Илия Кирчев (28 декември 1932 – 11 септември 1997) е български футболист, централен защитник. Една от клубните легенди на Спартак (Варна).[1] Рекордьор по изиграни мачове за „соколите“ в „А“ група. Между 1951 г. и 1965 г. записва 286 мача с 3 гола в елита. От 1960 г. до края на кариерата си е капитан на Спартак.
Родом от Долни чифлик, през 1948 г. Кирчев постъпва във Варненската гимназия и е включен в юношеския състав на Черно море. Не след дълго обаче преминава в школата на Спартак (Варна), тъй като повечето му съученици са привърженици на „соколите“. Първоначално е използван като десен инсайд, но в един мач се налага да действа като централен защитник и остава в отбраната до края на кариерата си.
В началото на 1951 г. е включен в първия състав на Спартак. Дебютира в „А“ група в мач срещу Ботев (Пловдив), който е спечелен с 1:0. В срещата играе като десен защитник. От сезон 1953 започва да действа като централен бранител. Рекордьор е с най-много изиграни мачове за клуба в „А“ група – 286 мача с 3 гола. Бронзов медалист през сезон 1955 и финалист за националната купа през 1960/61. През есента на 1961 г. играе в двата мача на Спартак срещу Рапид (Виена) в европейския турнир КНК – 0:0 в Австрия и загуба с 2:5 във Варна.
Има 7 мача за „А“ националния отбор (1957 – 1963)[2] и 18 мача (рекорд) за „Б“ националния тим на страната (1955 – 1963). Включен е в олимпийския отбор за Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г., където България печели бронзовите медали. „Майстор на спорта“ от 1963 г.
Един от най-добрите централни защитници в България за своето време. Прекратява състезателната си кариера в края на 1965 г., малко преди да навърши 33 години.
- Включени са само мачовете от първенството.
