Йохан Георг Пинзел
Йохан Георг Пинзел (на немски: Johann Georg Pinsel) или Ян Йежи Пинзел (на полски: Jan Jerzy Pinzel; на украински: Іван Георгій Пінзель) е късно бароков полски скулптор и дърворезбар от германски или чешки произход[1], работил в източните части на Кралство Полша (днес Украйна) във втората половина на 18 век. [2] Наричан е Галичейският Микеланджело.
| Йохан Георг Пинзел Johann Georg Pinsel | |
| полски скулптор и дърворезбар | |
| Роден |
ок. 1720 г.
|
|---|---|
| Починал | ок. 1761/2 г.
|
| Кариера в изкуството | |
| Стил | барок, рококо |
| Семейство | |
| Съпруга | Марианна Елжбета Майевска |
| Деца | Бернард, Антони |
| Йохан Георг Пинзел в Общомедия | |
Роден е между 1715 и 1725 г. [3]
Биографичните данни за него са малко. Открит е от Ян Антоневич-Болоз и е изучаван от 1923 г., когато е споменат в монографията на Владислав Зила „Kościół i klasztor Dominikanów we Lwowie“ („Доминиканска църква и манастир в Лвов/Лвив“. [3][1] Първото и второто му имена, малко информация за семейството му и приблизителната дата на смъртта му са установени през 1993 г. [2] с откриването на регистри в бучачската римокатолическа епархия. [3] Мястото и точната му дата на раждане все още са неизвестни. [2]
Пинзел най-вероятно пристига в Галиция (тогава Полша) около 1750 г. и става придворен художник на Миколай Базилий Потоцки. Заселва се в Бучач [2] и през 1751 г. се жени за Мариана Майевска, с която има двама сина: Бернард и Антони. [1] Работи тясно с известния архитект Бернард Меретин [2] Мачией Полейовски (Maciej Polejowski) е негов ученик. [1]
Творбите на Пинзел включват скулптури и декорации на кметството на Бучач (от 1750-те), римокатолическата църква „Преображение Господне“ в Лвив (1756 – 1757) и гръцкокатолическата катедрала „Свети Георги“ в Лвив, (1759 – 1761), интериори на римокатолическите църкви в Монастириска (1761), Хороденка (1752 – 1755) и ХОдовиция (1757 – 1758),[2] скулптури в римокатолическата енорийска църква в Вуданив. [1][4]
Единствената му творба, която е запазена в оригиналното си пространство положение е фасадата на катедралата „Свети Георги“. Скулптурните му комплекси в римокатолическите църкви в Хороденка и Монастирска са разрушени почти изцяло между 1939 и 1989. Фигурите на олтара в Ходовиция са спасен благодарение на усилия от работещите в Лвивската художествена галерия. [2]
Пинзел умира през 1761 или началото на 1762 г.
Частичен списък с творби редактиране
- Каменна скулптура на Свети Йоан Непомуцки (запазени глави, 1750) и Дева Мария (1751) в Бучач
- Каменна скулптура за парапета на кметството на Бучач (първоначално са запазени 14)
- Олтара на църквата на непорочното зачатие на Дева Мария в Хороденка (от 18 скулптури са спасени 5)
- Колона със статуя на Дева Мария в Хороденка
- Интериорът на църквите в Устия Зелене (Монастириски район) и Хвиздец
- Свети Онуфрий (Рукомиш)
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Urszula Makowska ed. Słownik artystów polskich i obcych w Polsce działających (zmarłych przed 1966 r.) Malarze, rzeźbiarze, graficy. Vol. 7. 1998. pp. 195 – 196.
- ↑ а б в г д е ж Jan K. Ostrowski. „Great Baroque Master on the Outskirts of Latin Europe. Johann Georg Pinsel and the High Altar of the Church at Hodowica“. Artibus et Historiae, Vol. 21. 2000. pp. 197 – 198
- ↑ а б в Piotr Krasny, Jan K. Ostrowski. „Wiadomości biograficzne na temat Jana Jerzego Pinsla“. Biuletyn Historii Sztuki, Vol. 57. 1995. pp. 340, 342.
- ↑ Andrzej Betlej. „Rzeźby Jana Jerzego Pinsla i jego kręgu z kościoła parafialnego w Budzanowie“. Biuletyn historii sztuki, Vol. 57. PIS. 1995. p. 343 – 352.
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Johann Georg Pinsel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |