Йоанис Фармакис
Йоанис (Янис) Фармакис (на гръцки: Ιωάννης Φαρμάκης) е гръцки революционер, участник в Гръцката война за независимост, герой от първия, Дунавски етап на революцията.[1][2][3]
| Йоанис Фармакис Ιωάννης Φαρμάκης | |
| гръцки революционер | |
| Роден |
1772 г.
|
|---|---|
| Починал | 1821 г.
|
Биография редактиране
Фармакис е роден в 1772 година в кожанското гръцко-влашко село Влашка Блаца, тогава в Османската империя. Участва във въстанието на поп Евтимиос Влахавас в 1808 година и след поражението му емигрира в Русия.[4] В 1817 година в Москва Фармакис е посветен в тайното общество Филики Етерия от етериста Анагностарас.[5] Преди смъртта си в юли 1818 г., старшият от тримата основатели на обществото Николаос Скуфас включва Фармакис в числото на Дванадесетте апостоли под №7, като му са зачислени Тракия и Македония.[5] След това благодарение на усилията на етериста Левентис, служител в руското послство в Букурещ, Георгакис Олимпиос и Фармакис възглавяват гарнизона на господаря на Влахия Йоан Караджа.[6] При началото на военните действия на етеристите в княжествата Олимпиос и Фармакис влизат в Букурещ на 16 май 1821 г. и ликвидират управлението на града. След нахлуването на османските войски в княжествата със съгласието на Русия на 1 май и поражението на етеристите при Драгашани. Фармакис и Олимпиос, начело на 350 бойци, се опитват през Молдова да се прехвърлят в Руска Бесарабия. Обкръжени от големи турски сили в манастира Секку, през септември 1821 г. въстаниците оказват многодневна съпротива и след 14-дневна отбрана на 23 септември 1821 г. Фармакис и мнозинството от защитниците на манастира се предават при турски и австрийски гаранции.[7] Олимпиос и 11 бойци се барикадират в камбанарията и, когато турците нахлуват в манастирския двор си започват да се опитват да проникнат в камбанарията, се взривяват. Всички предали се са изклани. Фармакис е отведен в Цариград, където след мъчения е публично обезглавен.[8]
Олимпиос и Фармакис са възпети в гръцкия фолклор, като текстът на повечето песни е запазен от френския историк и филолог Клод Фориел (1772-1844) в сборника му с гръцки песни Discours Preliminaire (1824-1825).[9]
Бележки редактиране
- ↑ Dakin, Douglas. The unification of Greece, 1770-1923. Benn, 1972, p. 39.
- ↑ Hidryma Meletōn Chersonēsou tou Haimou (Thessalonikē, Greece). Balkan Studies: Biannual Publication of the Institute for Balkan Studies, Volumes 11-12. The Institute, 1970. с. 72.
- ↑ Sakellariou, M. V. Macedonia, 4000 Years of Greek History and Civilization. Ekdotikè Athenon, 1992. с. 438.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ.Α,σ. 373.
- ↑ а б Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21,ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Α, σ. 277.
- ↑ Λεβέντης, Απομνημονέυματα (Βουρνάς, Φιλική Εταιρία, Αθήνα 1959,σ. 39.)
- ↑ Αποστ. Ε. Βακαλόπουλου, Επίλεκτες Βασικές Ιστορικές Πηγές της Ελληνικης Επαναστάσεως, Εκδόσεις Βάνιας Θεσσαλονίκη 1990, τ. Α., σ. 135.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ.Α, σ. 447.
- ↑ Fauriel ΙΙ σ. 44 – 46, ελλ. έκδ. σελ. 217]