Йозеф Мария (Фюрстенберг-Щюлинген)
Йозеф Мария Бенедикт Карл фон Фюрстенберг-Щюлинген (на немски: Joseph Maria Benedikt Karl zu Fürstenberg-Stühlingen; * 9 януари 1758, Донауешинген; † 24 юни 1796, Донауешинген) е от 1783 до смъртта си 7. княз на Фюрстенберг (1783 – 1796).
| Йозеф Мария | |
| 7. княз на Фюрстенберг | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Фюрстенберг |
| Баща | Йозеф Венцел (Фюрстенберг-Щюлинген) |
| Братя/сестри | Карл Йоахим (Фюрстенберг-Щюлинген) |
| Йозеф Мария в Общомедия | |
Биография редактиране
Той е най-големият син на княз Йозеф Венцел фон Фюрстенберг-Щюлинген (1728 – 1783) и съпругата му графиня Мария Йозефа фон Валдбург-Траухбург (1731 – 1782), дъщеря на граф Ханс Ернст II фон Валдбург-Траухбург (1695 – 1737) и Мария Терезия фон Валдбург-Волфег (1702 – 1755).
Йозеф Мария следва в университета в Залцбург и в „рицарската академия“ в Торино. През 1783 г. той поема управлението.
На 15 ноември 1772 г. е сключен брачен договор за женитба с принцеса Мария Терезия (1755 – 1810), дъщеря на княз Александер Фердинанд фон Турн и Таксис. През април 1776 г. обаче договорът е анулиран. На 27 октомври 1777 г. се сключва брачен договор и той се жени на 15 януари 1778 г. в Хехинген за принцеса Мария Антония Анна фон Хоенцолерн-Хехинген (* 10 ноември 1760, Хехинген; † 25 юли 1797, Хехинген), дъщеря на княз Йозеф Фридрих Вилхелм фон Хоенцолерн-Хехинген (1717 – 1798) и втората му съпруга графиня Мария Терезия фон Валдбург фон Цайл-Вурцах (1732 – 1802). Нейният баща е бил негов опекун през младините му.[1] Дисхармонията в брака се увеличава. Бракът е бездетен.[2][3][4]
Както баща му и Йозеф Мария се интерсува от музика. Той свири талантливо на пиано, а съпругата му е „отлична сопранистка“.[5] Княжеската двойка има връзка с Моцарт и баща му. През 1784 г. дворцовото училище по язда е престроено на дворцов театър с повече от 500 места, където също се представят оперите на Моцарт.
Умира на 38 години на 24 юни 1796 г. в Донауешинген.
Литература редактиране
- Carl Borromäus Alois Fickler: Geschichte des Hauses und Landes Fürstenberg, Aachen und Leipzig 1832; Band 4, S. 281 – 287
- Erno Seifriz: „Des Jubels klare Welle in der Stadt der Donauquelle“. Musik am Hofe der Fürsten von Fürstenberg in Donaueschingen im 18. und 19. Jahrhundert In: Mark Hengerer und Elmar L. Kuhn: Adel im Wandel. Oberschwaben von der frühen Neuzeit bis zur Gegenwart. Verlag Thorbecke, Ostfildern 2006, ISBN 978-3-7995-0216-0, Band 1, S. 363 – 376.
- Karl Siegfried Bader: Fürstenberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 695 f.
- Constantin von Wurzbach: Fürstenberg, das Geschlecht der Grafen, Fürsten und Landgrafen. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 5. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski & C. Dittmarsch.), Wien 1859, S. 14 – 16
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:18
Източници редактиране
- ↑ Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, J. f. Gleditsch, 1844, S. 139 (Digitalisat)
- ↑ Fürstenberg 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Joseph Maria Benedictus Carl Fürst zu Fürstenberg, ww-person.com
- ↑ Joseph 3.Fürst zu Fürstenberg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- ↑ Seifriz S. 367