История на Съветския съюз
След като приключва гражданската война в Съветска Русия и останалите части от бившата Руска империя със съветска форма на управление (без Финландия), на 30 декември 1922 г. е подписан Съюзен договор за учредяване на Съюз на съветските социалистически републики (СССР, Съветски съюз, Съвети), обединяващ тогавашните съветски републики:
- Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР),
- Украинска съветска социалистическа република (УССР),
- Белоруска съветска социалистическа република (БССР) и
- Закавказка съветска федеративна социалистическа република (ЗСФСР).
Утвърдени са знамето и гербa на СССР.
С решение на страните учредителки (без ЗСФСР, разпусната десетилетия по-рано) СССР се разпада на 26 декември 1991 г.
Предистория редактиране
Предпоставки редактиране
Съветизация редактиране
СССР (1922-1953) редактиране
Нова икономическа политика редактиране
Колективизация редактиране
Терор и репресии редактиране
Външна политика редактиране
От основаването си през 1922 г. Съветският съюз изпада в международна изолация. Заради комунистическия характер на новата държава тя е мразена от повечето страни не само в Европа, но и в другите развити страни. На съветската власт (на работници и селяни) се гледа с недоверие от елитите в света.
Пробив в тази изолация се оказват присъединяването на Съветите към пакта Келог-Бриан и влизането в Обществото на народите.
Велика Отечествена война редактиране
На 22 юни 1941 г. Съветският съюз е нападнат от Нацистка Германия. До септември германците покоряват почти цяла Украйна, Прибалтийските републики, Беларус, Молдова и са на прага на столицата Москва. Тогава обаче СССР предприема контранастъпление и отблъсква врага на около 350 километра от града до декември 1941 г. Това е първият сериозен неуспех на Хитлер на Източния фронт. През лятото на следващата 1942 г. германците настъпват към Кавказ и Каспийско море, през ноември стигат до Сталинград, където обаче претърпяват грандиозно поражение.
Окончателно инициативата преминава в съветски ръце след битката при Курск през лятото на 1943 г. Оттам нататък съветските войски печелят и напредват на запад, към границите на Райха. През 1944 г. Червената армия навлиза в много източноевропейски държави, включително и в България. В началото на април 1945 г. започва заключителната Берлинска операция, в хода на която Хитлер се самоубива, а германската столица пада на 2 май 1945 г. и на 8 май е подписана капитулацията на Германия.
Претърпял толкова много загуби, СССР излиза победител от войната. През юни се състои първият Парад на победата. Триумфът на Съветския съюз е пълен, след като е разгромена и Япония. Това увеличава многократно престижа му. Още в хода на войната са наложени социалистически режими в много страни от Източна Европа.
СССР (1953-1991) редактиране
Хрушчов на власт редактиране
На 5 март 1953 г. умира диктаторът Сталин. След неговата смърт за кратко начело на държавата е Георгий Маленков. Той обаче е отстранен от Никита Хрушчов още същата година. В ГДР през 1953 г. избухва въстание, което е потушено. На Двадесетия конгрес на КПСС през 1956 г. е развенчан култът кум личността на Сталин, а някои негови съратници са изключени от партията. Тази десталинизация разваля отношенията на СССР с Китай и настъпва Съветско-китайският разкол. Към азиатците се присъединяват Албания и Югославия.
Във вътрешната политика управлението на Хрушчов се характеризира с известна демократизация на страната. Във външната политика той затопля отношенията си със САЩ. Между него и президента Кенеди се открива „горещ телефон“. 2 събития обаче охлаждат отношенията между двете страни - изграждането на Берлинската стена (1961) и Карибската криза (1962). Няколко години преди това Съветският съюз потушава Унгарската революция (1956). СССР печели и надпреварата за първо изпращане на спътник (1957) и човек (1961) в Космоса.
Хрушчов е свален от власт през 1964 г. и начело на страната застава Леонид Брежнев.
