Исав
Исав[2][3] в еврейската Библия[4] е по-големият син на Исаак и брат близнак на Яков. Той е споменат в Книгата на Битие и от пророците Овадия и Малахия. Новият Завет му намеква в Посланието до римляните и в Посланието до евреите.
| Исав | |
| по-големият син на Исаак | |
 | |
| Роден |
1753 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 1606 г. пр.н.е.
|
| Етнос | Ибрим |
| Религия | няма |
| Семейство | |
| Баща | Исаак[1] |
| Майка | Ребека |
| Братя/сестри | Яков[1] |
| Исав в Общомедия | |
Според еврейската Библия Исав е родоначалник на едомците и по-големият брат на Яков, патриархът на израилтяните. Исав и Яков бяха синове на Исаак и Ревека и внуци на Авраам и Сара. От близнаците Исав е първият, роден с Яков, който го следва, държейки петата му. Исак беше на шейсет години, когато се родиха момчетата.
В Битие редактиране
Исав, „човек на полето“, стана ловец, който притежаваше „груби“ качества, които го отличаваха от брат му близнак. Сред тези качества бяха неговото зачервяване и забележима окосменост. Яков беше обикновен или прост човек, в зависимост от превода на еврейската дума tam (което също означава „относително съвършен човек“). Цветът на Яков не беше споменат. По време на Битие Исав често се показва като изместен от по-младия му близнак Яков (Израел).
Битие 25:25[5] разказва за раждането на Исав: „Първият излезе червен, цял като космати дрехи; и го кръстиха Исав.“ Значението на думата Исав е оспорено. Тя може да бъде свързана с арабския корен ġšw, което означава „да покрива“. Други отбелязват сходството с арабския ‘athaa (عثا), което означава„ хирсуте “. На иврит думата „космат“ (евр. Se’ir) е игра на думи на Seir, региона, в който се е установил след 40-годишна възраст. Името Едом също се приписва на Исав, което означава „червен“ (Евр.: Адмони); същия цвят, използван за описание на тона на кожата на Исав. Битие паралелно с неговото зачервяване с „червената леща“, за която той продаде първородството си. Исав стана прародител на едомците в Сеир.
В Битие [6]Исав се завръща при брат си близнак Яков, гладен от нивите. Той моли Яков да му даде малко „червена яхния“ (игра на прякора му, на иврит: אדום ʻEdom, което означава „червен“.) Това се отнася до червената му коса. Яков предлага на Исав купичка яхния от леща в замяна на първородството на Исав (на иврит: בְּכֹרָה bəḵōrāh, правото да бъде признат за първороден син с власт над семейството) и Исав се съгласява. Така Яков придобива първородството на Исав. Това е произходът на английската фраза „за бъркотия от гърне“.
В Битие (27: 1 – 40) Яков използва измама, мотивирана от майка си Ребека, за да претендира за благословията на своя сляп баща Исак, която по своята същност се дължи на първородния Исав.
В Битие (27: 5 – 7) Ребека слуша, докато Исаак говори със сина си Исав. Когато Исав отива на полето, за да ловува дивеч, който да донесе у дома, Ревека казва на сина си Яков: „Ето, чух баща ти да говори с брат ти Исав, казвайки: „Донесете ми дивеч и пригответе солена храна, за да ям и те благослови пред Господа преди смъртта ми.“ След това Ребека инструктира Яков в сложна измама, чрез която Яков се представя за Исав, за да открадне от Исав благословията му от Исаак и неговото наследство – което на теория Исав вече се беше съгласил да даде на Яков. Яков изпълнява плана за открадване на първородството на брат си, като носи ястието, поискано от баща му Исак, и се преструва на Исав. Яков извади маскировката си, като се покри с космата агнешка кожа, така че когато слепият му баща отиде да го докосне, гладката му кожа не го отдаде като самозванец на косматия му брат. Яков успешно получи благословията на баща си Исак. В резултат Яков става духовен водач на семейството след смъртта на Исак и наследник на обещанията на Авраам (Битие 27:37).
Когато Исав научава за кражбата на брат си, той моли баща си да отмени благословията. Исак отговаря на молбата на по-големия си син, като казва, че има само една благословия и че не може да отмени свещената благословия. Исав е бесен и се заклева да убие Яков (Битие 27:41). За пореден път Ребека се намесва, за да спаси по-малкия си син от убийството на по-големия му брат близнак Исав.
Затова по настояване на Ребека Яков бяга в далечна страна, за да работи за чичо си Лаван (Битие 28: 5). Яков не получава веднага наследството на баща си след представянето, с цел да го вземе от Исав. Избягал за живота си, Яков е оставил богатството на стадата, земята и шатрите на Исаак в ръцете на Исав. Яков е принуден да спи на открито и след това да работи за заплата като слуга в дома на Лаван. Яков, който е измамил брат си, на свой ред е измамен от чичо си.
Битие (32 – 33) разказва за евентуалното помирение на Яков и Исав. Яков изпраща множество вълни подаръци на Исав, докато се приближават един към друг, надявайки се, че Исав ще пощади живота му. Исав отказва подаръците, тъй като сега е много богат и не се нуждае от тях. Яков никога не се извинява на Исав за постъпките му; Яков въпреки това се покланя пред Исав и настоява да получи подаръците. Исав показва прошка въпреки този ожесточен конфликт. (След това Бог потвърждава преименуването си на Яков като „Израел“.
Битие (26: 34 – 35) описва брака на Исав на четиридесетгодишна възраст с две ханаански жени: Юдит, дъщерята на хетееца Беери, и Басемат, дъщерята на хетееца Илон. Това споразумение наскърби родителите му. След като видял, че брат му е благословен и че баща им отхвърлил съюз на Исав с ханаанците, Исав отишъл в къщата на чичо си Исмаил и се оженил за братовчедка си, дъщерята на Исмаил и сестра на Навайот. Семейството на Исав отново е преразгледано в Битие 36, този пасаж назовава две ханаански съпруги; Ада, дъщеря на хетейския Илон, и Охолибама, дъщеря на Ана, дъщеря на Зивеон хетееца, и трета: Башемат, дъщерята на Исмаил, сестра на Невайот. Някои учени приравняват трите съпруги, споменати в Битие 26 и 28, с тези в Битие 36. Хвърляйки своя дял с измаилтяните, той успя да прогони хоритите от планината Сиир, за да се заселят в този регион. Според някои възгледи Исав се счита за родоначалник не само на едомитите, но и на кениците и на амаликитите
В Новия Завет редактиране
Евреи 12: 15 – 16 изобразява Исав като бездуховен за безразсъдно изхвърляне на първородството си. В Римляни 9:13 се казва „Яков обичах, но Исав мразех“, основан на Малахия 1: 2 – 3, въпреки че този пасаж продължава да изобразява народите на Израел (Яков) и Едом (Исав).
Смърт редактиране
Според Вавилонския Талмуд Исав е убит от Хушим, син на Дан, син на Яков, защото Исав възпрепятства погребението на Яков в пещерата Махпела. Когато Яков беше докаран да бъде погребан в пещерата, Исав предотврати погребението, твърдейки, че има право да бъде погребан в пещерата; след преговори Нефтали е изпратен в Египет, за да извлече документа, в който се посочва, че Исав е продал частта си в пещерата на Яков. Хушим (който беше слабо чуващ) не разбираше какво става и защо дядо му не е погребан, затова поиска обяснение; след като му дадоха такъв, той се ядоса и каза: „Дядо ми да лежи ли там в презрение, докато Нефталим се върне от Египетската земя?“ След това взел тояга и убил Исав, а главата на Исав се търкулнала в пещерата[7]. Това означава, че главата на Исав също е погребана в пещерата.
Еврейски източници заявяват, че Исав е продал правото си да бъде погребан в пещерата. Според Шемот Раба Яков е дал цялото си имущество, за да придобие гробница в пещерата на патриарсите. Той сложи голяма купчина злато и сребро пред Исав и попита: „Братко мой, предпочиташ ли своята част от тази пещера или цялото това злато и сребро?“ Исав продава на Яков правото си да бъде погребан в пещерата на патриарсите е записано и в Сефер ХаЯшар.
Източници редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Esau в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |