Имперски княз
Имперски княз (на немски: Reichsfürst; на латински: princeps regni; imperii) в Свещената Римска империя е княз, получил имперската си територия само от краля или императора.
Около 1190 г. съществували 92 духовнически и само 22 светски благородници, които са представители от 14 рода, които са признати за имперски князе.[1] Към светските имперски князе принадлежали краля на Бохемия, херцозите на Империята, маркграфовете на Бранденбург, Майсен и Намюр, пфалцграфът при Рейн, ландграфът на Тюрингия и графът на Анхалт.
През 1521 г. съществували 24 светски имперски князе. След Имперския матрикул от 1521 г. духовнически князе са четиримата архиепископи на Магдебург, Залцбург, Безансон и Бремен и още 46 други епископи. През 1792 г. те са 33, между тях двата архиепископи на Залцбург и Безансон и 22 епископи.
През края на 18 век имало 61 имперски князе
Източници редактиране
- ↑ Mertens, S. 71
Литература редактиране
- Julius Ficker: Vom Reichfürstenstande, Innsbruck, 1861 (Пълен текст при Wikisource)
- Karl-Friedrich Krieger: König, Reich und Reichsreform im Spätmittelalter, München 2005, ISBN 3-486-57670-4
- Malte Prietzel: Das Heilige Römische Reich im Spätmittelalter, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2004, ISBN 3-534-15131-3
- Ernst Schubert: Fürstliche Herrschaft und Territorium im späten Mittelalter, München 1996, ISBN 3-486-55043-8
- Dieter Mertens: Der Fürst. Mittelalterliche Wirklichkeiten und Ideen, Köln, Weimar, Wien, 1998. Пълен текст PDF