История на изкуството

История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед. През времето художественото изкуство е било класифицирано по различни начини, от средновековното разграничение между Artes Liberales и Artes Mechanicae, до модерното разграничение между изящни и приложни изкуства, и се стигне до съвременните дефиниции за изобразително изкуство и т.н.

Последвалото разширение на списъка на главните изкуства през 20 век достига до девет: архитектура, танц, скулптура, музика, живопис, поезия (широко описана като форма на литература с естетическа цел или функция, която включва също различните жанрове на театър и повествование), филм, фотография и комикси. В концептуалното застъпване на термини между пластични изкуства и визуални изкуства бяха прибавени дизайн и графични изкуства. В допълнение към старите форми на артистично изразяване като мода и гастрономия, нови начини на изразяване се считат за изкуства като видео, компютърно изкуство, пърформанс, реклама, анимация, телевизия и видео-игри.

Историята на изкуството е мултидисциплинарна наука, търсеща обективен преглед на изкуство през времето, класифицираща култури, установяваща периодизации и наблюдаваща отличителните и влиятелни характеристики на изкуството. Изучаването на история на изкуството беше първоначално развито през Ренесанса, с ограничения си кръгозор само върху артистичната продукция на западната цивилизация. Обаче с напредването на времето тя налага по-обширен преглед на артистичната история, търсеща всестранен преглед на всички цивилизации и анализ на тяхната артистична продукция от гледна точка на техните собствени културни ценности (културен релативизъм) и не само западна история на изкуството.

Днес изкуството се наслаждава на обширна мрежа от изследвания, разпространение и опазване на цялото артистично наследство на човечеството през историята. През XX век се наблюдава засилено развитие на институции, фондации, музеи и галерии за изкуство, и в двата сектора, и държавния, и частния, посветено на анализ и каталогизиране на произведения на изкуството, както и изложби насочени към широката публика. Развитието на медиите беше ключово за подобряване на изучаването и разпространението на изкуството. Международни събития и изложби като Уитни Биеналето и биеналетата във Венеция и Сао Паоло или Документа на Касел подпомогнаха развитието на нови стилове и тенденции. Награди като Търнър на галерия Тейт, награда Уолф в изкуствата, награда Притцкер за архитектура, Пулицър за фотография и Оскари за кино също рекламират най-добрите творчески произведения на международно ниво. Институции като ЮНЕСКО, с учредяването на списъци на места на световно наследство, също спомагат за опазването на важни монументи на планетата.

Канонична история на изкуството редактиране

Един ефективен начин да изследваме и разгледаме как изкуствознанието е организирано е през основните изследователски учебници, които отразяват канона на великото изкуство. Най-често използваните учебници, публикувани на английски са История на изкуството от Ърнст Гомбрич, История на изкуството от Мерилин Скостад, История на изкуството от Антъни Джейсън, Минало и настояще на изкуството от Дейвид Уилкинс, Бърнард Шулц и Кейтрин Линдъф, Изкуството през вековете от Хелън Гарднър, Световна история на изкуството от Хю Хонър и Джон Флеминг, Изкуството през епохите от Лори Шнейдер Адамс. Едно от най-добрите места за намиране на информация за канонична история на изкуството е Хейлбрунската История на изкуството във времето, спонсорирана от музея Метрополитан в Ню Йорк.

Праистория редактиране

Първите материални артефакти на изкуството са намерени от Каменната епоха (Горен Палеолит, Мезолит и Неолит), периоди, когато се появяват първите демонстрации, които могат да бъдат считани за изкуство, правено от хора. През Палеолита човекът се занимава с лов и живее в пещери, където пещерното рисуване е било развито. След един преходен период (Мезолит 8000 – 6000), през Неолитния период, когато човекът усяда и миграциите намаляват, хората се занимават със селско стопанство, обществата стават нарастващо сложни и религията печели важност, започва и производството в областта на ръчните занаяти. Най-накрая през Бронзовата ера възникват първите протоисторически цивилизации.

Палеолит редактиране

Палеолитът има своето първо артистично проявление през 25 000 пр.н.е., достигайки своя връх през Магдаленския период. Първите следи от предмети, направени от човек, се появяват в Южна Африка, Западното Средиземноморие, Централна и Източна Европа (Адриатическо море), Сибир (езеро Байкал), Индия и Австралия. Тези първи следи са обикновено изработени каменни (флинт, обсидиан), дървени или костни сечива. За боядисване в червено е използван железен оксид, за черно – манганов оксид и за охра – глина. Оцелялото изкуство от този период е от малки резби в камък или кост и пещерни рисунки, особено от Франко-Кантабрианска област; има рисунки с магическо-религиозен характер и също рисунки с натуралистичен смисъл, които изобразяват животни, особено пещерите на Алтамира, Троа фрер, Шовет и Ласко. Скулптурата е представена от така наречените статуетки на Венера, женски фигури, които вероятно са били използвани във фертилни култове като Венера от Уилендорф. Други творби, представящи този период, са Мъжът от Бърно и Венера от Брасемпоу.

Мезолит редактиране

Неолит редактиране

Този период от 8000 пр.н.е. в Близкия изток е дълбока промяна за древния човек, който става немиграционен и се занимава със земеделие и животновъдство, и се развиват нови форми на социално съжителство и религия. Скалното изкуство от Иберийския средиземноморски басейн – датиращо от между Мезолита и Неолита – съдържа малки, схематични човешки фигури, особено в Ел Когул, Валторта, Алпера и Минатеда. Този вид рисуване е също подобен и в Северна Африка (Атлас, Сахара), и в района на модерно Зимбабве. Неолитичното рисуване е било схематично, ограничено до основни щрихи (мъж във форма на кръст и жена в триъгълна форма). В реката Пинтурас в Аржентина, особено Куева де лас Манос, има равностойно забележителни пещерни рисунки. При преносимото изкуство керамика Кардиум е изработена, украсена с отпечатъци от морски раковини. Нови материали като кехлибар, кристал от скала, кварц, яспис и т.н. са използвани. През този период се появяват първите следи на урбанистично планиране, отбелязвайки останките в Тел ас Султан (Йерихон), Джармо (Ирак) и Чаталхьоюк (Турция).

Енеолит редактиране

Последната фаза от развитието на изкуствата през праисторическия период се наблюдава в Желязната епоха, когато започва употребата на елементи като мед, бронз и желязо, и се наблюдава забележителната трансформация на тези материали при артефактите, намерени при архелогически разкопки и изработени от древните общества. През Халколита (т.нар. Медна епоха) се появяват Мегалитите, монументи от камък – долмени и менхири, и кромлехи като комплексите в Нюгранж и Стоунхендж. В Испания се формира културата Лос Миларес, характеризираща се с културата Бикър и нарисувани човешки фигури с големи очи. В Малта са забележителни комплексите с храмове на Мнайдра, Таршин и Джгантия. На Балеарските острови се развиват забележителни мегалитни култури с различни видове монументи: навета, гроб във форма на пресечена пирамида с издължена гробна камера; таула, два големи камъка, единият – сложен вертикално, и другият – хоризонтално един над друг; и талайот, кула с покрита камера и неправилен купол. През Халщатската епоха (на територията на Австрия) и Латенската епоха (на територията на Швейцария) протичат значителни фази на развитието на изкуството в Европа. Първата фаза протича между VII и V век преди новата ера, развива се т.нар. „погребално изкуство“ – наблюдават се гробове с дървена гробна камера във форма на къща, често придружена с кола с четири колела. Грънчарството е било полихромно, с геометрични украси и апликации от метални орнаменти. Латенската епоха протича между 5-и и 4 век пр.н.е., и с нея се характеризира ранното келтско изкуство. Изработени са много железни предмети като саби и копия, които не са оцелели в цялост, но бронзът е продължил да се използва за декорацията на щитове, брошки и други предмети с различни стадии при еволюцията на стила (наблюдаващи се в трите фази на Латенската епоха). Декорацията е била повлияна от старогръцкото, етруското и скитското изкуство. Завладяването на голяма част от континета Европа от Римската империя бележи нов стадий в развитието на изкуството.

Древно средиземноморско изкуство редактиране

В първия исторически период, изкуството започва с откритието на писмеността, основана от великите цивилизации от Близкия изток: Египет и Месопотамия. Този период също се различава от другите тъй като артистични проявления се случват във всяка култура на всички континенти. През този период се появяват първите велики градове по главните големи реки: Нил, Тигър и Ефрат, Инд и Хуанхъ (Жълтата река).

Едно от великите постижения на този период е писмеността, породена от нуждата да се поддържат документи от икономическо и търговско естество. Първия писмен код е шрифтът на клинописното писмо, който се поява в Месопотамия през 3500 пр.н.е., писан върху глинени дъски. Той е базиран на пиктографски и идеографски елементи, докато по-късно Шумерите развиват срички за писане, отразяващи фонологията и синтаксиса на шумерския език. В Египет е развито йероглифното писмо, като първият онагледяващ го пример е палетата на фараона Нермер (от 3100 пр.н.е.); Ивритът е един от първите езици, при които се наблюдава утилизиране на методите за писане с азбучна система, която свързва уникален символ с всяка фонема; Гръцката и Латинската азбука използват същата система.

Месопотамия редактиране

Месопотамското изкуство е било развито в областта между Тигър и Ефрат (днес Сирия и Ирак), където от четвъртото хилядолетие пр.н.е. са съществували много различни култури като Шумер, Акад, Аморите, Халдея и т.н. Месопотамската архитектура се е характеризирала с употребата на тухли, трегел и въвеждане на строителни елементи като арка и свод. За отбелязване са зикуратите, големи храмове с форма на пирамида с терасовидни стъпки, от които практически не са останали следи, освен техните основи. Гробът е обикновено коридор с покрита камера и неправилен купол, както в някои примери, намерени в Ур. Има също дворци, преградени с тераса с форма на зикурат, отдаващи голямо значение на градините (Висящите градини на Вавилон са едно от Седемте чудеса на Древния свят).

Скулптурата е била развита чрез дървено резбарство и релеф и е била използвана в религиозни, военни и ловни сцени, изобразяващи човешки и животински фигури, било то реални или митологични. През шумериския период е имало малки статуи с ъгловидна форма, с оцветен камък, плешива глава и ръце на гърдите. През Акадския период е имало фигури с дълга коса и брада, отбелязвайки стелата на Нарам-син. През периода Хамурапи (или Неошумерски) забележително е изображението на крал Гудеа от Лагаш, с неговата мантия и тюрбан на главата, и ръцете му върху гърдите. През Вавилонското владичество е известна стелата на Хамурапи. Асирийската скулптура е забележителна със своите антропоморфизми на добитък и крилатия дух, който се вижда да лети в много релефи, изобразяващи война и ловни сцени, както в Черния обелиск на Шалманезер III.

С идването на писмеността се появява литературата като средство за изразяване на творчеството на хората. Шумерската литература е представена с Епопеята на Гилгамеш, написана през 17 век пр.н.е. В нея са написани 30 мита за най-важните шумерски и акадиански божества, които са: слизането на Инана в ада и периода на боговете Енки и Тамуз. Друг подобен пример е поемата Лугал уд меламби Нирпал (Изпитанието на Нинурта), чието съдържание е морално и дидактическо. През Акадския период забележителен е Атрахасис, който включва мита за потопа. Във вавилонската литература е забележителна поемата Енума Елис, която описва създаването на света.

Музиката е развита в този район между 4-то и 3-то хилядолетие пр.н.е. и е използвана в шумерските храмове, където свещениците са пели химни и псалми на боговете. Литургичното песнопение е било съставено от ектения – песен редуваща се между свещениците и хора – и антифони – песен редуваща се между два хора. Те са имали няколко инструмента като тиги (флейта), балаг (барабан), лилис (предшественик на тимпани), алгар (лира), загсал (арфа) и адапа (пандейро).

Шумер редактиране

В средата на четвъртото хилядолетие преди Новата ера в района възникват големите градове-държави - Ур, Урук, Лагаш и Нипур. Шумерското изкуство се развива в периода 3500 - 2340 г. пр. н. е. Шумерите използват глинени тухли, затова от строежите им са останали само основите. Сведения за тази култура достигат до нас чрез фрагменти, сред които доминират глинени плочки с надписи. Всеки град-държава има свой бог покровител и цар - жрец. Местният бог е посредник между населението и боговете на вятъра и времето, на водата, на плодородието и на небесните тела. Емблематични примери за шумерското културно наследство са каменните скулптури на жреци и божества. Най-известни от тях са статуите от храма „Тел Асмар”, на територията на днешен Ирак, датиращи от периода 2700 - 2550пр. н. е. Друг значим паметник е „Щандартът от Ур”.

Акад редактиране

Акадската държава съществува в периода 24 - 23 в. пр. н.е. Ключов паметник на Акадското изкуство е „Стелата на Нарамсин”. Представлява каменна плоча, увековечаваща победата на Нарамсин над противникова армия. Владетелят се изкачва към върха на планината и небесните тела, поместени в горния край на композицията. Човешките фигури са третирани пластично. Формите са категорични и стилизирани. В Акад е разпространена и развита портретната скулптура. Характерно за нея е, че идеализира и стилизира чертите на портретувания. Стилизацията достига до нивото на орнамент в косите и прическите. Известно произведение е „Главата на Акадски владетел от Ниневия”, от територията на днешен Ирак. Тя се намира в „Иракския музей” в Багдад и датира от около 2300 - 2200 г. пр. н. е. През 22 в. пр. н. е. южните градове се обединяват в единна държава, начело на която е град Лагаш. Образът на неговия владетел Гудеа е известен от многобройните, каменни стели и статуетки.

Вавилон редактиране

Характерни за епохата са глинени релефи. Паметник от тази епоха е „Релеф на богинята Инана-Ищар”. Тя е събирателен образ на три всеобщо почитани месопотамски богини - на живота, смъртта и възкресението. Творбата датира от периода 2025 - 1763 г. пр. н. е. и се намира в колекцията на Горо Сакамото, Киото. В края на 18 в. пр.н.е. е създадена Вавилонската държава. Тя играе ключова обединяваща роля в района. Основател на Вавилон е Хамурапи 1792 - 1750 г. пр. н. е. Най-значимото му постижение са сборниците със закони, изработени от камък. Изображенията са стилизирани и пластични, съпроводени със законодателни текстове.

Асирия редактиране

В края на 14 век. пр. н.е. в северната част на Двуречието възниква Асирийската държава. Асирийската цивилизация се осланя на тази на шумерите и доразвива техните културни постижения. Характерни за архитектурата на Асирия са огромните дворци на царете. Те са строени от тухли и облицовани с плочи от камък. Дворецът на Ашурназирпал, е характерен образец на Асирийската архитектура от 883 - 859 г. пр. н. е. Характерен за асирийското изкуство е релефът, с който покриват вътрешните зали на дворците. Стените са украсявани с релефи, наречени „ортостати”, възпяващи бойните и ловните подвизи на царя. Асирийското изкуство се характеризира и с произведения, които са комбинация от релеф и кръгла скулптура. Те се наричат „ламасу” и представляват бикове с човешки глави. Всеки от тях има пети крак, за да изглежда завършен от страни. Функцията им е да охраняват портите на крепостта на цар Саргон в Дур Шарукин, датиращи от периода 721 - 705 г. пр. н.е.

Нововавилонско изкуство редактиране

Вавилонците завладяват асирийската столица Ниневия през 612 г. пр. н. е. В периода 612 - 539 г. пр. н. е. Нововавилонското царство е в разцвет. Най-значим владетел от този период е Навуходоносор - 604 - 561 г. пр. н. е. Той е строителят на „Висящите градини” и „Вавилонската кула”. Акцентът в нововавилонското изкуство пада върху представителността, тържествеността, величествеността, показността и външния блясък. Асирийците използват каменни релефи за украса на постройките си, които вавилонците заменят с релефи от печени, глазирани тухли. Тази техника запазва трайно блясъка и интензивността на цветовете и има подчертан декоративен ефект, Известен паметник от тази епоха е „Вратата на Ищар”, от 575 г. пр. н. е. Изобразени са множество бикове и грифони на син фон. Формите са пластични и стилизирани. Изображенията са подравнени по хоризонтала и вертикала. Портите са обкантени с ленти, оцветени в охра, подчертаващи арките и ръбовете на кулите.

Персия редактиране

След упадъка на Месопотамия, Древен Египет и Мала Азия те влизат в състава на Персийската империя. Персите развиват и обогатяват собствените си традиции, като създават произведения със своя специфика, с акцент върху възвеличаване на тяхната историческа и значима мощ. Въпреки различията в религиозните възгледи между персите и техните предшественици, персийското изкуство борави с тематичен арсенал, наследен от богатите мултикултурни традиции на Месопотамия. Широко приложение намират битки, походи, тържества, ловни и ритуални сцени. Религиозните ритуали се извършват на открито. Персите нямат култова архитектура. В замяна на това, дворците им са огромни по мащаб. Най-значимият дворцов комплекс е на цар Дарий и сина му Ксеркс в столицата Персеполис. Построен е върху огромна платформа. Състои се от голям брой стаи и дворове и е уникална комбинация от влияния от всички краища на империята, създаващи спецификата на персийския стил. Характерен архитектурен детайл е персийският капител.

Изкуството на Сасанидите редактиране

В продължение на пет столетия Персия е владяна от гърци и римляни. През 224 г. сл. н.е. Ардашир основава династията на Сасанидите. Неговият син Шапур побеждава двама римски императори и увековечава победата си в огромен скален релеф, който датира от периода 260 - 272 г. сл. н. е. и се намира близо до Персеполис. Важен архитектурен паметник от тази епоха е „Дворецът на Шапур” в Ктезифон. Сградата е с огромни размери. Композицията на фасадите е подчинена на строг порядък. Той е следствие както от използването на осева симетрия, така и от ритъма, породен от редуването на арки, колони и хоризонтални пояси. Разцветът на приложните изкуства е характерен в епохите на Ахеменидите и на Сасанидите.

Египет редактиране

В Древен Египет възниква една от първите велики цивилизации, където се наблюдават комплексни творения на изкуството, които предполагат професионалната специализация на артиста/майстора. Изкуството е дълбоко религиозно и символично, с високо централизирана структура на властта и йерархия, даващо голяма важност на религиозното разбиране за безсмъртие, особено на фараона-владетел, за който се строят грандиозни монументи – дворци, гробници и т.н. Древноегипетското изкуство обхваща периода от 3000 пр.н.е. до завладяването на Египет от Александър Македонски. Въпреки това влиянието му продължава да се наблюдава и по-късно в коптското и византийското изкуство.

Архитектурата се характеризира със своята монументалност, постигната с използването на каменни плочи и големи блокове, трегер и солидни колони. Забележителни са погребалните монументи в три основни вида – мастаба – гроб в правоъгълна форма; пирамида, която може да бъде стъпаловидна (пирамидата на фараона Джосер в Сакар) или такава с гладки страни (пирамидите на платото Гиза); и гробницата с подземна камера (Долината на царете). Другата монументална постройка е храмът – монументален комплекс предшестван от алея със статуи на сфинксове и обелиски, които водят до два пилона и трапезоидни стени, открит свод и светилище. Забележителни са храмовете на Карнак, Луксор, Филе и Едфу. Друг вид храм е издълбаният в монолитна скала храм под формата на хипогеум като обекти в Абу Симбел и Деир ел-Бахари.

Изобразителното изкуство се характеризира с противопоставяне на застъпващи се плоскости. Образите са представени йерархично, т.е. Фараонът е по-голям от поданиците или враговете, изобразени до неговата страна. Египтяните рисуват главата и крайниците в профил, a раменете и очите се изобразяват фронтално.

Старо царство редактиране

В Египет първоначално възникват две държави - Горен и Долен Египет. Около 3000 г. преди Христа, Горен Египет завладява Долен Египет и страната е обединена. Основана е първата египетска столица Мемфис. Тя става като столица през Старото царство, а през следващите две царства столицата е преместена в Тива. Сред най-ранните произведения в Египет са така наречените палитри. Те са използвани като ритуални предмети и представят животни и ритуални сцени. Особено прочута е Палитрата на Нармер - царят-обединител. От едната страна на палитрата той е представен с Бялата корона на Горен Египет в момента на победата, а от другата страна е представен с червената корона на Долен Египет вече като победител. Това ранно произведение е типично с вече утвърдения египетски стил и канон - представяне на човешката фигура чрез съчетания на профил и анфас при релефите и живописта, а при скулптурата - сковани, с ръцете до тялото и ляв крак изнесен напред - “стъпка към вечността”, Елемент на канона са и пропорциите -- стъпалото служи за мерна единица, като се нанася шест пъти в изображението, а по-късно - осем пъти. Това може да се види ясно в прочутия релеф на строителя Хезира. Строителите-архатекти са били носители на много задълбочени познания, които са позволили изграждането на пирамиди и храмове. Пирамидите са възникнали като доразвит вариант на разпространените през периода гробници - мастаби. Мастаба означава “пейка” и представлява гробница с подземна и надземна част и параклис, използвани на погребение и почитане на първите царе и придворни в Египет. Особено забележителни са релефите по стените на мастабите - лов в река Нил. Релефите са ниски и оцветени, създават впечатление за стенописи. Самите стенописи от периода са рядкост - единствен достигнал до нас прочут стенопис - гъските от Медум. Най-старата пирамида е изградена от митичния архитект Имхотеп, впоследствие обожествен, за фараона Джосер. Тази пирамида е стъпаловидна с пет етажа, височина около 60м.. намира се в центъра на голям храмов комплекс с множество помещения и дворове. Погребенията са били извършвани с шахти под нея и не са запазени. Открита е статуята на фараона Джосер, зазидана в специално помещение “сердаб” - “мазе”, Фараоните поръчват изграждането и на Големите пирамиди в Гиза - пирамида на Хеонс - 146 м. височина, Хефрен - 136 м. височина, заобиколена от храмов комплекс и прочутия сфинкс с размери 20 х 53 м. и на Микерин - 66 м. височина. Хеопс е достигнал до нас освен с прочутата си пирамида, за съжаление със съвсем празни помещения, и с миниатюрно изображение като малка пластика. Хефрен е имал многобройни изображения от различни материали, разположени между колоните на храма му. От тях се е съхранила прочутата му седнала статуя от идеално полиран черен гранит със свещения сокол Хор на раменете му. Микерин е изобразен многократно в така неречените “Триади на Микерин”, включващи негово изображение заедно с богини, както и едно изображение със съпругата му. Характерна е връзката на изображението с каменния блок, подобно на висок релеф и левия крак, изнесен напред. Подобни изображения са се правили за прянцове, жреци и придворни - жрецът Ранофер, принц Рахотец и съпругата му Нефрет, архитектут Хемиун, джуджето Сенеб със семейството си, писарят Кай. Характерно е оцветяването на тези изображения, реалистичните детайли, елементи от облеклото и прическата, дори мустаци при мъжете. Разпространена е и малката пластика - т. нар. “ушебти” - “който отговаря” - изображения на хора, извършващи трудови дейности, които се поставят в гробниците, за да се грижат символично за господарите си - жена, която меси хляб, стрива зърно и др. много живи и освободени от правилата на канона.

Средно царство редактиране

Средното царство е период, в който центърът на властта е в Горен Египет. Столицата Тива е разположена на източния бряг на река Нил, а срешу нея на Западния бряг са некрополите. Там в местността Денр ел Бахри е разположена една от последните пирамиди - на фараона Ментухотеп. Тя била неразривно свързана с храмов комнлекс, като за съжаление са запазени само основите му. Съхранена е много интересната оцветена статуя на фараона Ментухотеп в одеяние за “хебсед” - ритуално прераждане и обновяване силите на владетеля. В близост до храма на Ментухотеп се строят скални гробници на придворни, Особено прочути са скалните гробници от района Бени Хасан, известни със своите ярки и разнообразни стенописи - дърво с птици, котка, която дебне, магаренце и пастир, трудови ецени, случаи на опити за преодоляване на канона и правилата за изписване на човешката фигура. До нас са достигнали множество портретни изображения на владетелите Аменемхет и Сенусерт, в които личи стремежът да се повтарят традициите и имитира скулптурата от Старото царство. Прочута фигура на Аменемхет - седнал, от варовик, глава на Сенусерт от тъмен камък, реалистично предаване на чертите на лицето, съзнателна търсена строгост и суровост. Започва изграждането на големите храмови комплекси на източния бряг на река Нил край столицата Тива - Луксор и Карнак. За съжаление от самата столица от този и от следващте периоди не е запазено абсолютно нищо, а по-късните строежи в храмовете са изменили до неузнаваемост спрямо строежите от Старото царство. Единствено “Павилионът” на Сенусерт в Карнак дава представа за строителството и релефите от Средното царство. В релефите се следва традицията на Старото царство, като се появява още един вид релеф - с врязан контур. Разпространена е още повече малката пластика, която се поставя в гробниците - стадо, войници, акробатка и др.

Ново царство редактиране

Новото царство продължава развитието на столицата Тива и изграждането на храмовете на бог Амон - Карнак и Луксор. Те добиват грандиозния си вид, който имат до днес, Основно храмовете имат следната структура - “пилон” - фасада, пред която се издигат обелиски, открити дворове, хипостилна зала с огромни колони с височина около 30 м., свещено помещение, което съдържа статуята на божеството, свещено езеро, спомагателни стопански помещения, множество изображения на фараони. В периода на изграждане, всеки фараон е поръчвал добавянето на нови пилони, поставянето на нови релефи и надписи, грандизни негови статуи - колоси. Особено значително строителство има по времето на фараоните Тутмос и Рамзес. По времето на Тутмос работи прочутият архитект Инени, Значителен е храмът на фараонката му Хатшепсут в Деир ел Бахри, изграден на няколко тераси с колонади и релефи. Рамзес П освен строителството в Карнак и Луксор изгражда прочутия храм Рамессеум на Западния бряг на река Нил, както и скалният храм в Абу Син Бел, преместен при изграждането на язовир Асуан. Забележителен е и скалният храм на съпругата му Нефертари. Погребенията през времето на Новото царство се извършват в Долината на царете и Долината на цариците, разположени на Западния бряг на река Нил, в гробници под земята, С многобройни помещения, покрити със стенописи и релефи. Продължава развитието на популярните и преди теми - особено сцените “Лов в река Нил”, които са допълнени със сцени на развлечения и моменти от дворцовия живот - придворни дами, музикантки и танцьорки. Тези изображения показват ясно и промените във вкусовете и модата в Древен Египет - празрачни и плисирани облекла, перуки с множество плитки, Новост е и показването на голото женско тяло. Фигурите са представени в дижение, канонът е преодолян успешно. Развитието на скулптурата продължава, като изображенията се отличат с красота и мекота на формите - портрет на Тутмос. Изработват се и колосални статуи - колоси на Рамзес пред фасадата на храма Луксор, през храма в Абу Син Бел и др., “Колоси на Мемнон”. В средата на Новото царство особено място заема периодът “Амарна”. Той носи това наименование поради мястото, на което закратко се пренася столицата. Това се извършва от фараонът - реформатор и бунтар Аменхотеп, наречен Ехнатон. Той забранява култът към множеството египетски богове, като ги замества с едно единствено божество - Атон - богът слънце, персонифидциран като слънце. Множество релефи показват Ехнатон, съпругата му Нефертити и многобройните им дъщери, и богът слънце, над тях. Те са представени и в стенописи новите дворци, изградени в столицата Амарна. Стенописите, релефите и скулптурата от периода представят реалистично и живо портретуваните хора, наред с техните недостатъци - Ехнатон с издълженото му лице, изпъкнала брадичка и голям корем, дъщерите с деформирани глави и една особена болезнена красота. Младият фараон Тутанкамон възстановява култовете към многобройните египетски богове. Той става особено прочут с откриването на почти неограбената му гробници в Долината на царете, пълна с многобройни погребални дарове, тронове с релефи, малка пластика, лични вещи с изящна изработка, златна маска и саркофаг. Днес те са сред ценностите, които се пазят в Националния египетски музей в Кайро.

Егейско изкуство редактиране

Гръцко изкуство редактиране

Омиров период редактиране

Типични за периода са геометрични орнаменти върху гръцките вази, а Омиров - тъй като се предполага, че поемите на Омир са създадени именно в този период. Правят се огромни по размер вази, до 2 м. височина, които са се използвали в погребалния ритуал - за надгробни паметници. Сред тях особено прочути са Дипилонските вази, открити в гробището при Динилонски врати на Атина. Те са украсени с пояси от богати орнаменти, сред които са разположени фигурални композиции, където човешката фигура е сведена до най-простите геометрични форми. Композициите пресъздават сцени, свързани с погребалния ритуал - оплакване на покойника, погребална процесия с колесници и др. Изображенията са тъмни на светлия естествен цвят на вазите. Правят се и произведения на малката пластика - кон, човек и кентавър, също с опростени, сведени до геометризъм форми. В жилищата се строят тържествени зали - мегарони, от които впоследствие възникват гръцките храмове.

Архаика редактиране

През Архаиката се изграждат най-ранните гръцки храмове, посветени на боговете от Олимпийския пантеон - Зевс, Хера, Аполон, Артемида и др. На Акропола в Атина е изграден огромен храм “Хекатонцедон” - “Сто крачки”, който впоследствие е разрушен. Той е имал богата скулптурна украса, която е запазена фрагментарно. Други ранни храмове са на Аполон в Делфи и Коринт. През периода има значително развитие на скулптурата - правят се множество призведения на кръглата пластика - мъжки фигури - куроси и женски фигури - кори. Фигурите им са доста сковани, косите стилизирани, лицата застинали в постоянна усмивка, левият крак изнесен напред, подобно на египетското изкуство, а в ръцете се забелязва опит за раздвижване, както и в тялото - опит за пресъздаване на мускулатурата. Мъжките фигури са голи, женските фигури са облечени в дълги и надиплени дрехи. Били са оцветени. Сред тях има изображения на спортисти, победители в състезания, девойки, богини. Значително е развитието на керамиката. Функционирали са големи ателиета, като най-прочутите майстори са поставяли подписите си върху вазите. Още от началото на Архаиката се правят вази с различни форми в чернофигурен стил - с тъмни изображения върху светлия фон на вазите. Особено прочут майстор е Екзекий с чернофигурната си ваза “Ахил и Аякс играят на зарове”. Впоследствие се развива червенофигурната керамика - със светли и детайлно разработени изображения на тъмен фон. Особено прочута червенофигурна ваза е “Пияницата” - на вазолисеца Бригос.

Ранна класика редактиране

През време на Ранната класика продължава изграждането на гръцки храмове. Типична е скулптурната украса на фронтоните на храмовете - прочута композиция от храма на Зевс в Олимпия. Забелязва се опит за преодоляване на сковаността на формите, типична за Архаиката, както и опит за по-добро предаване на движението. Характерно произведение е статуята на Делфийския авриг от светилището в Делфи - доста издължена, но скована, с инкрустирани очи, както и статуята на бог Посейдон. Типично произведение на Ранната класика е “Тронът Людовизи”, с релефи, представящи раждането на богинята Афродита от морските вълни, както и изображения на омъжена жена и куртизанка, с умение за пресъздаване на голото женско тяло и мекотата на формите. През ранната класика твори скулпторът Поликлет, който създава научния труд “Канон” и фигури на атлети, в който пресъздава атлетичното мъжко тяло – “Дорифор” - копиеносец и “Диадумен” - младеж, който завързва лента на главата си, На границата между Ранна и Зряла класика твори прочутият скулптор Мирон. Той е автор на скулптурната група “Атина и силенът Марсий”, достигнала до нас във вид на римско копие, на прочутият “Дискобол” и др.

Зряла класика редактиране

Зрялата класика се отличава с изключителни постижения във всички области на изкуството. Изграден е отново Атинският акропол, основно под ръководството на прочутия скулптор Фидий, по поръчка на политика и управител на града Перикъл. Акропол означава укрепено място. в Атина там са съсредоточени основните храмове на града, както и съкровищници. При това изграждане на забелязва съчетаване и обединяване на двата разпространени по това време стила - ордери в гръцката архитектура - Дарийски и Йонийски. Има данни, че Фидий е създал статуя на богинята Атина от бронз, поставена на Акропола в близост до Партенона, която също не е запазена. В близост е разположен Ерехтейонът - храм със сложна структура, Йонийски колони и прочутият портик, поддържан от девойки - Кариатиди. В подножието на Акропола са изградени няколко гръцки театри - типично гръцко съоръжение за театрални представления, вкопано в естествен хълм, изградено във форма на полукръг и е кръгла площадка - орхестра, зад която има издигната част - скеле. Гърция е родина на театъра, който възникват именно тук на основата на Дионисиевите тържества.

Късна класика редактиране

През време да Късната класика се променят идеалите и вкусовете на хората в Гърция. Навлизат източни влияния, отдават се предпочитания към изтънчените, меки и нежни форми. Прочут скулптор е Праксител, който създава статуите на Хермес с малкия Дионис, Аполон Сауроктон и др., меки и издължени, дори женствени форми. Скулпторът Скопас създава драматични и раздвижени произведения, които представят крайни човешки състояния и страсти. Негово най-прочуто произведение е „Вакханката”. Скулпторът Лизип работи в македонския царски двор и създава портрети и композиции на историческа тема, представяйки бойни подвизи, както и скулптурни фигури на героят Херакъл. Прочуто произведение на Лизип е „Апоксиомен” - младеж, който изстъргва тялото си със специален уред след победа в състезание. До нас е достигнал във вид на копие портрет на Александър Македонски от Лизип, характерен с асиметрията и изразителността на лицето. В Халикарнас в Мала Азия е изграден Мавзолей - гробница на цар Мавзол, което се превръща в нарицателно за този вид произведения. Мавзолеят е имал няколко нива и е бил богато украсен със скулптурни фигури и релефи. Това е едно от седемте чудеса на древния свят, които не са достигнали до нас. В архитектурата започва да се използва и коринтския стил, строят се храмове с големи размери под източно влияние.

Елинистичен период редактиране

Елинистичният период е свързан с разширението на държавата на Александър Македонски и държавите, създадени от неговите наследници - Диадохите. Елинистичният период е характерен с разпространението на гръцката култура в околните земи, където възниква обмен с постиженията на местните народи. Създава се един общ език “койне”, който има свои проявления и в изкуството. В един и същи стил се изработват златни изделия, които се продават в различните краища на културния свят. Изработват се натуралистични статуи, представящи дете с птица, дете със змия, старица и др. теми от ежедневието. Разпространени са голи женски фигури, станали известни с наименованието на богинята на любовта Афродита или Венера, сред които най-прочута е Венера Милоска, днес в Лувъра. През Елинизма е създаден прочутият Родоски колос, огромна бронзова статуя, едно от седемте чудеса на древния свят, което не е достигнало до нас. Дело на Елинизма е и статуята на богинята Нике от остров Самотраки, коята днес е сред шедьоврите на Лувъра, скулптурната група “Лаокоон” от колекцията на Ватикана в Рим. Типично произведение на Елинизма е Пергамският олтар, днес в Пергамон музеум в Берлин, изпълнен с множество едри, динамично преплетени фигури на божества и герои.

Рим редактиране

Римска република редактиране

За начало на римското изкуство и архитектура се счита падането на последния римски цар от етруски произход и създаването на Римската република около 509 пр.н.е. Изкуството на Римската република придобива характерни черти особено през последните два века пр.н.е. В началото се развива под влиянието на древногръцката архитектура и едва към края на първата република придобива собствен облик. Нов момент, който значително променя римската архитектура, е откриването на бетона през 1 в. пр.н.е. Новият строителен материал позволява по-голяма свобода на строене и така се появяват колонадите с редици само от декоративни колони. Бетонът се счита за едно от най-важните открития на римляните. Типичен елемент на римската архитектура са богато украсените мозайки.

Римска империя редактиране

Изкуството на Римската империя (след 27 пр.н.е.) е еклектично. То се развива под влиянието на древногръцкото изкуство и заимствания на местни художествени традиции от многото покорени племена и народи. Различните римски стилове, особено в областта на високо развитите живопис и скулптура, се свързват с различни епохи, известни императори и династии, селища с прочути паметници на културата (например Помпей), както и с провинциите на Римската империя. По-големите градове в империята имат театри, амфитеатри, терми и мостове. Сградите са внушителни и добре украсени със стенни рисунки, мозайки и скулптури. Портретните черти са предавани точно и без идеализиране. Сюжетите на изображенията са от митологията или от всекидневния живот. Чeсто са изобразявани градини и пейзажи. Домовете на богатите са украсявани с мозайки и стенни диаманти. Римското културно наследство е в основата на културата на днешна Европа. То се налага и в политическите системи, оставя отпечатък върху архитектурата и благоустройството на съвременните градове.

Източници редактиране


Вижте също редактиране