Йохан Хайнрих (Люксембург)

Йохан Хайнрих (Люксембург) (на немски: Johann Heinrich von Luxemburg, на чешки: Jan Jindřich Lucemburský; * 12 февруари 1322, Мелник до Прага; † 12 ноември 1375, Бърно) от род Люксембурги, е от 1335 до 1341 г. граф на Тирол и от 1349 до 1375 г. маркграф на Моравия.

Йохан Хайнрих
Johann Heinrich
маркграф на Моравия
Роден
Починал
12 ноември 1375 г. (53 г.)
ПогребанБърно, Чехия
Управление
Период1349 – 1375
Други титлиграф на Тирол (1335 – 1341)
Герб
Семейство
РодЛюксембурги
БащаЯн Люксембургски
МайкаЕлишка Пршемисловна
Братя/сестриБона Люксембургска (1315 – 1349)
Анна Люксембургска
Маргарита Люксембургска
Карл IV
Николаус Люксембургски
Венцел I
СъпругаМаргарета Тиролска (1329)
ДецаЙобст Моравски
Прокоп от Моравия
Йохан Хайнрих в Общомедия

Живот редактиране

Той е малкият син на бохемския крал Ян Люксембургски (1316 – 1346) и първата му съпруга Елишка Пршемисловна (1292 – 1330), дъщеря на Вацлав II. По-малък брат е на бъдещия император Карл IV (1316 – 1378), на Бона (1315 – 1349), която се омъжва през 1332 г. за френския крал Жан II Добрия.

Заради разбития си брак и несигурното положение в Бохемия, кралица Елишка (Елизабет) бяга с пеленачето Йохан Хайнрих при най-голямата си дъщеря Маргарита, която е омъжена за Хайнрих XIV от Долна Бавария, в Хам в Горен Пфалц.

През 1327 г. баща му го сгодява за с четири години по-голямата Маргарета Тиролска, дъщеря на Хайнрих от Каринтия и Тирол. На 16 септември 1330 г. Йохан Хайнрих и Маргарета Тиролска се женят в Инсбрук.

На 2 април 1335 г. Хайнрих от Каринтия и Тирол умира и император Лудвиг Баварски дава Каринтия, Крайна и Южен Тирол на австрийските херцози Албрехт II и Oто IV „Веселия“ от Хабсбургите, понеже тяхната майка Елизабета Тиролска произлиза от род Майнхардини и е сестра на Хайнрих от Каринтия и Тирол. Баща му окупира през 1336 г. Горна Австрия. Лудвиг Баварски се оттегля от Тирол и Маргарета и Йохан Хайнрих могат да управляват в Тирол. Бракът им не е щастлив.

 
Бюст на маркграф Йохан Хайнрих в катедрала Свети Вит в Прага

През май 1340 г. Йохан Хайнрих и брат му Карл отиват в Краков при полския крал, след това те посещават унгарския крал във Вишеград. През това време Маргарета и някои тиролски благородници въстават против люксембургските владетели. Йохан Хайнрих се връща в Тирол и водачите на въстаналите са екзекутирани. Маргарета въстава отново с помощта на Лудвиг Баварски. На 1 ноември 1341 г. тя не пуска в нейния дворец Тирол върналият се от лов Йохан Хайнрих. Затова той бяга при патриарха на Аквилея, където остава известно време.

Маргарета се развежда от Йохан Хайнрих, понеже той бил импотентен и на 10 февруари 1342 г. се омъжва за Лудвиг V Бранденбургски, син на Лудвиг Баварски.

През 1345 г. Йохан Хайнрих има обаче извънбрачен син. След една година баща му Ян Люксембургски е убит в битката при Креси. В завещанието си той определя Йохан Хайнрих да получи управлението на Маркграфство Моравия.

През 1349 г. Йохан Хайнрих се жени за Маргарета от Тропау. На 26 декември 1349 г. брат му Карл му дава Маркграфство Моравия. Йохан Хайнрих трябва да се откаже от короната на Бохемия, ако Карл има наследници. Той се отказва от титлата граф на Тирол и херцог на Каринтия.

При отсъствие на брат му Карл, Йохан Хайнрих е негов щатхалтер в Бохемия. Като маркграф той резидира в Бърно (Брюн), където през 1356 г. основава августински манастир и престроява замък Шпилберк за своите потребности. През 1375 г. той построява манастир Kartause Královo Pole (Kartause Königsfeld) при Брюн. Неговото добро управление води до разцвет в Моравия.

Фамилия редактиране

Йохан Хайнрих се жени четири пъти.

Първи брак: на 16 септември 1330 г. с Маргарета Тиролска (1318 – 1369), дъщеря на Хайнрих от Каринтия и Тирол. Бездетният брак е разведен през 1341 г. от Лудвиг Баварски. Разводът по канонско право е през 1349 г.

Втори брак: през 1349 г. с Маргарета от Тропау (1330 – 1363), дъщеря на херцог Николаус II. Те имат децата:

Трети брак: на 26 февруари 1364 с Маргарета (1346 – 1366), дъщеря на Албрехт II от Австрия и вдовица на Майнхард III от Тирол, син на Маргарета Тиролска от нейния втори брак с Лудвиг Бранденбург.

Четвърти брак: на 25 август 1367 г. във Витербо с Елизабет фон Йотинген († 3 април 1409), дъщеря на граф Албрехт фон Йотинген († 1357) и Аделхайд фон Ортенберг († 1391). С нея той основава малко преди смъртта си Kartause Královo Pole (Кьонигсфелд) при Брюн.

Йохан Хайнрих има извънбрачен син:

  • Йохан (* 1345), който става пробст на Vyšehrad (до Прага).

Литература редактиране

  • Alfons Huber: Johann Heinrich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 234 – 236.
  • Jörg K. Hoensch: Die Luxemburger – Eine spätmittelalterliche Dynastie gesamteuropäischer Bedeutung 1308 – 1437. Verlag W. Kohlhammer Stuttgart; Ausg. 2000; ISBN 3-17-015159-2
  • Ferdinand Seibt: Karl IV. – Ein Kaiser in Europa 1346 bis 1378. Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG München, 5. Aufl. 1994. ISBN 3-423-04641-4
  • Jiří Spěváček: Karl IV. – Sein Leben und seine staatsmännische Leistung. Academia Praha – Union Verlag Berlin 1979
  • Josef Riedmann: Geschichte Tirols. Verlag für Geschichte und Politik, Wien 1988, ISBN 3-7028-0284-3
  • Die Chronik Österreichs. Chronik Verlag im Bertelsmann Lexikon Verlag GmbH Gütersloh/München. 4. überarbeitete und aktualisierte Ausgabe 1994, ISBN 3-570-14400-3
  • Zdeněk Fiala: Předhusitské Čechy 1310 – 1419. Prag 1968.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране