с шлака и сгурия от стари изригвания. Двата вулкана Адва и Айелу лежат на разсед, напречно разположен на основния етиопски разлом. Предполагаеми изригвания са станали през 1828 и 1928 година.

Асмара (Asmara) представлява издут пирокластичен конус на 11 km югозападно от вулкана Дама Али. Конусът е с диаметър 2,3 km в основата и 1 km на върха. Върхът е почти плосък, а скосяването на склоновете е около 35°. Съставен е от оливин и алкални базалтови хиалокластити, продукти на взривната реакция на топлата базалтова лава с водата. Вградени в тях се срещат случайни парчета базалт до десетки сантиметра в диаметър.

Фентале (Fentale) е стратовулкан в близост до село Матахара. Лавата от стари ерупции покрива площ от 100 km² с приблизително елиптична форма. Горната част на вулкана е доминирана от овална калдера с диаметър около 6 km. По стените на калдерата се наблюдават многочислени фумароли. Фентале е туристическа дестинация в чертите на Националния парк Аваш.

Западен Данакил

Вулканът Адва в регион Tigray, Етиопия

В западната част на депресията Данакил (Афар) се намират вулканите Алайта, Афдера, Боравли, Гропо, Дабайра, Дабаху, Дама Али, Куруб, Ма Алалта и Манда Хараро.

Алайта (Alayta) е масивен щитовиден вулкан, покриващ област от 2700 km² в западната част на депресията Данакил в Етиопия. По северозападните му склонове върху базалтово-трахитната му повърхност се виждат няколко новообразувани кратера. Местността около вулкана е покрита с пресни потоци лава. По източната му страна се наблюдава поредица от пукнатини, през които лавата е заляла западните склонове на съседния вулкан Афдера. Две исторически изригвания, едното от които през 1907 година са били приписвани на Афдера. Оказва се обаче, че всъщност е изригнал вулканът Алайта.

Афдера (Afdera) е стратовулкан на южния бряг на езерото Афрера. Основата му е на 50 m над морското равнище и е съставен главно от риолити. През 1907 и 1915 година са докладвани две изригвания, но те най-вероятно са били от вулкана Алайта, който отстои на 37 km от него.

Дабаху (Dabbahu) е стратовулкан в северозападната част на Афарския триъгълник. Последното му изригване е предшествано от земетресение и става на 26 септември 2005 година. Докладите за него са оскъдни поради отдалечеността му от селища и наличието на сериозни гражданските вълнения в района. Изригването започва на 5 km от върха, а изхвърлените емисии и пепел предизвикват затъмнение в района в продължение на 3 дни.

Ма Алалта (Ma Alalta) е стратовулкан на запад от депресията Данакил в основата на западния етиопски клон на рифта. В главната му калдера се намира допълнителна вложена калдера. Външната е с цилиндрична форма и размерите ѝ са приблизително 8 х 5 km. Оста на малката калдера е успоредна на тази на голямата, а размерите ѝ са 5 х 2,5 km. В южната част на вулкана се наблюдават застинали потоци от риолитна лава и активни фумароли. По-надолу се простират две полета от базалтова лава.

Вулканична верига Набро

Вулканите Набро (горе) и Малале (долу)

Вулканичната верига Набро се намира в депресията Данакил в Северна Етиопия и Еритрея. Тук последователно са разположени вулканите Набро, Азавьо, Малале и Соркале.

Набро (Набео) (Nabro) е стратовулкан и е най-известния и най-високия вулкан в депресията Афар. Издига се на 2218 m надморска височина, а на върха му има голяма калдера. По склоновете му могат да се проследят неколкократни наслагвания от лава, а в централния кратер се наблюдават още няколко вторични кратера, образувани при по-късни изригвания. Изграден е предимно от трахити и пирокластити.

Азавьо (Asavyo) е щитовиден вулкан с надморска височина 1200 m и калдера с ширина 12 km. Близо до средата на централната калдера се издига още една, по-късна калдера, а около нея са разпръснати няколко малки, пирокластични конуса. По стените му е застинала базалтова лава, достигаща на юг до равнините Могорос.

Малале (Mallahle) се намира в Северна Етиопия, близо до границата с Еритрея. Има кръгла, наклонена на юг калдера, с диаметър 6 km. Покрита е с пирокластити, които са резултат или от ерупция на вулкана, или са издухани при изригване на съседния Набро. В северната ѝ част са застинали потоци обсидианова лава, а южната е покрита с гъста растителност.

Соркале (Sorkale) е на 3 km от границата на Етиопия с Еритрея. Кратерът му е широк 1 km и дълбок 300 m. По северните и западни склонове се виждат потъмнели потоци от лава, съдържаща окислени железни съединения.

Вулканична верига Тат Али (Данакилски Алпи)

Веригата Тат Али в Етиопия обхваща само три вулкана – Боравли, Мат Ала и Тат Али. Боравли е стратовулкан, а останалите два – щитовидни.

Боравли (Borawli) е най-високия от трите вулкана и е разположен на източния бряг на езерото Афрера в Етиопия. Лавата му бързо достига и лесно се излива в езерото. В страната има и друг вулкан със същото име, който обаче се намира близо до границата ѝ с Джибути.

Мат Ала (Mat Ala) е нисък щитовиден вулкан, разположен в южната част на вулканичната верига на изток от Афдера. Разположен е на 523 m надморска височина. Размерите на калдерата му са 2,5 х 3,5 km, а височината ѝ достига до 300 m. По югозападния му склон се наблюдават активни фумароли и фисури.

Тат Али (Tat Ali) е нисък щитовиден вулкан с надморска височина 700 m. Разположен е на изток от езерото Афрера. Характеризира се с голямо разнообразие от магмени скали. Не е известно кога е било последното му изригване.

Южен етиопски рифт

Вулканът Алуту. На югозапад – светлокафявото езеро Лангано, на североизток – зеленото езеро Зивай. Тъмните петна са застинала обсидианова лава.

Главният Етиопски рифт се разширява на юг от Афарския триъгълник, но не се слива с разлома Грегъри в Кения. Между етиопския и кенийския разломи се намират рифтовете Стефани и този на езерото Рудолф, които от своя страна са директно свързани с кенийската част от рифтовата система. Дебелите, плътни алкални базалтни и трахитни разливи в Южна Етиопия се различават по възраст (от средата на еоцена до средата на миоцена) от южните части на Източноафриканския разлом. В Южния етиопски рифт са разположени много вулканични образувания – фисури, фумароли, базалтови полета, 15 вулкана и един вулканичен комплекс. Това са Алуту, Бада, комплексът Бора-Беричо, Босет-Берича, Чирача, Силало, Корбети, Гедамса, Муса Али, Содоре, Тепи, Тоса Суча, Тулу Мойе, Хобича, Шала и един безименен вулкан. Ненаименуваният вулкан представлява пепелен конус на 1200 m надморска височина, на 15 km югоизточно от езерото Чамо. Към Южния етиопски рифт, близо до границата с Кения, се включва и веригата Корат, която се състои от 20 пепелни конуса. Свързаните с тях потоци от лава са с дължина около 5 km и приблизителна дебелина 9 m. Възрастта на последното им избухване е определена чрез радиовъглероден анализ на 7900 години.

Алуту (Alutu) е стратовулкан с надморска височина 2335 m, намиращ се между езерата Зивай и Лангано. Има няколко кратера, разположени на различни височини с диаметри около 1 km. По склоновете му се забелязва силна фумаролна активност, а лавата му е риолитна и съдържа силициеви пирокластити. Последното му изригване е от преди около 2000 години и лавата му се е състояла от обсидиан и пемза.

Бада (Badda) е голям, силно ерозирал вулкан, издигащ се над Сомалийското плато в Етиопия. Намира се съвсем близо до вулкана Силало, така че потоците лава от двата вулкана частично се припокриват.

Шала (Shala) е стратовулкан, в чиято огромна калдера се е разположило едноименното езеро. Намира се в Националния парк Абиджата-Шала. То представлява най-важното вулканично-тектонично потъване в цялата етиопска част от рифтовата долина. Вертикалните стени на калдерата достигат до 200 м. височина, а дъното му е покрито с отлагания от пемза и риолитна лава.

Корбети (Corbetti) е вулкан с калдера, намираща се на северния бряг на езерото Аваса. Тумбестият му щит покрива площ от 65 km². Централната му част е потънала под най-новите обсидианови наслагвания, но въпреки това могат да се идентифицират седем еруптивни центъра, които са били активни през различни периоди от време. Има фумаролна активност.

Западни вулкани

Компютърен модел на Нирагонго и Нямурагира

Втората по големина верига от вулкани е разположена по западния клон на Източноафриканската рифтова система, простираща се на 1600 km дължина и преминаваща през Уганда, Руанда и ДР Конго. Тук много от калдерите са запълнени с вода и представляват красиви високопланински езера.

В тази част се намира планината Вирунга, обхващаща територии на държавите Уганда, Руанда и ДР Конго. По протежението ѝ са обособени 8 вулкана, повечето от които спящи. Активни са само два от тях – Нирагонго и Нямурагира в ДР Конго. Тези два вулкана обаче са причина за 2/5 от вулканичните изригвания на континента. Нирагонго и Нямурагира са огромни вулкани, чиито калдери с обща дължина около километър са запълнени от нажежена лава. На вулканите във Вирунга се падат 80% от изригванията в Африка.

Нирагонго (Nyiragongo) се намира в ДР Конго, недалече от границата с Руанда, на височина 3465 m и е един от най-активните африкански вулкани. Езерото от лава в кратера на върха е започнало да се формира още в края на XIX век и е едно от най-големите в света, а дълбочината на кратера е 250 m. При изригването му през 1977 г. то се изпразва за по-малко от час, а лавата потича по склоновете на Нирагонго със скорост от 60 km/h. Броят на загиналите не е напълно уточнен. При ерупцията му през 2002 г. лавата залива центъра на град Гома и отнема живота на около 200 души. Стената от лава достига височина от метър и половина и се излива в езерото Киву, отделяйки задушлив дим. Почти 20% от сградите в града са разрушени.

Нямурагира (Нямулагира) (Nyamuragira) е най-активния вулкан в Африка. Той е масивен базалтов щитовиден вулкан, който се издига на север от езерото Киву. Обемът му е 500 km³, а широките потоци лава, изтичали от него обхващат 1500 km² площ от рифтовата долина. Калдерата му е малка – 2 х 2,3 km, а височината на стените ѝ е около 100 m.

Карисимби (Karisimbi) се издига на 4507 m над морското равнище и е най-високият в планината Вирунга. Представлява вулканичен комплекс с остри, симетрични върхове. Калдерата Бранка е разположена югоизточно от централния връх и е запълнена със сравнително силно вискозна лава. Широкият кратер Мунтанго се намира в южната част, а в югозападната са разположени няколко паразитни кратера. В зоната, която се простира до бреговете на езерото Киву са пръснати още около стотина малки конусовидни образувания. Последното изригване на Карисимби е станало от група куполовидни паразитни отвора на изток от основната калдера и вискозните потоци лава са се разпрострели на разстояние от 12 km.

Мурара (Murara) е малък вулкан, който започва да изригва на 23 декември 1976 година. Ерупцията му обаче намалява значително след изригването на съседния Нирагонго на 10 януари 1977 и приключва напълно през април 1977 година.

Източни вулкани

Килиманджаро – връх Ухуру (Кибо)

Източната зона се характеризира с много по активна вулканична дейност от западната. Рифтът Грегъри в Танзания заема специално място в зоната, защото на повърхността му могат да се срещнат вулканични скали от ранни изригвания. По на север, в Етиопия и Кения където рифтовите структури и вулканизмът са напълно развити, продуктите от стари изригвания са погребани под голямото количество по-нови вулканични скали. Освен това този млад вулканичен регион съдържа необичайно голямо разнообразие от различни типове магмени скали. Районът е доминиран от три вулкана, разположени на Килиманджаро, най-високата и известна планина в Африка. Това са най-високият връх на континента Ухуру (Кибо), Шира и Мавензи. Намират се в Танзания в непосредствена близост до границата с Кения. Кратерът на Ухуру съдържа 6000 m³ лава и пирокластити. Припокриването на потоците лава от трите вулкана почти е заличило тяхната индивидуална уникалност и ги е превърнало в един общ вулканичен комплекс. В тази зона са формирани и най-старите вулкани – Лемагрут, Садиман, Олдеани, Нгоронгоро, Олмоти, Сируа, Лолмалазин и Емпакай. Районът се състои от планини, кратери, калдери и клисури. Защитената зона на Нгоронгоро съдържа най-малко 9 основни вулканични центрове – Лолмалазин, Лозируа, Емпакай, Олдеани, Лемагрут, Олмоти, Садиман, Нгоронгоро и Керамази. Намират се в южното разклонение на рифта Грегъри, част от Източноафриканската рифтова зона. Лавата от тях, потоците пепел и други вулканични съставки са се натрупвали тук от плиоцена до наши дни. Освен тях тук са и вулканите Нгози, Изумбве-Мполи, Рунгуе, Киейо и един безименен вулкан на 73 km югоизточно от езерото Руква. В района на източните вулкани се намират и няколко островни вулкана. Има три такива в езерото Туркана – Северен остров, Централен (Крокодилски) остров и Южен остров, който е най-големият от трите.

Ухуру (Кибо) (Uhuru) е най-високия връх в Африка. Намира се на планината Килиманджаро, между върховете Шира и Мавензи. Разположен е на 5895 m надморска височина и е покрит с постоянна снежна покривка и постоянен ледник. От началото на 1990 година снежната му покривка бавно започва да намалява. Въпреки че вулканът е заспал, в кратера му има активни фумароли, които емитират газове.

Езера и вулкани в кенийската част от рифтовата долина

Мавензи (Mawenzi) е най-източният от трите вулкана на Килиманджаро, има добре оформен връх и се издига на 5354 m над морското равнище. На височина 4600 m е свързан чрез широка седловина със съседния връх Ухуру.

Шира (Shira), най-западният вулкан е и най-стар от трите. Постепенно е ерозирал и е придобил платовидна форма. Намира се на 3378 m над морското равнище.

Нгоронгоро (Ngorongoro) е угаснал вулкан, намиращ се в областта Серенгети в северната част на Танзания, затихнал преди около 250 000 години. Мощните взривове унищожават върха му и оформят кратер със съвършена купообразна форма. Той притежава шестата по големина вулканична калдера на Земята и най-голямата в Африка. Диаметър му е 20 km, площта на дъното – 260 km², а в калдерата му се разполага езерото Магади. Стените на кратера се издигат стръмно на височина 600 m от дъното му, което днес представлява обширна долина. Това е едно от най-гъсто населените с диви животни места в Африка.

Меру (Meru) (Черният вулкан) представлява активен стратовулкан с няколко конуса и кратера. В далечното минало при едно от изригванията си вулканът е избухнал странично, при което е разрушил източните си склонове. Най-високата част на вулканичния конус има формата на подкова, отворена на изток. От дъното на кратера се издига нов тесен конус от парчета застинала лава и огромни скали, изкачващи се нагоре по кратерния склон и стигащи почти до върха. Последното му изригване става през 1910 година.

Ол Дойньо Ленгай (Ol Doinyo Lengai)(Планината на Боговете) е действащ вулкан в Танзания, издигащ се на 2886 m надморска височина. Необичайните му потоци лава се състоят от пепел и карбонатит, необикновено богат на натрий, който при контакт с влажния въздух се превръща в калцинирана сода (натриев карбонат). Той е единствения действащ соден вулкан в света и това, което изглежда като сняг по върха му, е всъщност бяла пепел. Лавата, която изхвърля е най-течната в света и е по-студена от тази на останалите вулкани. Температурата ѝ достига едва до 500 °С. Между септември 2007 и април 2008 година са наблюдавани няколко слаби изригвания.

Лемагрут (Лемагурут) (Lemagrut) е щитовиден вулкан, издигащ се на 1300 m над платото Серенгети в Танзания. Съставен е от оливин, базалт и нефелинит.

Садиман (Sadiman) е малък конусовиден стратовулкан, разположен между Лемагрут и Нгоронгоро. При изригването си преди около 3,6 милиона години Садиман покрива околните територии с гореща пепел и така запечатва следите, останали от нашите далечни предшественици Australopithecus afarensis. Тези отпечатъци са открити в края на миналия век, обработени и запазени на място. Посетителите не могат да стигнат до тях, но тяхна отливка може да се види в музея в Олдувай, Танзания.

Шомболе (Шомполе) (Shombole) е стратовулкан на границата между Танзания и Кения, но по-голямата му част попада в Кения. Издига се от основата на рифтовата долина между езерата Натрон и Магади. Вулканът е силно ерозирал със застинала трахитна лава по източните си склонове.

Хълмовете Игвизи (Igwisi) представляват три малки, асиметрични вулкана от типа пепелен конус и се намират в регион Табора, Западна Танзания. Последното им изригване не е точно датирано, но конусите имат същата морфология като кватернерните вулкани в северната част на страната.

Вулкани в Рифтовата долина, по рифта и околността му

име	на латински	държава	тип	надморска височина (м)	последно изригване
Адва (Амойса, Абида, Дабита)	Adwa (Aabida, Amoissa, Dabita)	Етиопия	стратовулкан	1733	холоцен
Айелу	Ayelu	Етиопия	стратовулкан	2145	холоцен
Алайта	Alayta	Етиопия	щитовиден	1501	1915
Але Багу	Ale Bagu	Етиопия	стратовулкан	1013	холоцен
Алид	Alid	Етиопия	стратовулкан	904	холоцен
Алуту	Alutu	Етиопия	стратовулкан	2335	50 г. пр.н.е.
Азавьо	Asavyo	Етиопия	щитовиден	1200	холоцен
Асмара	Asmara	Етиопия	пирокластичен конус	500	холоцен
Афдера	Afdera	Етиопия	стратовулкан	1295	холоцен
Бада	Bada	Етиопия		4200	плейстоцен
Бариерата	The Barrier	Кения	щитовиден	1032	1921
Бозет-Берича	Boset-Bericha	Етиопия	стратовулкан	2447	холоцен
Бора-Беричио	Bora-Bericcio	Етиопия	пемзени конуси	2285	холоцен
Борале Але	Borale Ale	Етиопия	стратовулкан	668	холоцен
Боравли	Borawli (Borauli)	Етиопия	стратовулкан	812	холоцен
Боравли (комплекс)	Borawli Complex	Етиопия	купол от лава	875	холоцен
Буняругуру	Bunyaruguru	Уганда	експлозивен кратер	1554	неизвестно
Буфумбира	Bufumbira	Уганда	пепелен конус	2440	холоцен
Визоке (Бизоке)	Visoke (Bisoke)	Руанда, ДР Конго	стратовулкан	3711	1957
Габилема	Gabillema	Етиопия	стратовулкан	1459	холоцен
Гада Але (Кебрит Але)	Gada Ale (Kebrit Ale)	Етиопия	стратовулкан	287	холоцен
Гахинга (Мгахинга)	Gahinga (Mgahinga)	Руанда, Уганда	стратовулкан	2821	неизвестно
Гедамса	Gedamsa	Етиопия	калдера	1984	холоцен
Гелай	Gelai	Танзания	щитовиден	2942	плиоцен
Гропо	Groppo	Етиопия	стратовулкан	930	холоцен
Дабайра	Dabbayra	Етиопия	щитовиден	1302	холоцен
Дабаху	Dabbahu	Етиопия	стратовулкан	1442	2005
Далафила (Габули)	Dalaffilla (Gabuli)	Етиопия	стратовулкан	613	2008
Далол	Dallol	Етиопия	експлозивен кратер	-48	1926
Дама Али	Dama Ali	Етиопия	щитовиден	1068	1631
Джалуа	Jalua	Етиопия	стратовулкан	713	холоцен
Дофен	Dofen	Етиопия	стратовулкан	1151	холоцен
Елментейта	Elmenteita	Кения	пирокластичен конус	2126	холоцен
Емпакай (Ембагай, Еланайроби)	Empakaai (Embagai, Elanairobi)	Танзания	щитовиден	3235	плиоцен
Емуруангоголак	Emuruangogolak	Кения	щитовиден	1328	1910 ± 50 години
Ерта Але	Erta Ale	Етиопия	щитовиден	613	2010 и продължава
Игвизи	Igwisi	Танзания	пепелен конус	1130	холоцен
Изумбве-Мполи	Izumbwe-Mpoli	Танзания	пирокластичен конус	1568	холоцен
Карисимби	Karisimbi	Руанда, ДР Конго	стратовулкан	4507	8050 г. пр.н.е.
Катве-Кикоронго	Katwe-Kikorongo	Уганда	пепелен конус	1067	неизвестно
Катунга	Katunga	Уганда	пепелен конус	1707	холоцен
Кения (Кириняга)	Kenya (Kirinyaga)	Кения	стратовулкан	5199	преди 2,6 – 3,1 милиона години
Керамази	Keramasi	Танзания		2300
Кетумбайне (Китумбайне)	Ketumbeine (Keitumbeine)	Танзания	щитовиден	2658	плиоцен
Киейо	Kieyo	Танзания	стратовулкан	2175	1800
Коне	Kone	Етиопия	калдера	1619	1820 ± 10 години
Корат (верига)	Korath Range	Етиопия	пепелен конус	912	холоцен
Корбети	Corbetti	Етиопия	калдера	2320	неизвестно
Короси	Korosi	Кения	щитовиден	1446	холоцен(
Куруб	Kurub	Етиопия	щитовиден	625	холоцен
Кятва	Kyatwa	Уганда	пепелен конус	1430	неизвестно
Лемагрут (Лемагурут)	Lemagrut (Lemagurut)	Танзания	щитовиден	3130	плиоцен
Лозируа	Losirua	Танзания		3260
Лолмалазин	Lolmalasin	Танзания	щитовиден	3648	плиоцен
Лонгонот	Longonot	Кения	стратовулкан	2776	1863 ± 5 години
Ма Алалта	Ma Alalta	Етиопия	стратовулкан	1815	холоцен
Мауензи	Mawenzi	Танзания	стратовулкан	5354	холоцен
Малале	Mallahle	Етиопия, Еритрея	стратовулкан	1875	холоцен
Манда Хараро	Manda Hararo	Етиопия	щитовиден	600	2009
Марсабит	Marsabit	Кения	щитовиден	1707	холоцен
Мат Ала	Mat Ala	Етиопия	щитовиден	523	холоцен
Мененгай	Menengai	Кения	щитовиден	2278	6050 г. пр.н.е.
Меру	Meru	Танзания	стратовулкан	4556	1910
Микено	Mikeno	ДР Конго	стратовулкан	4437	неизвестно
Мозоник	Mosonik	Танзания	стратовулкан	1702	плиоцен
Морото	Moroto	Уганда		2750
Мугого	Mugogo	ДР Конго	пепелен конус	2370	1957
Муса Али	Mousa Alli	Етиопия, Еритрея, Джибути	стратовулкан	2028	холоцен
Мухабура (Мухавура)	Muhabura	Руанда, Уганда	стратовулкан	4127	холоцен
Набро (Набео)	Nabro (Nabbeo)	Етиопия, Еритрея	стратовулкан	2218	неизвестно
Намаруну	Namarunu	Кения	щитовиден	817	6550 г. пр.н.е. ± 1000 години
Нгози	Ngozi	Танзания	калдера	2622	1450 ± 40 години
Нгоронгоро	Ngorongoro	Танзания	щитовиден	2380	плиоцен
Нгурдото	Ngurdoto	Танзания	калдера	1853
Нирагонго	Nyiragongo	ДР Конго	стратовулкан	3470	2010 и продължава
Нямбени	Nyambeni	Кения	щитовиден	750	холоцен
Нямурагира (Нямулагира)	Nyamuragira (Nyamulagira)	ДР Конго	щитовиден	3058	2010
Оа	О'а	Етиопия	калдера	2075	неизвестно
Олдеани	Oldeani	Танзания	щитовиден	3219	плиоцен
Ол Дойньо Ебуру	Ol Doinyo Eburru	Кения	вулканичен комплекс	2856	холоцен
Ол Дойньо Ленгай	Ol Doinyo Lengai	Танзания	стратовулкан	2890	2010 и продължава
Ол Дойньо Самбу	Ol Doinyo Sambu	Танзания	щитовиден	2043	горен плиоцен до среден плейстоцен
Олкария	Olkaria	Кения	пемзен конус	2434	1770 ± 50 години
Ол Кокве (Баринго)	Ol Kokwe (Baringo)	Кения	щитовиден	1130	холоцен
Олмоти	Olmoti	Танзания	щитовиден	3101	плиоцен
Пака	Paka	Кения	щитовиден	1697	7550 г. пр.н.е. ± 1000 години
Рунгуе	Rungwe	Танзания	стратовулкан	2961	1350 ± 40
Сабиньо	Sabyinyo (Sabinio, Sabynyo)	ДР Конго, Руанда, Уганда		3505
Садиман (Сатиман)	Sadiman (Satiman)	Танзания	стратовулкан	2870	плиоцен
Северен остров	North Island	Кения, ез. Туркана	пепелен конус	520	холоцен
Сегереруа (плато)	Segererua	Кения	пирокластичен конус	699	холоцен
Силали	Silali	Кения	щитовиден	1528	5050 г. пр.н.е. ± 1000 години
Силало	Cilallo	Етиопия	калдера	4070	плейстоцен
Содоре	Sodore	Етиопия	пирокластичен конус	1765	холоцен
Соркале	Sorkale (Sork Ale)	Етиопия	стратовулкан	1611	неизвестно
Сусва	Suswa	Кения	щитовиден	2356	холоцен
Тат Али	Tat Ali	Етиопия	щитовиден	700	неизвестно
Тепи	Tepi	Етиопия	щитовиден	2728	неизвестно
Тоса Суча	Tosa Sucha	Етиопия	пепелен конус	1650	неизвестно
Тулу Мойе	Tullu Moje	Етиопия	пемзен кнус	2349	1900
Ухуру (Кибо)	Uhuru	Танзания	стратовулкан	5895	холоцен
Фентале	Fentale	Етиопия	стратовулкан	2007	1820
Форт Портал	Fort Portal	Уганда	пепелен конус	1615	2120 г. пр.н.е. ± 100 години
Хайли Губи	Hayli Gubbi	Етиопия	щитовиден	521	холоцен
Хобича	Hobicha	Етиопия	калдера	1800	холоцен
Хома	Homa	Кения	вулканичен комплекс	1751	холоцен
Централен остров (Крокодилски остров)	Central Island	Кения, ез. Туркана	стратовулкан	550	холоцен
Чибинда	Tshibinda	ДР Конго	пепелен конус	1460	холоцен
Чирача	Chiracha	Етиопия	стратовулкан	1650	неизвестно
Шала	Shala (Shalla)	Етиопия	стратовулкан	2075	неизвестно
Шира	Shira	Танзания	стратовулкан	3378	холоцен
Шомболе (Шомполе)	Shombole (Shompole)	Танзания, Кения	стратовулкан	1570	плиоцен
Южен остров	South Island	Кения, ез. Туркана	стратовулкан	700	1888
Янгуди (Ангуди, Лангуди)	Yangudi (Angudi, Jangudi, Langudi)	Етиопия	вулканичен комплекс	1383	неизвестно

• Галерия снимки
• 
  Езерото Натрон и вулканът Гелай в Танзания
• 
  Двете вложени една в друга калдери на стратовулкана Ма Алалта в Етиопия
• 
  Нирагонго в ДР Конго
• 
  На връх Ухуру, най-високата точка на Африка
• 
  Вулканите Гахинга и Мухабура на границата между Руанда и Уганда
• 
  Маари във вулканичната област Буняругуру
• 
  Връх Ухуру от самолет. В дъното – вулканът Меру
• 
  Вулканът Меру, пепелният конус
• 
  Комплексът Бора-Беричио в Етиопия
• 
  Стратовулканът Лонгонот в Кения
• 
  Изригването на Ол Дойньо Ленгай в Танзания през 2008 г.
• 
  Кратерът на Ол Дойньо Ленгай в Танзания
• 
  Вулканът Сабиньо
• 
  Поглед към вулкана Морото от запад
• 
  Килиманджаро и близките вулкани

Вижте също

• Източноафриканска рифтова долина‎
• Източноафриканска рифтова система (езера)

Източници

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.