Имиграция в България
Имиграцията към България има около 100-годишна история.
История редактиране
Първите имигранти в съвременната българска история, които са без българско етническо самосъзнание, са арменските бежанци, които бягат от арменския геноцид в Османската империя.
Следващата вълна на имигранти към България е по времето на социалистическото управление в страната, когато големи групи чуждестранни студенти идват да учат в български учебни заведения и много от тях остават в страната след завършването си, а мнозина се женят за български граждани. Също по това време много българи, предимно мъже, се женят за гражданки от тогавашния СССР, останалите страни от Варшавския договор и Куба.
Процесът продължава с още по-голяма имиграция към България след 1989, когато големи групи китайци, араби, но също виетнамци, албанци, африканци, сърби, руснаци и други се установяват за постоянно в България. След присъединяването на страната към ЕС[1] се увеличава броят на имигрантите от страните на бившия СССР (Русия, Украйна, Молдова, Армения) и бивша Югославия (Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина), като сред имигрантите се оформят нови големи групи на руснаци, украинци, араби, албанци, арменци, сърби, турци и др.
Острият недостиг на работна ръка, който се почувства след 2007 г., се попълва с ограничен внос работници от Виетнам, Турция и Северна Македония, като усилията на правителството се насочват към привличане на работници с български етнически произход. След създаването на възможност за покупка на недвижимо имущество в България се наблюдава приток на нов вид временни и постоянни жители на страната от ЕС – главно инвеститори в недвижимост и преселници от Великобритания, Гърция, Ирландия, Италия и Франция, както и от Русия, Украйна, САЩ, Кипър, Ливан, Израел, Канада, Австралия и страните на Балканите.
Редица програми на българските правителства, особено от 2000 г. насам, стимулират обучението в България, получаването на постоянно пребиваване и българско гражданство с цел постоянно преселване в страната на чужди граждани от български произход. Към края на 2008 г. броят на получилите българско гражданство лица е над 30 000. Те са основно от Северна Македония, Молдова, Сърбия, Русия и Украйна. Броят, положението и статутът на имигрантите от небългарски етнически произход в България се нуждае от допълнително внимание, в т.ч. по-подробни изследвания с оглед последиците върху всички области на живота в страната.
Броят на имигрантите в България е трудно да се установи, но се предполага, че техният брой е повече от 200 хиляди и се очаква да се увеличи след приемането на България в Европейския съюз през 2007.[2]
Имигрантски общности редактиране
Араби в България редактиране
Настоящи тенденции редактиране
Брой на пребиваващите в страната лица без българско гражданство:[3]
Сирийски бежанци редактиране
От началото на Сирийската гражданска война през 2011 г., броят на сирийските бежанци в България нараства.
Нелегални мигранти редактиране
Заедно със сирийските бежански семейства, много нелегални мигранти, предимно мъже, от страни като Алжир, Мароко, Тунис, Мали, Нигер, Чад, Еритрея, Сомалия, Афганистан, Иран и Ирак влизат нелегално в България през българо-турската граница.
Вижте също редактиране
- Население на България
- Списък на страните по брой на имигрантите
- Бежанци и имигранти на трудовия пазар в България през 1920-те години П. Пейковска
- Имиграция от Австро-Унгария П. Пейковска
- Руската имиграция, П. Пейковска, Н. Киселкова