Илия Кушев
Тази статия е за българския революционер. За българския тенисист вижте Илия Кушев (тенисист).
Илия Банов Кушев е български офицер и революционер, войвода на чета на Вътрешната македонска революционна организация, член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[1]
| Илия Кушев | |
| български офицер и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 ноември 1922 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет Национален военен университет Солунска българска мъжка гимназия |
| Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „Свети Александър“ |
| Семейство | |
| Баща | Бано Кушев |
| Илия Кушев в Общомедия | |
Биография редактиране
Илия Кушев е роден във Велес,[2] в семейството на българския просветен и революционен деец Бано Кушев. Чичо му Петър Кушев също е легален деец на ВМОРО, а брат му Тодор Кушев е четник във ВМРО. В 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година емигрира в България, където завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като поручик от 1-ви артилерийски полк на Пета пехотна дунавска дивизия на Българската армия. Членува във Военния съюз.[4] Награден е с ордени „За храброст“, IV степен, „За военна заслуга“, V степен и „Свети Александър“, V степен.[5]
След войната следва право в Софийския университет, но прекъсва следването си, за да се включи в революционната борба на възстановената ВМРО. Изпратен е в Македония като велешки околийски войвода. През август 1919 година се създава Македонското студентско дружество „Вардар“ и Илия Кушев е част от настоятелството.[6][7] През 1920 г. в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е уволнен от служба.
Загива в 1922 година край село Ърлевци (или Острилци[8]), убит от турци предатели от неговата чета заедно с четниците си Иван Гьошев от Крайници и Мане Кратовски от Кратово.
Памет редактиране
На Илия Кушев е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).
Иван Михайлов пише за Кушев:
| „ | Кушев бе много сериозен човек, високо културен, с поетически дарби. Притежаваше силна воля. В негово лице нашето отечество изгуби положително един обещаващ борец, с качества за водачество.[9] | “ |
-
Илия Кушев с негов приятел и учителки от Велес -
Илия Кушев като поручик на Солунския фронт -
Илия Кушев на фронта в 1917 г.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
Външни препратки редактиране
- Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985.
- „Вардар – Лист на Македонското студентско д-во „Вардар“, брой 1, София, 1923 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 2, София, 1924 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 3, София, 1925 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 4, София, 1926 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 5, София, 1927 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 6, София, 1928 година
- "Ljubomir Wessof und Ilija Kuscheff", брошура на немски от Съюза на македонските студентски дружества в чужбина, посветена на Илия Кушев и братовчед му Любомир Весов
- "Любомир Весов. Илия Кушев", публикувано във в-к "Независима Македония. Орган на македонската емиграция", год. I, бр. 31, София, 8 ноември 1923 година
- "В родния град" - спомени на Илия Кушев за освобождението на родния му Велес, публикувани във в-к "Вардар. Лист на Македонското студентско д-во "Вардар"", год. I, бр. 1, София, 11 ноември 1923 година
Родословие редактиране
| Михаил Кушев (около 1740 — 1855) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мицка Весова | Михаил Кушев (1812 — 1905) | Анастас Кушев | Кица Хаджизафирова | Пано Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Бано Кушев (1873 — 1910) | Елена Владикоецова (1875 — ?) | Петър Кушев (1870 — 1939) | Георги Кушев (1862 — 1901) | Страшимир Кушев (1871 — 1959) | Никола Панов | Диме Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Кушев (1896 — 1922) | Тодор Кушев (1901 — 1925) | Михаил Кушев (1905 — 1992) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 314 – 315.
- ↑ Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 88 - 89.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 47; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 99-100; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 52-53
- ↑ Михайлов, Иван, Избрани произведения, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 10
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 247.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 146.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.