Йоханес Ройхлин
Йоханес Ройхлин (на немски: Johannes Reuchlin, Johann Reichlin, Kapnion, Capnio) е германски философ, хуманист, юрист и дипломат. Той е първият значим германски хебраист, който като неевреин изучава еврейския език.
| Йоханес Ройхлин Johannes Reuchlin | |
| германски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Щутгарт, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Орлеански университет Фрайбургски университет Базелски университет Университет на Поатие |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Научна дейност | |
| Област | Хебраистика, право |
| Работил в | Тюбингенски университет Базелски университет |
| Йоханес Ройхлин в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 29 януари 1455 година в Пфорцхайм, Маркграфство Баден, в семейството на Георг Ройхлин, управител на манастир, и съпругата му Елиса Ерина Ек. Сестра му Елизабет Ройтер (родена Ройхлин) е баба на Филип Меланхтон.
През 1470 г., на 15-годишна възраст, започва да следва първо граматика, философия и реторика във Фрайбургския университет. През 1473 г. е възпитател на един от синовете на маркграфа на Баден, Фридрих фон Баден, и с него отива да следва старогръцки, латински и иврит в Париж. През 1474 г. се премества в университета в Базел, за да задълбочи познанията си по старогръцки език. На следващата година се дипломира, а две години по-късно, през 1477 г., му е присъдено званието magister artium в областта на свободните изкуства. В Базел той пише латинския си речник Vocabularius breviloquus, първото му произведение.
През 1479 г. Ройхлин започва да следва право в университета на Орлеан. През 1480/1481 г. отива да следва в университета на Поатие. На 14 юни 1481 г. получава там диплома за имперско (римско) право.
От февруари до април 1482 г. придружава вюртембергския граф Еберхард I до Рим. Жени се за богата жена и през 1484/1485 г. получава докторска титла по римско право (legum doctor) на университета в Тюбинген.
По време на посещението си при император Фридрих III в Линц заради важна задача на графа, той получава от императора наследствената титла на благородник и почетната служба дворцов пфалцски граф. В Линц той учи еврейски език от Яакоб бен Йехиел Лоанс, домашният лекар на Фридрих III.
През 1502 г. Ройхлин става съдия във Вюртемберг.
Умира на 30 юни 1522 година в Щутгарт на 67-годишна възраст.
Източници редактиране
- Sämtliche Werke. Kritische Ausgabe mit Kommentar in 17 Bänden. Hrsg. von Widu-Wolfgang Ehlers, Hans-Gert Roloff, Peter Schäfer. Frommann-Holzboog, Stuttgart-Bad Cannstatt 1996 ff., ISBN 978-3-7728-1770-0.
- Briefwechsel. 4 Bände. Hrsg. von der Heidelberger Akademie der Wissenschaften in Verbindung mit der Stadt Pforzheim, Frommann-Holzboog, Stuttgart-Bad Cannstatt 1999 ff., ISBN 978-3-7728-1982-7.
- Wolfgang von Abel, Reimund Leicht: Verzeichnis der Hebraica in der Bibliothek Johannes Reuchlins. Thorbecke, Ostfildern 2005, ISBN 3-7995-5979-5.
- Markus Rafael Ackermann: Der Jurist Johannes Reuchlin (1455 – 1522). Berlin 1999, ISBN 3-428-09793-9.
- Max Brod: Johannes Reuchlin und sein Kampf. Eine historische Monographie. Fourier, Wiesbaden 1965, ISBN 3-925037-40-3.
- Matthias Dall’Asta, Gerald Dörner (Hrsg.): Johannes Reuchlins Bibliothek gestern und heute. Schätze einer Büchersammlung der Renaissance. Katalog der Ausstellung im Stadtmuseum Pforzheim. Forschungsstelle Reuchlin der Akademie Heidelberg, Heidelberg 2007, ISBN 978-3-89735-505-7.
- Gerald Dörner: Reuchlin, Johannes. In: Deutscher Humanismus 1480 – 1520. Verfasserlexikon. Hrsg. von Franz Josef Worstbrock. Band 2, Lieferung 2 (Mu–Rh). Walter de Gruyter, Berlin 2011, ISBN 978-3-11-026598-9, Sp. 579 – 633.
- Karl Konrad Finke: Dr. iur. civ. Johannes Reuchlin (1455 – 1522). Jurist, Diplomat und Humanist. In: Schwäbische Heimat. Bd. 56 (2005), S. 299 – 309.
- Karl Konrad Finke: Johannes Reuchlin (1455 bis 1522) als Jurist und Diplomat. In: Die Professoren der Tübinger Juristenfakultät (1477 – 1535) (= Tübinger Professorenkatalog. Bd. 1,2). Bearbeitet von Karl Konrad Finke. Jan Thorbecke, Ostfildern 2011, ISBN 978-3-7995-5452-7, S. 263 – 292.
- Ludwig Geiger: Reuchlin, Johannes. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 785 – 799.
- Daniela Hacke, Bernd Roeck (Hrsg.): Die Welt im Augenspiegel, Johannes Reuchlin und seine Zeit. Thorbecke, Stuttgart 2002, ISBN 3-7995-5978-7.
- Arno Herzig, Julius H. Schoeps (Hrsg.): Reuchlin und die Juden. Konstanz 1992, ISBN 978-3-7995-6029-0.
- Sönke Lorenz: Johannes Reuchlin und die Universität Tübingen. In: Zeitschrift für württembergische Landesgeschichte. Bd. 68 (2009), S. 139 – 155.
- David H. Price: Johannes Reuchlin and the Campaign to Destroy Jewish Books. Oxford University Press, New York 2011, ISBN 978-0-19-539421-4.
- Heike Schmoll: Zu seiner Zeit ein Wunderzeichen. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung. 11. Oktober 2011, S. 8.
- Hans-Rüdiger Schwab: Johannes Reuchlin. Deutschlands erster Humanist. Dtv, München 1998, ISBN 3-423-12609-4.
Външни препратки редактиране
- Lateinische Werke im Internet, Analytic Bibliography of Online Neo-Latin Texts ((en))
- Offizielle Webpräsenz des Reuchlin-Museums auf der Internetpräsenz der Stadt Pforzheim Архив на оригинала от 2013-04-13 в Wayback Machine. ((de))
- Peter Wortsman: Verbrennt nicht, was ihr nicht kennt!, zeit.de ((de))
- Leben Johannes Reuchlins www.leonhardskirche.de ((de))